четвъртък, 3 май 2012 г.

ДЕБАТЪТ САРКОЗИ-ОЛАНД

http://s2.lemde.fr/image/2012/05/03/540x270/1694897_3_a0af_nicolas-sarkozy-et-francois-hollande-le-2-mai_c9b8609bf9044a52c154aa1614e901a8.jpg




На дебат  като на дебат...
Вчера цяла Франция следеше по телевизионните приемници така очаквания и единствен дебат между действащия президент Никола Саркози и кандидата на социалистите Франсоа Оланд.
В продължение на два часа и петдесет минути двамата съперници кръстосваха шпаги на воля, размахваха боздугани, замеряха се с тиквено семе и т.н.. Сблъсъкът бе наистина впечатляващ, а заключението е, че професионалните политици също понякога припечелват хляба си с пот на челото.
Саркози и Оланд се хвърлиха в битката без нито секунда изчакване, изучаване или опит за диверсия. Още в първите си думи Оланд отправи основното обвинение – Франция изнемогва заради водената от Саркози политика. След това започна спорът за външния дълг, безработицата, имигрантите, ядрената енергетика. Излишно е да споменавам, че и двамата бяха подготвени повече от добре, всяка спомената от единия или от другия кандидат цифра бе оборвана от опонента му с доводи и факти, което логично навежда на мисълта, че в определени моменти и единият, и другият са послъгвали, премълчавали, изопачавали или намалявали така любезно поднесените на зрителите данни.
Кой в какво се обърка :
Оланд „закръгли” увеличението на външния дълг с около 40-50 милиарда, т.е. вдигна го е от близо 565 милиарда на 600. В крайна сметка Оланд все пак е прав, че външният дълг се е покачил неимоверно именно по време на мандата на Никола Саркози (от около 1180 милиарда на 1717 милиарда евро).
Саркози послъга за броя имигранти, пристигащи на територията на Франция всяка година. Според него те са около 150 000,  когато истинската цифра е по-близо до заявените от Оланд 200 000 (между 2002 г. и 2008 г. средно във Франция влизат около 211 329 имигранти годишно).
Оланд обърка данните за търговския дефицит на Франция, твърдейки, че при Лионел Жоспен износът е бил по-голям от вноса. Търговското салдо на страната става позитивно съвсем мъничко преди Жоспен да напусне управлението.
Саркози отрече, че е близък със злощастния Берлускони и че в европарламента двете десни партии са част от една и съща коалиция. А де факто е точно така.
Саркози отрече също да е присъствал на вечери, организирани за спонсорите на партията му в хотел Бристол. А вестник Льо Паризиен беше публикувал както снимки, така и свидетелства на очевидци на тези сбирки, поставящи президента не в ролята на обединител на нацията, ами в диригент на партийна формация.
Обикновено нахиленият, поотпуснат и понадутичък Оланд снощи показа съвсем ново лице – този път беше сериозен, изопнат и с тежест в гласа си. Сарко пък беше все така нервен и мърдащ с рамене. Оланд успя да дестабилизира Сарко най-вече с вметки от рода на „не е така”, „не е вярно”, „грешка”, а Саркози отвърна на провокациите, наричайки Оланд лъжец, майтапчия, фурнаджийска лопата, дребен хулител.
За Сарко може да се каже само едно - пълно разочарование! Но не заради снощния дебат, в който Оланд противно на очакваното се представи доста добре, ами заради последните пет години, през които цялата френска икономика отиде по дяволите. И за капак на всичко Саркози открито взе да се моли на крайно десните избиратели за гласове - нещо, което по времето на Ширак щеше да бъде абсолютно недопустимо или дори унизително за традиционната голистка десница. Пак за да съблазни електората на Льо Пен, Саркози  се отметна от досегашната си проевропейска позиция и предложи излизането на Франция от Шенген...
Вече четири години рейтингът на френския президент се върти около рекордно ниски стойности. Французите са разочаровани най-вече заради натрапените самоволно реформи и наложилите се след това поради кризата контрареформи, върнали политиката на Саркози почти в изходна позиция, но и като цяло заради арогантността, под чийто знак премина мандата на иначе амбициозния и динамичен президент.
Колкото до самия дебат, Саркози си позволи неща, каквито  французите по принцип не одобряват, например губенето на нерви и директните обиди. Позволи си също така да спомене съвсем неуместно за Строс–Кан, да замаже цифри и да отрече истини, а това пък няма начин да не бъде упоменавано в медиите още дълго време.
В заключение ще изрека убеждението си, че Саркози не е представител на класическата десница, ами единствено на себе си. В снощния дебат си изпусна нервите, което непременно ще окаже влияние върху изборния резултат следващата седмица. А лансираното от него реабилитиране и легитимиране на Националния Фронт на Марин Льо Пен пък ще донесе големи главоболия както цялостно на политическия живот във Франция, така и на десницата, която не само ще трябва да се бори с левицата и центъра, но и ще има тежката задача да се брани по десния фланг от Националния Фронт.
Каквото обаче и да става, снощният дебат ще остане в аналите на историята като една от най-емоционалните политически битки в съвременната френска история, а аз пък ще си спомням за него като за един страхотен футболен мач с купища голове и технически умения.
Дано има още много такива!
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

1 коментар:

  1. Не вярвам г-н Никола Саркози да спечели, за съжаление .

    Този дебат ще бъде изучаван през следващите 100 години .
    Левите ще се учат да не правят грешките на г-н Оланд,
    а десните ще изучават как са загубили властта в Европа ...

    Няма как да се спре "ссоциялността, братството и свободата ".
    Това е краят.
    Европа остава само в крайният север.

    ОтговорИзтриване