ЗА МЪРТВИТЕ - ИЛИ ХУБАВО, ИЛИ НИЩО. А ТРУПОВЕТЕ ИМ - НА ПРАСЕТАТА!


Удобните фрази са като интелектуална протеза – когато нямаме собствено мнение по въпроса, вадим нещо готово. Когато обаче цитатите не са придружени от дедукция, логика, реторика или с други думи казано - някакво мозъчно упражнение, тогава единствената цел е да се избяга от дебата.  А какво е общество без дебат – моля, погледнете ЖК Люлин, Младост, Обеля 2 и ще разберете. Неземната грозота както на архитектурата, така и от морална гледна точка на бетонирането на толкова много човешки души в тези панелни дупки, се дължи именно на наложените партийни решения, взети без никакъв обществен дебат. И наопаки, погледнете Айфеловата кула – днес всички сме съгласни, че без нея Париж би бил съвсем друг град, но навремето хората съвсем не са били убедени в нейната стойност, карали са се, страхували са се да не съсипят гледката от Трокадеро към Марсово поле...
Затова всяко предложение за отмяна на дебата ми изглежда грозно и противообществено.
За мъртвите или хубаво, или нищо...
Почина Иван Славков, Иван Славков почина, а поддръжниците му отказват да говорят за него. Не, не може, човекът умря, а за умрелите – или хубаво, или нищо.
Хиляди опечалени хора от неговото обкръжение – хора добре хранени и добре гледани - запъплиха към централното софийско гробище, където преди едва 66 години предшествениците на същите тези опечалени хора изтребиха елита на българската нация в една импровизирана масова екзекуция. И този елит бе заместен от жабите и гущерите, които сега отиват там да аплодират Славков, а чрез него и себе си за постигането на главоломни успехи в строежа на българската държава, чието лице го виждате сами – Люлин, Обеля, Младост, чалга, мутри, несправедливост, престъпност, мизерия, мизерия, мизерия... Аплодират престъплението, за което няма нито една произнесена присъда, аплодират най-бедния и нещастен народ на континента, който ги носи все още на ръце.
И понеже деянията на тези хора са достатъчно тежки, за да ги е страх от смъртта, затова всеки път когато един от тях умре, цялата болшевишка общност изпада в ужас. Защото това им напомня, че въпреки всичко и те са смъртни, та дори и по-смъртни от всички.
В изблик на отчаяние и последна надежда се опитват да ни убедят – за мъртвите или хубаво, или нищо.
Фразата всъщност е латинска сентенция, а поддръжниците на Славков се изживяват като последователи на Москва, която пък, както е добре известно, се счита за Трети Рим в християнския свят (след Рим и Константинопол). Само че Москва отдавна вече не е християнска столица, а римляните от онуй време са извор на примери за дълбок "хуманизъм" – давали са живи хора на крокодилите за кеф, приковавали са ги на кръстове като пеперуди, тровели са се помежду си за щяло и нещяло и т.н. Но какво тук значи някакво си забавление? Важното е цитатът да съответства на поставената цел, т.е. да се избегне дебата. Иначе всеки знае, че между древен Рим и Москва от епохата на Иван III има толкова общо, колкото и Дупница прилича на Нагазаки (пардон за слуховата асоциация).
За мъртвите или хубаво, или нищо...
Да, комунистите често предпочитат нищото пред хубавото и затова не се учудвам на избора им и този път. Все пак в продължение на толкова години същите тези, които настаняваха Славков на удобни службици, а онзи ден го изпратиха на последното му пътуване в атеистичното нищо, предпочитаха да дават мъртвите на прасетата. И понеже съм си наивен, си позволявам да запитам – това ли е алтернативата на „хубавото”? И означава ли това, че нищото се намира понякога в нечий свински търбух?
Колкото до „хубавото”, според логиката на гореупоменатите свиневъди, то по никакъв начин не е свързано с истината. Защото ако истината беше хубава, щяхме да я споделим в дебат. Обаче поддръжниците на Славков отказват да кажат истината, защото тя по никакъв не е хубава – Славков е апаратчик и активист на една тоталитарна система, който в други географски ширини и при наличието на истинска демократична държава щеше да бъде съден. За жалост обаче в българското общество по разбираеми причини така и не бе проведен истински дебат за лустрацията – през 1989 г. БКП наброяваше над милион членове и още три пъти по толкова кандидат-членове, сътрудници, доносници и т.н., които съвсем не държаха да се самолустрират. Колкото обаче и да им е чудно на всички тези мерзавци, както сега, така и тогава съществуваха хора с чест, които не преклониха глава пред тоталитаризма и не посегнаха към партийния кокал – за тях, сърдечен поздрав!  Все пак сред тогавашните състезатели по водни спортове, както и в отбора на по водна топка, е имало много по-добри спортисти от Славков, които са избрали да живеят доблестно и безпартийно. Сещам се например за един от тях, който за жалост вече не е сред живите – благодаря ти за съхранената човечност, тате!
Но за комунизма – може и хубаво, може и нищо, стига само властта да е все в същите ръце, които аплодираха и Иван Славков на погребението му.
Та, поредната покана да си затворим очите в името на някакви морални принципи, които според продължителите на тоталитаризма оправдават бездушието, послужи в крайна сметка за преброяване на мерзавците. Колкото до мъртвите – дали ги обсъждаме или не, тях знаем кой ги съди. Пък нека някои се надяват, че отвъд няма нищо. 

Коментари

  1. За съжаление все още има много хора които не виждат това, което се вижда дори с просто око от космоса:

    http://krlkirilov.blogspot.com/2011/05/blog-post_06.html

    Затова за тези неща трябва да се говори и пише всеки ден.

    ОтговорИзтриване
  2. Добре,и все пак аз не мога да разбера какво предлагате Вие в случая с Иван Славков - да бъде погребан в безименен гроб и да бъде забранено на тези,които искат да отидат на поклонението,да го направят?Ако България бе действително демократична държава от европейски тип,каква трябваше да бъде реакцията при новината за смъртта на Славков според Вас?

    ОтговорИзтриване
  3. Г-н Василев, в случая не става дума за Славков-мъртвеца, ами за Славков-апаратчика на една престъпна държава, която никога не е била загърбвана от политическия елит. Нямам предвид разчистване на сметки с покойника, ами с цялостната политическа система, чиито главни актьори са непроменени от 66 години.

    Когато искаме да установим истината за историята си, елементарният подход би бил да организираме обществен дебат.

    Но... пардон... бях забравил, че за мъртвите се говори или добро, или нищо... А нашата история е именно такава - мъртва, откакто комунистите си позволиха да я фалшифицират поголовно - от хан Аспарух, та до наши дни.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар