вторник, 11 септември 2012 г.

Спомен за 11 септември 11 години по-късно

И аз си спомням този ден, в който цялата история на човечеството се промени.
Бях в кухнята на баба ми в нормандското градче Каен. Пишех дипломни работи по филмов анализ и сравнителна литература на един допотопен компютър, когато баба ми намина да ме види с мрачен вид. А навън времето беше необичайно хубаво за този край, където дъждът е част от пейзажа.
-Лоши неща стават, този свят няма да го бъде...- каза многозначително баба ми на български с толкова нестандартния си френски акцент, който въпреки петдесет и шестте години, прекарани в родината на Ботев и Левски, се беше запазил почти непокътнат.

Баба ми беше истинска нормандка и затова перманентният й скептицизъм никак даже не ме учудваше. Когато обаче намина да ме навести още два пъти със загадъчно-апокалиптични подмятания, се запитах дали пък наистина не се е случило нещо сериозно. Пуснах телевизора и видях това, което цялата планета гледаше със затаен дъх. Беше наистина чудовищно... Благодарение на медиите и аз бях станал част от грозното свидетелство за края на цяла една епоха. Мисля, че Историята се раздели завинаги със света на идеологиите и тоталитаризма именно при срутването на кулите близнаци.

Всъщност, не 11 септември промени света, ами светът реши да се промени официално на тази дата. 11 септември се превърна в катализатор на метаморфоза, която от близо десетилетие чакаше да превърне познатия ни двуполюсен модел в еднополюсен... или дори безполюсен. Дотогава Изток и Запад се удържаха един-другиго в страха от ядрена война, а след 11 септември остана само страхът от тероризма.

На следващия ден се обадиха от Екс-ан-Прованс да ми предложат работа в един интернат. С баща ми се качихме на колата и както обикновено прекосихме Франция - от дъждовната Нормандия до слънчевия Прованс, общо 1000 километра почти без почивка, защото именно почивките уморяват истинските пътници. Момичето, което заместих три дни по-късно, беше изпълнило дневника на интерната с объркани коментари за атентатите. Повече никога не се върна на работа. Явно атентатите са послужили за катализатор и на нейните лични психически проблеми. Дали се е съвзела от травмата? Планетата комай - не.

...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

1 коментар:

  1. ....moi aussi j'étais à Caen ce jour là... no ot vsichko si spomniam samo hubavoto vreme... moje bi zashtoto baba mi ne e normande? ili zashtoto ne gledam la tété?... ili prosto zashtoto sam izvan sveta? koi znai...stranno che ne sme se videli tam

    ОтговорИзтриване