четвъртък, 5 април 2012 г.

ЧУЖДОПОКЛОННИЧЕСТВОТО КАТО БОЛЕСТ

Вчера с моя приятел Пешо си говорихме по интернет за болниците, лекарите и т.н. Пешо е в България, а аз съм зад граница вече 18 години. Приятели сме от първи клас и обичаме да си повтаряме едни и същи празни приказки. Пешо не е чуждопоклонник и затова никога не идва да види как живея като емигрант. Затова пък си спомня много добре как живеех в България и какво изживявам при всяко мое „прибиране” в родината.
Снощи обаче Пешо успя да ме изненада, припомняйки ми как веднъж ме рязаха в пернишката „Бърза помощ”. Бях отишъл там с един дерматологичен проблем до ухото, а си тръгнах с друг. Защото „докторът”, на когото съдбата ми отреди да попадна, първо ме нахока по незнайни причини, след това  ме сложи да легна на паянтовата хирургическа маса и без никакво предупреждение и с още по-малко упойка ме порна със скалпела. Съответно шурна кръв, много кръв с разни други гадости, кабинетът заприлича на кланица и т.н.  На изпроводяк – т.е. една минута по-късно – така нареченият „доктор” ми даде една марля, с която да спра кръвоизтичането и да предодвратя евентуалното допълнително инфектиране. Излишно е да ви обяснявам, че веднага след това отидох на друг доктор, който да поправи щетите от първия.
Бях почти забравил за този случай, защото с пернишката болница ме свързват много по-тежки спомени.
Спомням си например как припаднах в реанимацията, когато видях за последен път майка си жива.
Спомням си и баща ми в същото това реанимационно отделение деветнадесет години по-късно.
Мога да ви гарантирам, че за всичките тези години нямаше абсолютно никаква промяна в цялостната обстановка – нито апаратурата беше сменена с по-нова, нито изтърбушените легла бяха заменени, нито дори ръждясалите шкафчета.  Единствената новост се състоеше в това, че сега искаха от близките на пациента да набавят необходимите „консумативи” – лекарствата, марлите, бинтовете, храната... Сами се досещате, че кофичките кисело мляко и кутиите плодов сок, които човек може да закупи в близкото магазинче, не са съвсем пригодени за умиращи хора в кома, но при това положение така и не ми мина през акъла да попитам по какъв начин точно се хранят пациентите.  И как въобще се съхранява донесената храна при положение, че в болничната стая няма хладилник.
Всъщност, подобни въпроси биха прозвучали цинично и провокативно, защото е ясно, че по този начин никой никога не е бил излекуван. И затова познавам много хора, които се притесняват не толкова от самата болест, колкото от нуждата да консултират лекар или да бъдат хоспитализирани.
И всички тези напатени клетници според Бойко Борисов са чуждопоклонници. Всички тези нещастници, пожелали да се измъкнат от проклятието на българската здравна система са една банда ренегати, достойни за порицание. Ето, самият Бойко  и неговото обкръжение се лекуват в България, а чуждопоклонниците искат да харчат пари зад граница, искат да прахосват държавни средства при положение, че могат да се лекуват и в родината.
Само че сравнението е невъзможно. Защото Борисов и близките му може и наистина да се лекуват в България,  но те имат на разположение специални здравни учреждения, до които простосмъртните не могат да припарят. Още от Татово време е така и така ще бъде още много години напред, но сит на гладен вярва ли? И иска ли въобще Борисов да погледне истината в очите?
Българската здравна система е убийствена и нечовешка, болниците не функционират, голяма част от лекарите са корумпирани и крадат пари от здравната каса чрез измислени пациенти и диагнози. А най-обидно е разбира се подигравателното отношение към хората в нужда, чийто инстинкт за самосъхранение ги тласка да сторят невъзможното, за да се спасят. Защото няма нищо по-ценно от здравето.
Та тези отчаяни хора според Борисов са чуждопоклонници.  Както и всички ние, емигрантите, избягали зад граница в търсене на едно най-обикновено човешко отношение и разбиране, на състрадание и емпатия. И когато го намерим, усещаме с цялото си същество, че истинският ренегат е онзи, който не може да види реалното нещастие на народа си.
И въпреки всичко това искрено пожелавам на Борисов никога да не попада в българска провинциална болница. Защото никой на този свят не заслужава подобно проклятие. 

...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

3 коментара:

  1. В някои софийски болници не е много по-различно от провинциалните. Не е въпрос на място.

    А много хора се лекуват в чужбина, просто защото тук отказват да ги лекуват - няма кой. Коинфектираните със СПИН и хепатит С, примерно.

    Когато парите във фонда за деца свършат, ще стане страшно... за пореден път.

    ОтговорИзтриване
  2. Още един коментар - на Янина Здравкова във вестник "Сега": http://www.cross.bg/1293140

    ОтговорИзтриване
  3. Много неща могат да се кажат на тази тема, всеки може да разкаже десетки грозни случаи за българската здравна система и затова изказването на Борисов наистина звучи нагло и фрапиращо цинично. Още повече - и това не го упоменах в моя пост, а е все пак от огромно значение - в случая става дума за лечение на деца, а съм убеден и готов да тръгна на война за това си убеждение, че по-важно на този свят от здравето и живота на децата няма. За един държавник децата би трябвало да представляват най-важната инвестиция. Ако трябва да се инвестира в едно-единствено нещо, това би трябвало да е здравето и образованието на децата, защото децата са единственото бъдеще на страната, без деца всичко приключва безвъзвратно.
    Толкоз. Борисов е един... недалновиден политик. И споменът ни за него ще бъде не по-малко тежък от този за българските болници.

    ОтговорИзтриване