петък, 20 юни 2014 г.

ДЕЛОТО ПО СПАСЯВАНЕТО НА ДАВЕЩИТЕ СЕ...

Когато Илф и Петров са писали "Дванадесетте стола", едва ли са си представяли до каква степен култовата фраза-лозунг "Делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се!" ще резюмира цинизма и безхаберието на пост-тоталитарното общество, та дори и в превърналата се по-късно в Шестнадесета република задунайска България.

Като че самото нещастие от небивалите потопи и неговите многобройни жертви не е достатъчно, та обществото - граждани, институции и прочие безгласни и бездейни наблюдатели - реши да пусне в употреба безотказната защитна схема за оправдаване на неспособността си да реагира адекватно, която се изразява в ненужни дебати, прехвърляне на отговорност, упреци към всички, тюхкане около колективната отговорност и проявяване на великолепна щедрост чрез пускане на SMS-и...
В една действаща държава въпросът би засегнал единствено бързината и качеството - така беше в САЩ след Катрина, така беше и в Япония след цунамито... В България обаче се започват едни безкрайни дебати за "поемане" на вината. И всеки вика поеми я ти! Накрая разбира се виновни се оказват самите бедстващи, от което излиза, че е редно те да се вземат сами в ръце и да си се оправят както могат. Така беше също и в Перник след земетресението, така е и сега във Варна.

За жалост, цинизмът не спира дотук. По форумите различни "наблюдатели" усилено навиват, че "хората" и техните "боклуци" били виновни за всичко, че трябвало "хората" да излизат да чистят и да бранят горите от изсичане и съответно от ерозия на почвите и т.н. От което пък оставаме с впечатление, че самите коментиращи не са "хора" и че отношенията в обществото не се регулират по законов път, ами от "хора", които се оправят сами в живота, като диви животни в джунгла, борещи се с други животни за собственото си оцеляване.Или с други думи казано, в тежки ситуации като сегашната, българинът престава да бъде социално същество и губи до голяма степен човешкото си лице.

Наистина, трагедията е жестока. Но смея да твърдя, че никоя трагедия не е по-страшна от липсата на гражданско общество и граждански структури, които да помагат на хората в беда.

....
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар