Миналата седмица
бях на един чудесен моно-спектакъл в парижкия театър „Rive gauche” (Ляв бряг).
Пиесата разказва историята
на тринадесет годишния обитател на Синята улица Моисей, който се сприятелява с бакалина
Ибрахим. Моисей (Момо) е самотен и обезверен, защото майка му го е изоставила след
като се е родил, а баща му пък страда от депресия. Постепенно Ибрахим замества
бащата и малкият Момо дава нов смисъл на живота му. Двамат а успяват да изградят съвместен живот въпреки различията в религиите, характерите,
чувствата и заминават на пътешествие към родината на господин Ибрахим, където
дервишите танцуват, за да се слеят с вечността.
Посланието за
помирение с миналото и настоящето в името на едно по-красиво бъдеще е особено
уместно в наши дни. Пиесата громи всички предрасъдъци, които ни пречат да се
видим такива каквито сме – религиите тук са различни, арабинът не е арабин,
Синята улица не е синя и проститутките не продават любов и нежност. Накрая
стигаме до извода, че децата и възрастните страдат еднакво силно, защото
болката е една във времето така, както и човекът е един – от ранна детска
възраст до края на съществуванието си. И въпреки всичко животът не е тъжен.
Бях изумен от
актьорските качества на Франсис Лалан, когото считах досега за изпълнител на
патетични балади от 80-те години на миналия век, известен единствено във
Франция. Искрено му благодаря, че поправи грешното ми впечатление с тази актьорска
игра, която по никакъв начин не остъпва на големите имена във френския театър.
Освен това бях
чувал, че пиесата, превърнала се впоследствие в роман и филм, е пожънала
невероятен успех както във Франция, така и зад граница, но не очаквах, че в
наши дни все още се пишат богати театрални текстове с толкова въображение и
чувственост.
С тази постановка
авторът Ерик-Емануел
Шмит се връща към театралното
начало на произведението си и на някои представления дори се качва на
сцената, за да сподели ролята с Франсис Лалан.
Пиесата се играе и в България на Камерната сцена на Народния театър
„Иван Вазов”.
...
Коментари
Публикуване на коментар