вторник, 22 май 2012 г.

ХАРАКИРИ ПО СЕДЕСАРСКИ В СОС ОТ ДСБ


Или както пееше Васко Кръпката : „Групата се разпадна и концертът пропадна...”
Новината за разпадането на Синята коалиция разтърси политическото пространство дотолкова, доколкото внезапното осиротяване на 6-7% от гласоподавателите може да трогне някого. Всъщност разцеплението има значение най-вече от символична гледна точка, защото по този начин „сините” се лишават самоволно и самоцелно от възможността да влязат при следващите парламентарни избори в Народното събрание, поставяйки по този начин край на „синята идея” и на двадесет години празни надежди и усилия за изграждане на модерна държава.
http://templar.blog.bg/photos/31865/original/democracy-first.jpg
Вестник "Демокрация" не съществува от доста време...
В случая обаче най-шокиращ е не толкова краят на синята агония, колкото деформирането на официалните й причини. Медиите и основните наблюдатели предлагат различни хипотези (политически машинации, лични интереси, липса на кадри и стратегия...), сред които обаче липсва най-важната – Синята коалиция и сините партии като цяло бяха партии на прехода, както впрочем и цялата съвременна българска държава бе направена първоначално за осъществяване на същия този преход, а в последствие бе оставена на доизживяване с перспектива за евентуално адаптиране съответно моментните нужди. Поради същата тази причина преходът така и не бе осъществен докрай, държавата буксува, а Синята коалиция изгуби инерция и съвсем логично се превърна в поредната партия-Месия, появила се на политическия хоризонт с мисията да модернизира и реформира и посветила в крайна сметка усилията си на временните мерки и запазването на статуквото. Времето на „сините”обаче отдавна отмина и всъщност истинското чудо се състои в това, че те все още съществуват.
„Колко групи се разбиха и състави тъй добри...”

"Сините" така и не се избавиха от някои вредни рефлекси...
Падащата звезда на „сините” съвсем не е новост в българската политика и началото на предизвестения й крах датира още от зората на демокрацията. Спомнете си за всички тези фалшиви партии, партийки, сдружения и движения, произлизащи от СДС и десните околности, люспени, отлюспвани и т.н., които се появяват и изчезват на политическия небосвод, някои от тях дори „участват” активно в законодателната и изпълнителната власт, а в случая на НДСВ и ГЕРБ дори управляват самостоятелно държавата. Обаче сините партии определено се различават от останалите и успяват да издържат на изпитанието на времето благодарение на... мимикрията. Да, „сините” устояха, имитирайки и припознавайки се в авторитарните схеми и култа към лидерите на заклетия си враг БСП и поддържайки ядрото от верни гласоподаватели, т.нар. „сини бабички”.
Само че това съвсем не се оказа достатъчно. Защото БСП остана едноличен собственик на лявото пространство, докато СДС (в различните му разновидности) бе в пряка конкуренция с новите формации НДСВ, ГЕРБ и т.н, които въпреки прясното си скалъпване успяха да изместят „сините” от управлението.
И тук се крие разковничето на втората неупомената причина за топящата се популярност на сините партии – дясноцентристкото политическо пространство е пренаситено от политически формации, чиито програми откровено се припокриват. При това положение петимните за реформи и промяна гласоподаватели (доколкото в съвременната българска демокрация те са независими и гласуващи обективно...) предпочитат да дадат гласа си за новите и изглеждащи по-модерно партии, наказвайки по този начин старите управници за бездействието и произлизащото от него разочарование.
Само един наивник би могъл да повярва, че цялата тази политическа схема на предаване на щафетата във властта и преливането на кадри от едни политически формации в други се дължи на простата случайност. На моменти обективните наблюдатели съвсем ясно успяват да предугадят предстоящия пробив на този или онзи политик, изваден от неизвестността, за да се окаже съвсем неочаквано и незаслужено под светлината на прожекторите. Или пък обратното – политикът е изваден от неизвестността, за да опропасти и хариза властта на новопоявилата се политическа формация.
В този ред на мисли съвсем логично стигаме до заключението, че самоубийството на Синята коалиция и преминаването на "сини" политици към приближените кръгове на бившата еврокомисарка (доста компрометирана при това) Меглена Кунева-Пръмова е съвсем очевидно тенденциозен процес, целящ въвеждането на нова политическа формация в дясното пространство. Ако този сценарий наистина се осъществи, българската държава ще изпусне още една ценна възможност да се осъвремени, а политическото тъпчене на място ще докара допълнително социално разцепление.





http://www.segabg.com/pic/1520/177073.jpg
Лияна Панделиева, първото лице на СДС... е вече член на БСП

Разрешението на повечето проблеми на българската държава без съмнение се намира не в реформи на съществуващите пост-комунистически институции, ами в изграждането на нова и модерна държава, почиваща на републиканските ценности. За жалост обаче действащите политически сили нямат нито нужната воля, нито интерес от една такава промяна на статуквото, при която мнозина от политиците биха останали без работа поради липса на морал и компетенции. А типичен пример за това нежелание за промяна е именно разпадналата се Синя коалиция, която имаше в ръцете си инструментите да приключи прехода, но така и не го стори. И съответно се самоуби, обаче не днес и не само веднъж. Самоуби се и на фалшифицираните избори за Велико народно събрание, и при предалия по глупав начин властта Филип Димитров, и при Иван Костов, който направи създаването на НДСВ възможно... Нататък сините партии радваха обществото с публични междуособици и смехотворни кандидати, а изборите бяха загубени не в урните, ами в политическите споразумения. Така че сега всички ние, истинските демократи, можем само да направим тъжната констатация, че докато целият цивилизован свят е обърнал страницата на тоталитаризма, при нас комунизмът  все още не си е съвсем отишъл, но пък за сметка на това голямата синя илюзия е на път напълно да изчезне и да ни остави все така в безпътицата на прехода от нищото към нищото.
А преди 20 години Васко Кръпката пееше : „...Спете спокойно деца!”
Какъв будала!

.....
Ето и цялата песен... 





....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

4 коментара:

  1. Според мен и Филип Димитров, и Иван Костов действаха като демократи, забравяйки кой е противника им или по-точно смятайки, че този противник автоматично се е демократизирал.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, това е част от легендата... А мен ме интересуват обективните последствия.

    ОтговорИзтриване
  3. Обективните последствия от т. нар. от Вас "част от легендата" е забавеното развитие на България, напусналите хиляди млади, кадърни хора, които биха направили нещо в страната си при други условия. За това не са виновни двамата най-свестни министър председатели, а много нетърпеливия и манипулируем електорат. Щом следите какво става в България, може би знаете, че има само един човек виновен за всички злини на България. Познайте кой? Ако Ви е иннтересно погледнете в сайта на Едвин Сугарев - Свободата, една статия на В. Кандимиров в рубриката "Позиции" от 22-25май.

    ОтговорИзтриване
  4. Обективните последствия са ясни - хиляди напуснали млади хора, които биха могли да направят много за държавата си, мнозинство от хора, мечтаещи за това, което е било... и резултата е на лице.

    ОтговорИзтриване