понеделник, 30 май 2011 г.

ЮСУФ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Със съпругата ми отидохме да чуем песните на Юсуф. Юсуф, чието фамилно име означава „мир”. Защото имаме нужда, а и не само ние, от мир и спокойствие, за да се радваме на малкото си семейство.
Напоследък ни заливат достатъчно с лоши новини, с нещастия и проблеми, с примери за дискриминация и насилие, така че концертът на Юсуф за нас беше бягство не толкова от действителността , колкото опит да отидем в другата действителност - онази на твореца, изкуството и покоя. Какъв по-истински символ на желанието ни за толерантност към различията може да има от музиката на Юсуф Ислям и от любовта на публиката към него?
И ето че влизаме в огромната парижка зала Берси, която постепенно се изпълва с хилядите почитатели от различни поколения и с всякакъв произход, някои са пътували от провинцията, други са парижани, трети са чужденци. Всички са дошли при Юсуф, за да чуят посланието му за мир и за да се срещнат с него след тази толкова дълга раздяла. Повече от 30 години Юсуф не се бе качвал на истинска сцена, а феновете му смътно си спомняха онзи млад човек, символ на хипи-движението, с рошава коса и черна брада, и най-вече с онзи кадифен глас, пеещ най-нежни стихове в най-красиви мелодии. Тогава Юсуф Ислям не се казваше така.
Истинското име на този англичанин с шведско-гръцки произход е Стивън Димитри Георгиу, но през шестдесетте години става известен под псевдонима Кет Стивънс. След като постига зашеметяващ успех на сцената, Кет Стивънс намира мира в исляма и през 1978г. престава да се занимава с поп музика и да дава концерти. Следват години, през които Юсуф се отдава изцяло на религията, като понякога бива сочен с пръст като прекалено консервативен и дори близък до Хамаз. Поради тази причина през 2004г. самолетът, с който пътува от Лондон за Ню-Йорк, претърпява принудително кацане в Мейн, а Юсуф бива задържан и впоследствие отпратен обратно в Англия.
Юсуф приема исляма напълно самоволно в годините, когато се намира на върха на славата си. Всъщност, за съвсем кратко време младият човек постига всичко, за което повечето хора на изкуството биха могли единствено да мечтаят. В началото на кариерата си Кет Стивънс е едва на 18 години, а животът му се заключава в обичайните за звездите от ония години скитания между вакханалии, дрога, източен мистицизъм, любовни истории с други звезди и т.н. Един ден Кет Стивънс решава да израстне духовно и тогава започва търсенето си в религията. Пътят му минава през консервативния ислям, което пък довежда до допълнителни скандали, като например мъглявите му изказвания относно произнесената срещу Салман Рушди фатуа. Според самия Юсуф Ислям, отказът му от поп-музиката се дължи най-вече на някои тълкувания на Корана, според които музикалните инструменти са забранени.
Но един ден синът му се прибира с китара в ръка. Юсуф посяга към нея и всичко се връща на мястото си. Кръгът е завършен, а търсенето приключва там, където е започнало – в прекрасната музика на Кет Стивънс.
През 2006г., или две години след екстрадирането си, Юсуф Ислям успява все пак да отиде до САЩ и да запише първия си поп-рок албум от толкова години. През 2009г. издава още един, а сега започна и турне, чрез което представя новия си проект – мюзикъла Moonshadow.
На сцената излиза поостарял човек със сиво-бяла брада и китара в ръка, а публиката избухва, аплодирайки не само автора на толкова много незабравими песни, но и куража на един човек, изоставил лесния живот на рок-звезда от световна величина, за да се впусне в търсене на своя душевен мир.
Всички очакваме с нетърпение да изпее Here Comes My Baby, Wild World, Sad Lisa, Dont Be Shy, Morning Has Broken, Matthew And Son, Moonshadow, Peace Train, както и новата песен My People, посветена на жасминовата революция в арабо-мюсюлманския свят. (За голямо съжаление на публиката Юсуф не изпя Lady d’Arbanville.)
И разбира се Father And Son.
„Виж ме, аз съм стар, но съм щастлив.” Бях отишъл на концерта, за да чуя именно това.
Мисля, че обичам музиката на старите вече изпълнители от онези толкова млади и живи години, когато целият демократичен свят тръпнеше в опиянение от свободата си, защото търся в тях погледа на щастливия човек, изживял достойно живота си и доволен от постигнатото. Търся го, за да мога чрез него да си представя щастието, от което бе лишен моя баща, преминал през тоталитаризма и отишъл си от този свят с убеждението, че е бил излъган и окраден.
И затова съм благодарен на Юсуф не само за полученото  удоволствие от музиката му, но и за подарения мир и вяра в доброто. Защото в него видях най-сетне и усмивката на баща си.
Накрая Юсуф завършва концерта с една чудесна песен от новия му албумAll Kinds of Roses. Това е обобщението на неговото търсене през всичките тези години, отдадени на религията , както и на завръщането му на сцената. Юсуф най-сетне е намерил мира в себе си и желае да го сподели с публиката, която го приема с отворени обятия. Отвсякъде се дочуват гласове „Юсуф, обичаме те!”, а лицето на певеца грее в щастие. За миг всеки от нас се чувства като роза в градината му, галена от нежния полъх на музиката.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

3 коментара:

  1. До колкото знам, Ислям не значи мир, а подчинение.

    ОтговорИзтриване
  2. Megi?!

    Bozho, да, ислям означава подчинение на Бог, т.е. смирение.

    ОтговорИзтриване