неделя, 6 май 2012 г.

НА ИЗБОРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ


За първи път присъствах на френски избори през 1995 г. в едно малко селце северно от Монпелие, където наши приятели ни бяха поканили, за да ни вдъхнат желание на баща ми и най-вече на мен да участваме и ние активно в политическия живот на страната, която бе така любезна да ни приеме и помогне да започнем нов живот. Съответно „страната” всъщност бяха именно нашите приятели, обикновени французи, каквито може би ще намерите в творчеството на Мопасан, но не и в политическите коментари на официалните „наблюдатели”, обръщащи всичко в цифри, електорат, вот, избирателна активност и прочие сухи абстракции и бездушни шахматни комбинации.
 Та през този горещ ден нейде в подножието на Севените се отбихме при нашите приятели, пихме по аперитив на слънчевата тераса до басейна в градината им, след което се спуснахме към кметството, където се помещаваше и единствената изборна секция на селището. Защото за стотина гласоподаватели явно се полагаше толкова – една изборна секция и едно миниатюрно кметство, в чието дворче се разпъна голяма трапеза, която прииждащите гласоподаватели отрупваха с консумативи в течен и хранителен вариант. Лозовите масиви наоколо се разпростираха докъдето поглед стигне, така че беше съвсем нормално дошлите да гласуват винопроизводители да донесат и представителна извадка от продукцията си, както и съответстващите прибавки под формата на сирена, пастети, колбаси и т.н.
Хората идваха със семействата си, след това се отбиваха да гласуват, а накрая се събираха на приказка пред кметството. В края на изборния ден всички се струпахме около урната и преброяването започна що-годе сериозно. На французите обаче им е трудно да правят нещо без да се бъзикат, така че никой не се обиждаше на политико-съседските майтапи. Още повече, че комшиите се познаваха достатъчно, за да знаят кой какво е гласувал. След като преброяването свърши, кметът се зае да изпълни административните формалности, а множеството се настани около трапезата на една приятелска вечеря с още много майтапи и нито грам политическа злоба.
На нас, пристигналите тук преди около година българи, ни беше странно и непонятно. Вярно, вече бяхме френски граждани със съответните права и задължения, но тази нова национална принадлежност бе записана не в съзнанието, ами върху тескеретата, а ние самите се чувствахме все още чужди и в главите ни крещяха онези озлобени лица от митингите в началото на прехода, когато мислехме, че омразата към миналото би била достатъчен фактор за едно по-спокойно бъдеще. И така омразата роди нова омраза, а политическото развитие в България остана на ниво „преход”.
Баща ми така и не можа да излезе от капана на миналото и не пожела нито веднъж да гласува на френски избори. Много пъти го питах защо, обаче ясен отговор така и не получих – Не ми се гласува, отговаряше татко и... толкоз. Според мен той просто се чувстваше излъган и уморен, беше гласувал първо на задължителните комунистически избори, където всички трябваше да гласуват и то за един-единствен кандидат. По-късно пародията продължи и през годините на прехода с псевдо противопоставянето на сини и червени. И след като не беше съумял да получи гражданско удоволетворение в обществото, в което бе минал кажи-речи целия му живот, където бе работил и създал семейство, където всеки един спомен бе съжаление за опропастено съществувание, какъв беше смисълът тепърва да опитва наново всичко?
-          Иди гласувай ти! – ми казваше и през думите му прозираше задоволството, че поне аз мога да се чувствам гражданин и че може би целта на заминаването ни зад граница се заключаваше именно в това.
..........................
Във Франция гласуването е малко по-сложен процес, отколкото в България. Френският гласоподавател трябва да се запише в списъците по местожителство и може да гласува единствено в секцията, в която е записан. За да гласува идната година, трябва съответно да се запишете в списъците преди 1ви януари. Ако случайно е възпрепятстван, избирателят може да даде разрешително на някой, записан в същата секция, да пусне бюлетина от негово име. На избирателя се издава изборна карта, върху която при гласуване се удря печат с дата. При промяна на местожителството, трябва да се пусне възможно най-бързо молба за записване в новата изборна секция, защото процедурата отнема доста време. Когато се преместих от юга в Париж например, чаках новата си изборна карта близо година и веднъж ми се наложи да бия 2 000 км, за да упражня правото си на глас, като накрая разочарованието беше пълно, защото французите отхвърлиха проекта за обща европейска конституция, а аз бях от онези, дето гласуваха „да” на референдума. Няма начин, липсата на здрав разум понякога е един от недостатъците на демокрацията... Но какво съм тръгнал да го обяснявам, едва ли има българин, който да не е стигнал до същото заключение.
Французите държат изключително много на изрядното провеждане на изборите и са убедени, че качеството на изборния процес е значително по-важно от качеството на избраните политици. Изборите са израз на републиканските ценности и съответно изборните нарушения биха били показател за западане на държавната организация и на обществото. Силната избирателна активност пък означава сплотена нация и вяра в общия републикански проект.
Поради тежеста на историята би било грешно и несправедливо да разглеждаме френските избори от гледната точка на политическите страсти и класическото разделение „ляво-дясно”, което  съвсем не може да пресъздаде и побере цялата кампания.  Освен това коментарите ни изначало биха били също така сбъркани, ако изхождаме от българския си опит в изборния процес и от собствената си мотивация. Защото човекът е социално същество и действа според сигналите и кодовете на средата в която живее. Така че от гледната точка на бинерната мисъл на българския избирател, свикнал с българските табиети в политиката – неграмотна политическа класа, купени гласове, фалшифицирани избори, ниска избирателна активност и т.н. – изборите във Франция не подлежат на коментар. И нека да не оплакваме французите, нека да не подхождаме със снизхождение и съжаление към тях, защото едва ли има друг народ, който е направил толкова за свободата си и който е способен да направи още толкова, та дори и повече за бъдещето на страната си. Ляв или десен, бъдещият президент със сигурност ще е професионален политик на служба на родината си, чийто глас ще се чува на световната сцена. И понеже съм сигурен поне в това, отивам да гласувам. 
....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар