ЦАРЯТ СВИНАР - МЕТОДОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ


Не се стряскам, не се страхувам, напротив – посрещам стоически всяка нова нелепа фраза на българските управници. Защото от малък съм подготвен за това. Подготвиха ме пак същите управници с приказки и митове за „природната” интелигентност и за „самосъздалите” се, „самобитните” и тям подобни личности от "народа". 
Нима не сте чували легендата за свинарчето, станало цар? Ивайло се издигнал, моля ви се, от свинщината, за да спасява България от нашествениците... Добре че го имаше Ивайло, защото иначе хептен щяхме да го закъсаме и да живеем в свинщина...
Ако един свинар може да стане цар, защо пък един овчар да не стане генсек на ЦК на БКП и да поведе България в битката с империалистите? И по аналогия с легендата за Ивайло (не Ивайло ченгето, ами Ивайло свинаря де) ще възкликнем, че ако го нямаше Тодор Живков, сигурно хептен щяхме да го закъсаме.
Малко след Тодор Живков народът продължи да произвежда Ивайловци, вдъхновявайки се може би от мита за „благородния дивак”, създаден за нуждите на подривната философска мисъл от френските просвещенци Дидро, Русо и т.н. Само че „благородният дивак” е синтетичен персонаж, символизиращ „човека извън обществото и държавата” и противопоставящ се на „човека в обществото”, който пъкот своя страна води социален живот, подчинен на закони и прочие. Т.е. в българското общество идеята за „благородния дивак” е съвсем друга от тази на Просвещението – за нас „благородният дивак” е всъщност селски хитрец, опортюнист, аривист, парвеню, конформист, успял да се добере до „кокала”. И понеже тази идея позволява на всеки голтак да мечтае и дерзае за иначе недостижимите за голтаците висини, затова и народът я харесва и тачи, а излъчваните лидери са по образ и подобие на съответните идеали – хора „от народа”,  демек прости та дрънкат. И когато поредният простак изръси поредната глупост, хората благосклонно му прощават... Или както казваше бай Ганьо в подобни неловки ситуации - какво толкоз, човещинка...

Според "ценностите" и "философията" на соца всички трябваше да сме равни в простотията си. Всички трябваше да сме "народни" хора, а висша форма на признанието беше един човек на изкуството да се закичи с почетното звание "народен" : народен артист, народен писател, народен художник и т.н., с което доказваха колко са пригодени към партийната простащина и до каква степен са способни да не произвеждат никакъв интелектуален продукт. В най-добрия случай "народният човек" бълва цитати - било то тезисите на партията, или пък някоя "народна" мъдрост, или - е, никой не е безгрешен - някоя латинска сентенция
"Народният" човек обича съответно "народните" работи - народната музика, народните хорца на Филип Кутев, народните приказки, народната кухня с кебапчета и кюфтаци и прочие народни работи. Забележете, че всичките тези изброени "народни" продукти са също застинали във времето, не отбелязват никаква еволюция на творчеството и мисълта и съответно не спомагат по никакъв начин за развитието на обществото.
И в политиката е така. През всичките тези години на комунизъм и преход непрестанният хоровод от „самодейци” в българската политика не стихна. Дойде среднистът Симеон, който уж беше чистичък дядка, а пък ни изсече горите, след това начело на правителството сложихме човек без грам трудов стаж (Станишев), след това пък назначихме висш кадър от противопожарната охрана, за когото лошите империалисти разправят лоши неща. И така – до края на света...
Затова не се стъписвам, когато премиерът самичък се нарича „прост” , а обикновените хора – в случая достопочтени металурзи - направо ръкопляскат, защото в техните уши подобна фраза звучи като комплимент и подкана да си опитат и те късмета в голямата политика.
Ами така де, крайно време е някой металург да ни покаже как се каляваше стоманата.
Колкото до качеството на управляващия ни „материал”, никой народ не може да си надскочи сянката, излъчвайки от редиците си по-интелигентни управници от това, на което е способен самият народ. Така че  „понасяйте и се въздържайте” от насмешки срещу вас самите, защото в крайна сметка всеки народ си заслужава управниците. 

...
снимка : личен фонд (Панаир на селското стопанство, Париж 2012)
...
...

Коментари

  1. „понасяйте и се въздържайте” от насмешки срещу вас самите, защото в крайна сметка всеки народ си заслужава управниците.

    Вярно! ....но няма да понасям и няма да се въздържам, защото "иначе не мога"

    ОтговорИзтриване
  2. "Понасям и се въздържам“ е принципът на стоицизма, които за жалост е и единственият ревностно спазван принцип в българското общество.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар