МОЯТ НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ - ПЛАМЕН ГОРАНОВ

Българският национален празник е ден за размисъл, на който неминуемо се сещаме за всички тези герои, дали живота си за нашата свобода и независимост. И наблюдавайки резултата на тяхното дело, все така неминуемо се замисляме дали наистина техните потомци са на висотата на саможертвата и дали продължават достойно по пътя им, за да докажат на отнеслия се по онова време с мнителност и снизхождение към младата българска държава свят, че наистина заслужаваме да сме свободни и независими.

Ето че 135 години по-късно с ужас установяваме, че България все още не се е отърсила от османското начало и обществото ни е все така подвластно на всякакви местни деспоти, чорбаджии, башии, еничари, кърджалии и башибузуци. Българите пак изнемогват икономически и социално, а държавното устройство е корумпирано и нефункциониращо. Досущ като в Османската империя! Само че Османската империя отдавна не съществува, а самата Турция вече е модерна държава с цветуща икономика. На кого тогава да се сърдим освен на себе си?

След тогавашния Трети март идва сегашният Трети март 2013 - денят, в който почина Пламен Горанов, самозапалил се на 20 февруари 2013 пред варненското кметство в знак на протест срещу националното падение.
Едни го сравниха със самозапалилия се в Прага Ян Палах, който през далечната 1969 г. се възпротиви срещу съветската окупация и се превърна в символ на Пражката пролет. Други си спомниха за тунизийския младеж Мохамед Буазизи, самозапалил се в изблик на отчаяние от корумпираната диктатура на Бен Али и възпламенил Арабската пролет. Пламен Горанов пък посегна на живота си, за да се спаси от диктатурата на мафията в родния си град Варна и за да покаже на сънародниците си, че девизът на Априлци живее все още и е все така актуален - свобода или смърт! Пламен стана гласът и плътта на протестите, изказвайки истината : цяла България е под ботуша на властващата клика, българите живеят в небивала немотия, младите напускат страната, старите едвам преживяват. Европа все така ни гледа със съжаление и се пази от нас като от чума, защото името "България" означава в наши дни гибел на демокрацията и на Човешките права.

И така, общото на Пламен Горанов с другите млади герои не се заключава единствено в този изключително страшен израз на протест, олицетворяващ върховната и непреодолима мъка. Пламен и останалите изгарят за свободата - основно човешко качество, което ни различава от скотовете и ни прави висши създания и човеци.

Без свобода сме нищо и дори смисълът от независима държава изчезва. Изчезват и всички човешки нужди, а човешкото същество се превръща в скот, сведен да се бори чисто животински за оцеляването си. Такива бяхме в границите на архаичната Османска империя, такива сме и сега в собствената си империя на нищетата, чиито окови обаче са далеч по-трудни за счупване, защото са ни ги сложили хора измежду нас - ренегати, родоотстъпници, предатели, мафиоти, доносници, лъжци, пладнешки разбойници, чужди лакеи, кръвопийци.

И си задавам този нелеп въпрос, нима наистина не си заслужаваше България да е независима? Нима има смисъл от Трети март, след като млади хора продължават да умират за свободата ни? Нима ни трябва България, след като сме готови да емигрираме в чужбина, защото в чужбина се чувстваме по-малко чужденци? Нима България трябва да съществува, след като от нея се умира?

Вечна ти памет, Пламене, ти единствен даваш вяра в бъдещето на тази страна и ни вдъхваш желание да се борим срещу нейните демони за свободата си! Поклон! От днес нататък Трети март е ден за национален траур.


...