четвъртък, 2 август 2012 г.

РАЗХОДКА С КОРАБ ИЗ ЧЕРВЕНО МОРЕ - СПИРКА В ИЗРАЕЛСКИЯ КУРОРТ ЕЙЛАТ




Яхтеното пристанище
Корабът беше пристигнал рано сутринта в пристанището на Ейлат и съвсем скоро щяхме да стъпим за първи път на Обетованата земя. Ейлат е всъщност най-южната точка и единственото израелско пристанище на Червено море, заклещено между Египет и Йордания.
Слави се с развития си туризъм – тук прииждат много туристи най-вече от САЩ, Великобритания и Франция, които оценяват много високо невероятната хотелиерска база, както и чудесното Червено море.
Погледнах през илюминатора на каютата и що да видя? Огромен хангар, а в сянката отпреде изправен младеж разговаряше с момиче. Обикновен младеж – с дънки, килната на една страна бейзболна шапка, маратонки... И автомат. Понечих да снимам, но ми стана неудобно. Ами това момче – ще му дадеш най-много 17 години – не е препасал автомата за хубаво и от хубаво, така че не върви някак си да го снимам.

Аквариум с акулки  и други риби
След закуската със съпругата ми слязохме на „земята”. За да излезем от пристанището и да разгледаме града, трябваше да минем първо през хангара. Вътре ни посрещнаха други младежи, които с усмивка ни попитаха дали носим оръжие. Що за въпрос... Младежът ни попита също така дали знаем защо се осмелява да ни пита подобни недискретни неща, а ние съвсем тактично отговорихме, че май се досещаме. След като прегледаха документите и раничката ни все така усмихнати, ни пуснаха да влезем в Израел.

Подводният свят видян от наблюдателницата...
Обрулени, пустинни хълмове със закачено на тях селище
Знаехме, че съществуват автобусни линии, но на борда на корабите от флотилията „Коста” трудно дават информация за неща извън предлаганите от фирмата платени мероприятия, така че почти всеки път човек трябва да се оправя сам, ако иска сам да си е господар на времето и почивката. И затова взехме първото намерено такси. Оказа се, че шофьорът ни всъщност беше шофьорка, която на всичкото отгоре говореше перфектен английски и френски... А предполагам и иврит. Откара ни до центъра на града, но отказа да приеме плащане в евро. Обясни ни, че в Израел освен местната валута вървят единствено доларите. Наложи се да теглим пари от банкомат, а в същото време констатирахме, че по време на шабат банките са затворени.
Поглед към Египет
След като се разплатихме (въобще не беше скъпо), тръгнахме на разходка по крайбрежието, където се намираха и множество грандиозни хотели. Като изключим внушително-апокалиптичната картина на огромните хотелски комплекси, останалото по нищо не се раличаваше от обичайните курорти – купища магазини за модни стоки, летни атрибути и сувенирни дрънкулки „мейд ин Чайна”. Още от 9 сутринта на много места гърмеше музика – досущ като на Черноморието, само дето музиката не беше ориенталска.

На много места предлагаха морски екскурзии с гмуркане и т.н., но на нас не ни беше до подобни ексцесии и затова решихме да посетим един аквапарк, чиято реклама ни дадоха в туристически-туроператорски офис близо до пристанището.
И поглед на изток - към града Ейлат и отвъд - към Йордания

Добрахме се до парка с редовна автобусна линия – на влизане ни снимаха, като снимката беше включена в цената на билета. След това разгледахме всякакви риби, костенурки и гадинки, обядвахме (и обядът беше включен в цената), гледахме четириизмерно кино, влязохме и в една подводна наблюдателница, от която видяхме морски животинки в естествената им среда, качихме се на една кула и т.н. Особено ме впечатли селището над аквапарка, както и цялостната битка на израелците с пустинята. Все пак е интересно да се отбележи, че израелците успяват да отгледат растителност сред пясък, камъни и пущинаци, т.е. те са абсолютният антипод на бай Ганьо, чиято
Make love not war
цел в момента е да превърне зелената Витоша в пустиня от ски писти, използваеми 3 месеца годишно. И докато цитирах на съпругата стария лаф за израелците дето правят от пустинята рай, а българите – от рая пустиня, две три глави в автобуса на връщане се обърнаха към нас и ми се стори, че ни погледнаха с одобрение. Комай и там има доста нашенци.


Прибрахме се пак през хангара, но този път не ни проверяваха особено. Не ни поставиха и печати в паспортите, за да си
Аквариум с други риби
нямаме неприятности при евентуални разходки в страни, където не тачат нито Израел, нито неговите гости. А такива има доста в Близкия изток и в следващите дни дори щяхме да посетим някои от тях. Честно казано разходката в Ейлат бе неочаквано приятна на фона на напрегнатата обстановка в региона и предстоящата Арабска пролет.
Бяхме в Ейлат на 18 декември 2010. Точно осем месеца по-късно, на 18 август 2011, в близост до израелския курортен център бе извършено терористично нападение срещу военен автобус, по време на което загинаха осем израелци и десетки бяха ранени. По-малко от година по-късно, но този път при атентат  в Бургас, загинаха израелски летовници и един българин. Явно проклятието на човешката ненавист не знае почивка – дори и в курортните градове.

Коледна украса на круизния кораб
Само четири дни по-рано тунизийският младеж Мохамед Буазизи се беше самозапалил, поставяйки по този начин начало на вълненията в Тунис, които след това се пренесоха в Либия, Египет, Йордания, Йемен, както и в горящата все още в кървава гражданска война Сирия. Почиващите на луксозния круизен кораб в Червено море се готвеха да празнуват Коледа и Нова година без дори за миг да си представят, че съвсем скоро арабо-мюсюлманският свят ще избухне. 









...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар