АНКЕТА ЗА АЗБУКАТА НИ, ЗА ИСТОРИЯТА НИ, ЗА СЪЩНОСТТА НА БЪЛГАРЩИНАТА НИ

Като всяка нация, и ние се гордеем с историята си, т.е. с извършеното от нашите славни деди, които са част от нашия собствен идентитет. И наистина, през хилядолетния си път България е оставила достатъчно следи в световното историческо наследство, а ние можем да се изтъкваме като горди потомци на Аспарух, Крум, Симеон, Самуил, Паисий, Ботев, Левски.

Само че истинската гордост не се състои в тупане в гърдите, ами в достойно поддържане на националната памет – както физическата, така и духовната. И тук забелязваме огромното разминаване между онова истерично обяснение в любов към себе си и истинския труд по съхранението на българщината. Националните ни паметници рухват един по един, манастирите се превръщат в хотели, старинните къщи служат за механи и дискотеки, гробовете потъват в забвение. Колкото до историческата наука, безскрупулни псевдоисторици я използват за опитно поле, на което ден след ден изработват нови и нови фалшификати, деформиращи лицето, което би трябвало да ни представя пред света. А изкривявайки историята ни, изкривяват нас.
За един трети март присъствах на български купон в Екс-ан-Прованс. Събрахме се много български студенти от различните студентски вълни, залели тамошните университети през годините, като всяка вълна представляваше и различно поколение с различни ценности и различни възгледи, а единственото общо между нас се оказа българският ни произход.
Всички празнувахме празника по различен начин, едни искаха да слушат Щурците, други настояваха за чалга, трети не вижаха смисъл нито в едното, нито в другото.
По едно време ми хрумна да подема разговор за повода на събитието. И естествено за нашия Цар Осовободител. Оказа се, че хората така и го знаят, като „Цар Освободител”, а истинското му име им беше абсолютно неизвестно. Питах първи, втори, трети, докато накрая купонджиите не го обърнаха на тото със залагания.
И затова сега се питам – с каква азбука се гордеем, когато не сме сигурни кой я е написал? За какви славни подвизи разказваме, когато голяма част от тях са легенди? Какъв национален празник празнуваме, когато не знаем дори кой и защо ни е освободил?
Поради всички тези причини реших да ви поканя, драги читатели на моя блог, да участвате в тази малка анкета с няколко въпроса върху историята ни, чиято цел се състои най-вече в това да възвърне желанието ни за чиста и истинска любов към родината.
Ако не сте сигурни в отговорите, не бързайте, проверете скришом, а след това цъкнете на онова, което според вас е правилният отговор. Защото миналото ни не е игра на тото, а патриотизмът не е тупане в гърдите.
Благодаря за участието!

 ....


Кой е предполагаемият автор на кирилицата?




Как е правилното име на Цар Освободител?



Цар Освободител е наречен така, защото:

Коментари

  1. В първата анкета липсва един вариант - Преславската школа. Има хипотеза, че Кирилицата е създадена там.
    Иначе Климент Охридски е първият заподозрян.

    ОтговорИзтриване
  2. с каква азбука се гордеем, когато не сме сигурни кой я е написал? За какви славни подвизи разказваме, когато голяма част от тях са легенди? Какъв национален празник празнуваме, когато не знаем дори кой и защо ни е освободил?

    ОтговорИзтриване
  3. Да, часовници, научил си се да копи/пействаш :-)))

    ОтговорИзтриване
  4. Бях написала коментар, но се изгуби, защото блогър не ми даде да се логна и след това не ми го пазеше. Аргх. Коментаър ми беше в смисъл, че нямам особена любов към родината, но създаването на кирилицата е вероятно единственото нещо в нашата история, което искрено ме радва, защото последствията от него надхвърлят нашите географски и културни граници.

    ОтговорИзтриване
  5. Съгласен съм, Йоана, но азбуката е само част от целия културен процес, който би трябвало да честваме. Първо, кирилицата е вариант на гръцката азбука, т.е. сама по себе си не е кой знае какъв повод за възхищение. За сметка на това обаче кирилицата, в съчетание с преводите на Светото писание и християнизацията, започнала в България и разпростряла се на север благодарение на българските школи и православната църква, представлява истинска революция в средновековния свят. Това обаче дълги години бе премълчавано, защото църквата и религията бяха забранени теми. По този начин изкривихме историята си и съвсем целенасочено извадихме на преден план кирилицата, придавайки й неправдоподобна научна стойност. И понеже зачеркнахме важността на преводите и мисионерството, зачеркнахме същевременно и глаголицата, създадена от Кирил и Методий, зачеркнахме и цялото тяхно дело, извършено изключително с глаголицата. Защото е ясно, че не те са написали кирилицата и свързването на името им с кирилицата е чист анахронизъм. Искам да кажа, че идеологията не само се натрапи в тълкуването на историята, но и фалшифицира фактите, което пък доведе до изкривяването на историческата мисъл и историческата памет, а оттам и на идентитета на хората.

    Престъплението спрямо историята ни, извършено от комунистическите "научни работници", които все още преподават и поучават в нашите университети, за жалост е непоправимо. А щетите са очевидни, защото размиването на националното самосъзнание е в основата на повечето социални проблеми в българското общество.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар