четвъртък, 5 май 2011 г.

Музикалният театър HAIRSPRAY

Ух, отдъхнах си! Човек може да почувства такъв благодат единствено благодарение на истинската музика и истинските хора на изкуството!
Вчера със съпругата ми се зарадвахме на чудесния бродуейски мюзикъл Hairspray, майсторски изпълнен (на френски) в Casino de Paris. (Сигурно вече сте забелязали, че темата за косата ми е любима.)
Като казвам „майсторски”, имам предвид професионално изпълнение във всяко едно отношение – музикално, певческо, артистично... Перфектно изпълнени хореографии с чудесни декори и изпълнители, които биха били чест за всяка една сцена (е, и Casino de Paris не е малко де).
Контрастът с модерните „певци” веднага се набива на очи – на сцената пред мен изпълнението бе изцяло на живо, всяка нота бе изсвирена от намиращите се от двете страни на залата музиканти, диригентът-пианист беше младо момче с тънка брадичка и прическа, състояща се от... събрани в кърпа кичури раста!
И затова се впечатлих особено много. За жалост в наши дни повечето изпълнители, които се излъчват в ефира, са НАЛОЖЕНИ от разните музикални къщи и прочие фабрики за маркетингови продукти. Всички световни звезди от рода на Лейди Гага и Бритни Спиърс са кукли на конци, предназначени да докарват печалби на акционерите на Юниверсъл, Сони и т.н.
На сцената обаче подобни изкуствено създадени изпълнители не биха могли да изпеят и две ноти без съответните технически урудки, които да им помагат да изглеждат адекватно и да продават стоката. Докато артистите от Hairspray си изкарват хляба с истински талант и истинска пот на челото и затова считам, че заслужават много повече уважение от гореупоменатите модни кокони.
Забавен беше и сюжетът на мюзикъла : става въпрос за расова дискриминация, а точно в този момент Франция се тресе от скандали по повод изказвания на треньора на националния отбор по футбол Лоран Блан (името Блан означава „бял”), който бе споделил пред колеги от федерацията по футбол, че в националния отбор няма достатъчно бели...
Иначе действието на мюзикъла се развива през шестдесетте години в американския град Балтимор и съответно музиката датира също от онази златна епоха, когато Елвис е в разцвета на славата си, а отатък океана Бийтълс се готвят да издадат първия си самостоятелен албум.
Накрая на изпълнението публиката беше във възторг, а съм сигурен, че и артистите получиха поне толкова удоволствие от перфектното си изпълнение, колкото и ние – почитателите на неподправения талант.




Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

2 коментара:

  1. Ааа,да,Джон Уотърс. Той беше автор на най - скандалния филм в историята на киното "Розови фламинго".

    ОтговорИзтриване