петък, 1 юли 2011 г.

Малкият принц на планетата на Господин Ножица

Ако заповядам на един генерал да хвърчи като пеперуда от цвете на цвете или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълни получената заповед, кой от двамата ще бъде виновен, той или аз?
Един крал в "Малкият принц" на А. дьо Сент-Екзюпери
 ...
След дълго пътуване с прелетните птици Малкият принц попадна на странна планета с един-единствен обитател, който периодически щракаше с ножицата и режеше трицветни лентички.
Нарисувай  ми овчица! Помоли тихо Малкият принц.
Закръгленият господин спря да щрака и погледна към русокосото момче.
Кой си ти бе, пудел? Откъде се довлече?  - и след като преодоля първоначалното стъписване, се развика – Защо не си на строежа на магистралата бе, лентяй с лентяй, трябва до довечера да е завършена, че утре какво ще откриваме с колегите!?
Малкият принц се натъжи. Забелязвайки сълзите в очите му, господинът се разнежи и започна да го успокоява.
Е, недей сега да цивриш, кай, аз и без това не мога да рисувам... Като малък играех карате вместо да уча езици и ритах топка вместо да рисувам. И на театър не бях ходил до скоро, а сега ме водят насила, за пред електората...  Мога да ти надраскам някоя магистрала, ако искаш... С хубав автомобил отгоре. Не искаш ли? Защото всичките ми познати обожават автомобили и магистрали. И затова непрекъснато откривам обекти, по километър на ден – така всички сме щастливи и обикаляме планетата. Е, за момента аз съм и единственият обитател тук, което означава, че дейността ми се ползва от 100% одобрение. Ето, вземи една лентичка за спомен. Можеш да си вържеш рошавата коса с нея... Ама си много къдрав, значи.. Ти да не си гейче? Защото на нашата планета жените обичат мъже, а мъжете – жени, тъй е било и тъй ще бъде. Нищо че нито мъжете ни са мъже, нито жените умеят да ти изпържат едно яйце като хората. Като кучета са, та затова трябва да ги държа изкъсо. Понякога даже лаят и не искат нова АЕЦ, ама аз ще им дам да се разберат... А ти откъде дойде така?
И тогава Малкият принц разказа за любимото си цвете, за пеперудите и гъсениците, за малката си планета, за опитомената лисица и за пътешествието си между звездите, планетата с баобабите, с алкохолика, фенерджията, краля и т.н.
Хъм, замисли се господинът, и твоята не е лека, но ше опраиме... Розата е лесна – ще я смачкаме на розово масло в Казанлък и ще изкяриме малко валутка. Лисицата ще я гръмне Гоце и ще я направим на шапка за Кристалина, за да се фука в Брюксел. Баобабите ще ги отсече Симо Сакса, защото на него това му е бизнесът. Разните му там съмнителни персонажи - Цецо ще ги опандизи. Остава само планетата ти да видим какво ще я правим... Оттам ще минава новата магистрала, а тя пречи. Налага се да я отчуждим и да я гръмнем с малко тротил. Е, недей да цивриш де, на нейно място ще ти дадем боксониера в Обеля 2. Ще загубиш малко жилищна площ, но пък ще можеш да ползваш метрото, дето го изкопах. И там ще гледаш залезите, та дори и изглед към Младост и Филиповци може да ти се падне. Защо така бе момче, къде побягна сега?
 Малкият принц почувства у себе си непреодолим ужас и страх – за себе си, за планетата си, за всички любими същества и приятели в малкия си детски свят, над които сега тегнеше тази неочаквана заплаха, щракаща с ножици и говореща като... човек, умеещ единствено да щрака с ножици. И усети също заливащата го вина – ако не беше заговарял закръгленият шеф на планетата, ако не му беше разказвал за себе си, той никога нямаше да се превърне в опасност. А сега опасността изникна като баобаб, който с коренищата си ще разбие всичко на парчета.
И Малкият принц се сети за автора си – онзи летец-писател с благородническо потекло, загинал за родината си и олицетворил националния идеал на народа си. Защото Антоан дьо Сент-Екзюпери, когото французите ласкаво наричат Сентекс, изпълнява тежката мисия да умре не за вече съществуващата Франция, окупирана от нацисти и управлявана от изменници, ами за онази, в която би искал да живее. Господинът с ножицата пък прави точно обратното – затвърждава лошото, което би трябвало да се промени. Защото не е хубаво да си зависим от други планети или от собствените си користни цели, не е хубаво да да се фукаш с обекти, които по никакъв начин не служат на изграждането на едно по-справедливо общество. Иначе върху построената магистрала същите гадни типове ще си джиткат същите обидно скъпи коли, платени със спечелени по обиден начин пари.


Излишно е да спорим кой е герой и кой надута пуйка, кой лети в небесата като доброволец към американските ВВС и кой сравнява сънародниците си с кучета, кой пише брилятна проза, с която ще го помнят во веки веков, и кой говори като махленски бабаит.
Едно е сигурно, героите са такива, защото просто не могат да съществуват другояче. А останалите режат лентички. И как пък така не случихме на нито един Сентекс през всичките тези години на преход?!Търпяхме гъсеници, търпяхме, но от тях не излезе нито една пеперуда. Гъсениците се оказаха бели червеи.
...
Ако заповядаме на един пожарникарски генерал да стане интелектуалец или държавник и генералът не успее да изпълни получената заповед, кой от нас ще бъде виновен, той или ние, наивните граждани?

...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

4 коментара:

  1. Чудесно е!Само се чудя, ако след много неуспешни опити, да заповядаме, продължаваме да го правим, дали сме просто странни възрастни, или....

    ОтговорИзтриване
  2. Ами... може пък така на някои от нас да им е по-весело. За сметка на останалите, на които им е адски тъжно.

    ОтговорИзтриване
  3. Тоя дето си го домъкнал тук, не се вписва в прекрасното и разваля приказката. Върни си го на магистралата!

    ОтговорИзтриване
  4. Поздравления! Много добре написано! :)

    ОтговорИзтриване