понеделник, 16 май 2011 г.

СЛОНЪТ СТРОС-КАН

Ако се чудите как е възможно медиите да запълнят ефира с една-единствена новина за един-единствен човек, който дори не е терорист, моля, включете френската телевизия и ще разберете.
Вчера цял ден говориха за Доминик Строс-Кан, шеф на Международния валутен фонд, обвинен в опит за изнасилване на камериерка в хотел Софител на пъпа на Манхатън.
Кой е Доминик Строс-Кан, та французите вдигат толкоз врява?
Във Франция Доминик Строс-Кан принадлежи към така наречените „слонове”, т.е. онази каста от апаратчици в социалистическата партия, които са толкова неподвижни, тежкомислещи, дебелокожи и срастнали се с партийните структури, че в крайна сметка техният егоцентризъм се превръща в основен идеен мотор на партията и всичко се движи около интереса на отделните им грандомански личности. От което с право бихте заключили, че всъщност социализмът на социалистите засяга преди всичко тези няколко „слона”, а за останалите хора социална политика почти не остава, защото последното социалистическо правителство на Жоспен наложи точно толкова, та дори и повечко, десни мерки, колкото и правителството на последвалия го „десен” Рафарен.
Истинският проблем в случая обаче се състои в това, че Строс-Кан беше считан от социалистите за техен „шампион” в борбата срещу Саркози на президентските избори. Един куп сондажи дори показваха, че при евентуално явяване на Строс-Кан на изборите Саркози дори не би преминал през прага на първия тур...

Само че... Доминик Строс-Кан се озова на този важен пост (начело на МВФ!) и далеч от Франция именно благодарение на Саркози, който има навик да се справя точно по този начин с най-опасните си конкуренти – омайва ги с подкупваща усмивка, прави им услуги, дава им апетитни службици и т.н.
Така че „комплотът” на Саркози стига само до назначаването на Строс-Кан на служба в Международния валутен фонд, а оттам-нататък съдбата е в слонските лапи на самия Строс-Кан.
По повод социалистическия си „приятел” Саркози беше казал наскоро, че въпреки социологическите проучвания Строс-Кан е най-лесният противник...
И се оказа прав. Защото понастоящем Строс-Кан не е дори противник.
Всъщност, Строс-Кан е известен с неконтролируемия си нагон, а приближените му с половин уста признават, че този най-скъпо платен функционер на международна инстанция често го удря на хойкане. Последният известен скандал с негова любовница избухна през 2008г., когато една служителка на МВФ оповести, че Строс-Кан е имал връзка с нея. Тогава французинът едвам запази службицата си и бе принуден да се извинява публично, защото в САЩ с подобни работи не се майтапят. И дори обеща, че ще внимава... И социалистите стискаха палци и си пожелаха обещанието да му държи влага поне до изборите.
Съвсем наскоро избухнаха и други скандали със социалиста Строс-Кан, за когото много хора казват, че е социално единствено името на партията му. Първо в пресата излязоха негови снимки зад волана на свръх луксозен автомобил. След това изнесоха факти за костюмите му, които струват по 35 000 долара парчето. Е, вярно, не му стоят добре, защото фигурата му е една такава – никаква, но сигурно в тях има механизъм за супер бързо събличане...
А ето, че сега Строс-Кан вече не е шеф на МВФ, не е кандидат за президент на Франция и рискува в продължение на 20 години да носи безплатен костюм на вертикални райета. Обвинен е в опит за изнасилване на камериерка, след това в опит да я заключи в стаята, а накрая и в опит за бягство. Задържан е в самолета няколко минути преди да излети за Франция, откаран е в комисариат в Харлем, специализиран в сексуалните престъпления, прекара там цялата нощ заедно с всякакви престъпници, а накрая, след като бе идентифициран от жертвата, го отведоха с белезници на ръце пред камерите на журналисти от цял свят в неизвестна посока (най-вероятно към някоя болница, където ще беде подложен на медицински преглед). Междувременно в родната му Франция се дочуват гласове на жени, и то най-вече социалистки, обвиняващи го също  в сексуален тормоз... Така например писателката-журналистка Тристан Банон напомня, че през 2002 г. Строс-Кан се е опитал да я изнасили и че оттогава многократно го е казвала пред медиите (в едно предаване дори го бе оприличила не на слон, ами на „разгорещено шимпанзе”).
Дали Доминик Строс-Кан е виновен, ще узнаем след произнасянето (или не) на присъдата. Засега обаче в главата на наблюдателите се върти онази африканска мъдрост :
„Колкото и кльощав да е един слон, тестисите му са достатъчно големи, за да напълнят цяла тенджера.”
Във всеки случай тенджерата на медиите наистина изглежда добре напълнена. А що се отнася до забърканата каша, това със сигурност е последната такава в политическия живот на Доминик Строс-Кан.

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

2 коментара:

  1. Абе какъвто и нагон да го тресе човека, мисля че цялата работа е постановка. И то с прекалено бели, та чак оранжеви конци съшита.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, постановка е, но човекът си е бил много лесна плячка...Така че Сарко е бил много прав в мнението си за него.

    ОтговорИзтриване