Господин Ибрахим и цветята на Корана


Миналата седмица бях на един чудесен моно-спектакъл в парижкия театър Rive gauche (Ляв бряг).
Пиесата разказва историята на тринадесет годишния обитател на Синята улица  Моисей, който се сприятелява с бакалина Ибрахим. Моисей (Момо) е самотен и обезверен, защото майка му го е изоставила след като се е родил, а баща му пък страда от депресия. Постепенно Ибрахим замества бащата и малкият Момо дава нов смисъл на живота му. Двамат а успяват да изградят съвместен живот въпреки различията в религиите, характерите, чувствата и заминават на пътешествие към родината на господин Ибрахим, където дервишите танцуват, за да се слеят с вечността.
Посланието за помирение с миналото и настоящето в името на едно по-красиво бъдеще е особено уместно в наши дни. Пиесата громи всички предрасъдъци, които ни пречат да се видим такива каквито сме – религиите тук са различни, арабинът не е арабин, Синята улица не е синя и проститутките не продават любов и нежност. Накрая стигаме до извода, че децата и възрастните страдат еднакво силно, защото болката е една във времето така, както и човекът е един – от ранна детска възраст до края на съществуванието си. И въпреки всичко животът не е тъжен.
Бях изумен от актьорските качества на Франсис Лалан, когото считах досега за изпълнител на патетични балади от 80-те години на миналия век, известен единствено във Франция. Искрено му благодаря, че поправи грешното ми впечатление с тази актьорска игра, която по никакъв начин не остъпва на големите имена във френския театър.
Освен това бях чувал, че пиесата, превърнала се впоследствие в роман и филм, е пожънала невероятен успех както във Франция, така и зад граница, но не очаквах, че в наши дни все още се пишат богати театрални текстове с толкова въображение и чувственост.
С тази постановка авторът Ерик-Емануел Шмит  се връща към театралното начало на произведението си и на някои представления дори се качва на сцената, за да сподели ролята с Франсис Лалан.
Пиесата се играе и в България на Камерната сцена на Народния театър „Иван Вазов”. 

...

Коментари