четвъртък, 20 октомври 2011 г.

КАДАФИ... ЗА КОЖАТА НА ЕДИН ДИКТАТОР


Умря един от най-ненавистните диктатори и подстрекатели на насилието във всичките му форми. След 42 години господство над Либия Муамар Кадафи си замина по същия начин, по който дойде на власт, управлява страната си и поддържа връзки с другите . В крайна сметка Кадафи умря в заченатата от самия него жестокост.

Дълги години Либия бе изолирана от международната общност заради съучастието на Кадафи в терористични акции срещу Запада, а единствените му съюзници бяха страните от бившия комунистически лагер, които в замяна на съответното заплащане го снабдяваха с оръжия, логистика и компетентна работна ръка. След срутването на Берлинската стена режимът на Кадафи продължи с набраната инерция, разчитайки на платената поддръжка на старите си съюзници, както и на връзките с другите африкански и арабски държави. В началото на новото хилядолетие старите демони изглеждат утихнали и либийският вожд дори предлага помощ на САЩ в борбата с Ал-Кайда...

Именно по това време трагедията с българските медици разтърси света и доказа, че режимът в Либия не е загубил антихуманната си същност. Следват дълги преговори и благодарение на посредничеството на Европа българските медици биват освободени. След осем години мъчения и изнудване медиците ни се завърнаха в родината си на борда на френски правителствен самолет и в компанията на тогавашната съпругана френския президент Сесилия. Връх на цинизма е последвалият от страна на Кадафи опит да се възползва от развръзката около аферата с българските медици, за да организира пробив на международната сцена. Но и там успехът му е краткотраен. След няколко екстравагантни посещения в западни държави, Кадафи счита, че заплахата, тегнеща над главата му и обричаща го на обичайната за диктаторите съдба, е отстранена.

И точно тогава го застигна арабската пролет, а отмъстителността на европейско-американската коалиция го довърши. Първоначално Кадафи успя да спре настъплението на бунтовниците и да ги изтласка обратно до Бенгази, потушавайки почти въстанието с обичайната за режима жестокост. В решителния момент обаче НАТО нанесе тежък удар на кадафистите от въздуха. Съпротивата се окопити и след осем месеца боеве Либия бе напълно освободена.

Кадафи се оказа обсаден в последния бастион Сирт. По последни данни той се е опитал да напусне града в отчаяно бягство, но конвоят му е бил бомбардиран от френски самолет "Мираж" и от американски дрон. В последвалата престрелка със съпротивителната армия Кадафи е бил застрелян, а от разпространените материали става ясно, че трупът му е бил въргалян в праха на мачканата в продължения на десетилетия от ботуша му Либия.

Сбогом, Кадафи. Сега диктаторите на тази грешен свят са с един по-малко. Дано повече никога не видим аналог на този съвършен тиранин.
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

4 коментара:

  1. Тази година беше много плодовита откъм падане на диктатори... Надявам се догодина да не се народят нови.
    А сега е ред на чичо Башар!

    ОтговорИзтриване
  2. и разбира се, съвсем не липсват, даже и у нас, защитници на Кадафи, които да разправят, че бил борец срещу световния империализъм, запазил достойнството на Либия, че не заслужавал да бъде убит каквото и да е направил и т.н. никак не се учудвам, че абсолютно всеки подобен вой идва от ляво...

    ОтговорИзтриване
  3. ТОЧНО и нас хич не липсват защитници на Кадафи. само като си помисля как всички се правеха на ударени по време на аферата с българските медици... И защо? Защото паричките на Кадафи пълнеха черните каси на партиите и партийците, а медиците бяха средство за пране на пари.
    Така че всеки подобен вой идва наистина най-вече от ляво, но и от всички джобове, в които до съвсем скоро капеха петродоларите на Кадафи.
    А тия, дето говорят за "империализъм" и т.н. са си чисти идиоти.

    ОтговорИзтриване