Държа преди
всичко да изкажа на уважаемите подсъдими и обвиняеми искреното си съчувствие и
нежелание да накърня правата им или нещо друго. И дори бих казал, че ролята на
подсъдимите и обвиняемите в България е най-тежката на света, защото никой в
тази тъй наречена „държава” не знае с какви закони и по какъв начин трябва да
се обвинява, съди и наказва даден „гражданин” за постъпките му. Едни се правят
че гонят, други се правят, че бягат, след това се спретва една пародия на съд и
уж някои отиват в затвора, а всъщност всички накрая хапват и пийват заедно – точно като на финалната
сцена, описана от Джордж Оруел във „Фермата”. Объркването е пълно, никой не е
наясно кой какъв е, всички се кахърят и кършат ръце в тази всеобща лудница на
българската полицейщина и правораздаване. Веднъж хората са стражари, след това
апаши, а накрая ни стражарите са стражари, ни апашите са наказани, за да може
играта да продължава вече толкова години пред очите на обикновените граждани,
за които остава едната утеха, че всички сме смъртни и поне от тази окончателна инстанция
няма как да се измъкнем.
Преди време стана
ясно, че 81 000
престъпления са били класирани поради неспособността на институциите да се
справят с тяхното разследване и т.н. Сега пък се разиграва нов театър – обвиняеми
изчезват, а министърът на
вътрешните работа им се моли да се приберат на топло. Моля ви се, кай,
предайте се, че ставам за смях! А обектът на молбата му пък отговаря в туитър
: "Цветанов, гледай си работата. Няма да се предадем.
Венсеремос!"
Сами виждате
колко любезен и модерен диалог се води между институциите и гражданите – моля,
заповядайте, мерси, удоволствието е изцяло мое и прочие добри обноски са част
от компетенциите на българската държава.
Но има и
недоброжелателни другари, които малко прибързано изказват желание набедените
в кражба и нередности митничари „да се удавят”. Не, не е красиво някак си!
Защо да се давят хорицата, та нали всичко си е в реда на нещата и съответства
на неписания обществен договор, според който митничарите, ченгетата, пардон,
полицаите, политиците и докторите са просто задължени да прибират рушвети,
комисиони, подаръци и други екстри. Дето има една дума, дават ли ти – вземай.
Пък и ако всички крадци вземат да се давят, колко служители ще останат на
служба и неудавени в страната? Не знаете ли? Аз ще ви кажа колко – точно
колкото да спретнем един футболен отбор, чийто капитан ще стане най-добрият
измежду нас – бате
Бойко.
Затова си
позволявам тук да призова за национално помирение около единствената обща
ценност - безочието. Защото в крайна
сметка никой не е виновен за нищо и би било глупаво крадецът да вика „дръжте
крадеца”, когато никой никого не гони. Хайде, стига толкова циркове, другари,
стига сме се правили на политици, митничари, съдии и т.н. Преди хващаше дикиш,
обаче сега вече всички сме претръпнали и патосът в гласа на поредния
стражар/апаш звучи по-скоро като подигравка, отколкото като истинска емоция и
желание за промяна. Ако наистина имахме добра воля, щяхме да променим законите
и държавната уредба, да спретнем една нова република и да започнем всичко отначало.
Обаче не... И
затова спектакълът на всеобщата безнаказаност ще ни радва още дълги години.
...
Коментари
Публикуване на коментар