вторник, 24 май 2011 г.

24 МАЙ – ЕДИН БЪЛГАРСКИ РОЖДЕН ДЕН ЗАД ГРАНИЦА

На днешната дата се сещам за Марк. Не за апостол Марк, ами за малкия Марк от нормандското градче Каен. Спомням си как Марк играеше с братовчедка си Франси, дошла от далечна Тоскана – нормандчето викаше на френски « A moi, à moi !!! », а тосканчето отговаряше на италиански с типичната интонация « Mio, mio ! », като накрая сантименталният северняк скланяше със сълзи на очи да даде любимата играчка на разлютената южнячка...
Та, сещам се за Марк, защото днес празнува не само рождения си ден, но и празника на българската просвета и култура. Защото Марк, както и братовчедките му Франси и Диян, се гордее с български произход, макар че е роден на хиляди километри от България. Мисля, че този празник е далеч повече негов, отколкото на всеки друг, защото Марк полага истински усилия да учи и говори български език дори и тук, в родината на Вилхелм Завоевателя, далеч от държавните институции, бълващи на този ден пламенни слова в защита на българщината. На Марк институции не му трябват, защото при него заучаването на езика е естествен процес. Не е никак леко, българският е труден за произнасяне, но няма начин, човек трябва да знае корените си и да говори майчиния си език, ако иска кръвта му да тече в покой.
Сещам се и за покойната прабаба на Марк, Франси и Диян –  Селин, която всички наричахме галено „мама Жиби”. Тя също е родом от зелената Нормандия, но прекарва 56 години от живота си в България. Този празник е и неин, защото тя бе научила български език с помощта на баба Наталия, пернишката си свекърва, което пък обясняваше защо в българския език на французойката често се намесваше и граовски акцент с типично пернишки изрази.
Селин, двете й деца, четирите й внуци, тримата й правнуци – четири поколения двупосочни емигранти и потомци на емигранти, занесли българския език и култура в четирите края на Европа. Ето това също заслужава да бъде празнувано днес!
Честит рожден ден, Марк!
Нормандски гоблен от родното градче на Селин, разказващ за Вилхелм Завоевателя
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

5 коментара:

  1. За щастие духовността не знае къде са написали граници и се носи навред с душите на добрите хора напук на всички земни тъмнини:)

    Честит празник на всички вас!

    ОтговорИзтриване
  2. Интересно, че този гоблен ми се мярка много често в последните седмици: една позната трябва да пише дипломна работа за него, а на всичкото отгоре имаше и филм по телевизия History за него :)

    ОтговорИзтриване
  3. Никога не съм ходил в Bayeux, макар че съм бил доста пъти в Нормандия. Трябва да е много хубаво, защото целият този край е пропит с една особена и нежна носталгия, чиято красота е отразена единствено в картините на импресионистите - Нормандия е истински извор на вдъхновение за редица художници.

    През Втората световна война Bayeux е първият освободен френски град и генерал де Гол държи там първата си реч след завръщането си на френска земя.

    ОтговорИзтриване
  4. Айде, сега, нормандски гоблен - с фламандски произход е, само са го закачили в Байо, за да образоват туземците. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Е, ами образованието на туземците не е никак лоша инициатива :-) И то през средновековието. Познавам доста хора в наши дни, сред които и премиери, в чиито бюра би трябвало да закачим по няколко такива гоблена, пък белкем прихванат малко акъл ;-)

    ОтговорИзтриване