ЗЕМЕТРЪСНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВНИЦИ

 
По ирония на съдбата точно на 24 май се озовах в кметството на моето парижко предградие, където имах административна среща с една неапълно незнакома служителка.
-Значи, казва служителката, родното ви място се пише P-E-R-N-I-K…
- Да, отговарям аз, съзнавайки напълно, че лъжа. Ами така де, всеки идиот знае, че Перник се пише на кирилица. Обаче ме мързи да обяснявам очевидни неща и затова се опитвам да се усмихна тъпоумно. Докарвам го почти като Плевнелиев, с което предизвиквам учудения поглед на служителката. За да се измъкна от ситуацията, обяснявам, че всъщност съм роден в града, в който преди два дни стана земетресение – около 6 по Рихтер... Остроумната ми вметка всява смут у служителката и тя забравя усмивката ми ала Плевната...
Бързам да я успокоя, че за разлика от Италия, където при подобно бедствие загинаха хора, в България няма нито убити, нито тежко ранени... Хората са притеснени, домовете им са напукани, при всеки нов трус сърцата им изтръпват и много от тях спят на уличните пейки или са се изнесли от града, но важното е, че са живи и здрави. Слава Богу! Точно така, слава Богу и никому другиго! Само дето в наши дни никой не се интересува от земетресение без жертви... Ето, гореупоменатият президент например живо се развълнува и за една бройка щеше да дойде в Перник, обаче след това реши да снесе яйце в папския двор. Голямо, хубаво, златно яйце. Ами с такава усмивка е съвсем логично президентът да снася яйца и да ръси умности от рода на „ще пътувам само на запад от София”. Добре бе, джанъм, Перник е на запад, защо не дойде да видиш как са перничаните?
На другия чевръст държавник, закръгленичкият Борисов, който обикновено е толкова бърз, когато трябва да се режат лентички, този път му трябваха 20 часа, за да се добере с големи мъки до Перник. Един средностатистически маратонец щеше да измине разстоянието пеша поне десет пъти по-бързо от наш Бойко, дето уж се води пръв футболист на републиката и се поти бетер Веско Маринов по терените на шоплука в неистовите си опити да се прави на спортист.
Успокоих служителката, но не и себе си, защото много добре знам какво е да чакаш помощ от български държавници...
....

24 май... Голям празник, голямо нещо. Официално 24 май е празник на „българската писменост и култура”, което общо взето звучи малко размито, имайки предвид, че писмеността ни е разновидност на гръцката. Колкото до културата и доколко тя има почва у нас, всеки решава сам за себе си и според собствените си критерии. Тъй че 24 май за пуританите в жанра е чисто и просто празник на българския език и на дечицата, изучаващи го с толкова любов, защото езикът е най-вече средство да предадеш чувствата си на най-близките хора.  По случай празника посолството ни в Париж „отпусна” залата си на едното българско училище (училищата всъщност са две, но са скарани помежду си) и старателно записва в графата с мероприятията, че е организирано представление и т.н., за да се отчете след туй където трябва и да си поиска каквото трябва. Само дето на събитието, посветено на българските дечица, не присъства нито посланик, нито културно аташе, нито никой. Защото на никой не му пука за дечицата.

А сега няколко думи за учениците в Перник, набутани в училищата да минават матури и изведени по спешност оттам поради нов силен трус. И за тях на никой не му пука, защото и в България администрацията иска чисто и просто да запише в графата с мероприятия, че всички зрелостници са минали матурите, за да могат впоследствие организаторите на тъй успешните зрелостни изпити да получат съответните „бонуси”. А дечицата – земетресение да ги тресе! Никой не го е еня за психическото им състояние, никой не се стряска от факта, че не спят по домовете си. Имало 15 000 засегнати сгради – голям праз! Да не си мислите, че обществото ще се трогне от земетресение без жертви и ще вземе да се тюхка и да помага?! Не, напротив! По стара българска традиция засегнатите от природната стихия трябва да се извинят на нацията за ненужните притеснения, с които тормозят политическата класа, захласната в усвояването на „бонуси”.

Цитат от фейсбук изявление на депутата-социалист Антон Кутев :  Земетресението събори няколко комина и един селски мост. Стотина къщи се напукаха. Защо това се превръща в единствената национална тема? Помагаме на хората с напуканите къщи (нали за това е държавата) и продължаваме напред! Защо е този шум? Човек ще си каже, че си нямаме сериозни проблеми в тази държава, та се занимаваме с измислени. Вредата за живота на хората от замразените доходи е доста по-голяма, отколкото земетресението успя да нанесе!

Трябва все пак да уточним, че не става въпрос само за няколко комина, ами за почти всички комини в Перник. Освен това стотината къщи са около 15 000, а работата на държавата не е само да поддържа напуканите къщи, но и да се грижи за наранените човешки съдби. Всъщност дебелоочието на Кутев поставя акцента върху цялостната грешна представа на българина за социалните отношения, която накара МОН съвсем прибързано и без да се съобразява с психиката на младежите да организира и проведе матури. Природата обаче е тук, за да напомни,че Кутев и Кутевщината са несъвместими със здравия разум и съвместното съществуване в рамките на обща нация и държава. Кутев и Кутевщината в политиката са проекция на Славитрифоновщината в културата или на Мартинкабровщината в журналистиката. Во кратце, с нежелание се съгласявам с Кутев и признавам, че българското общество е далеч по-срутено от пернишките комини, а щетите са нанесени именно от пошлостта и наглостта на подобните на Кутев паразити.

 Това е то, подигравките с перничани не спират. Човек ще рече, че хората от миньорския град не са случили дори и на качествено земетресение – нито е достатъчно силно, за да вземе жертви и да предизвика съжаление у Кутев, Гоце, Плевнелиев и останалия политико-чорбаджийски елит, нито пък е достатъчно слабо, за да не съсипе къщите и всички да продължат да кретат постарому. Живот ли бе да го опишеш...
....