сряда, 23 март 2011 г.

ЯПОНСКАТА РАДИАЦИЯ ДОЛЕТЯ ДО ЕВРОПА




Готово! След дълъг полет над света днес японската радиация достигна най-сетне и до Европа. Специалистите казват, че повишаването на радиационния фонд щяло да бъде почти незабележимо... Обаче на нас не ни пука особено, защото вече сме се нагълтали с радиация до ушите. Благодарение на кой? На Братушките, с които толкова се обичаме, както и на техните червени наместници в Булгаристан. Всъщност, ние дори не знаем какво и в какви количества сме гълтали, защото другарите не счетоха за необходимо да ни уведомят за чернобилската авария. След това пък омаловажаваха фактите. Сякаш не ставаше въпрос за здравето на хората, ами за болен добитък или за бездомни кучета, подлежащи на изтребление. Да, ние бяхме краставите кучета на Партията, а Светът беше краставото куче на болшевишката чума. Чернобил гръмна, но съветските власти предпочетоха да замълчат и да оставят на съседните държави привилегията да констатират самички небивалата радиация и да се пържат неподготвени. И предполагам добрият чичко Горбачов здравичката се е смял на суматохата в Западна Европа, както и на десетките хиляди загинали от облъчване строители на комунизма в империята на универсалното човешко щастие.

Помня много добре проклетата 1986г., както впрочем са проклети и всички други години на тоталитаризъм в нашата страна. У нас се слушаше редовно „Свободна Европа”, защото това беше и единственият начин да получим някаква информация за света зад Желязната завеса. И именно по този начин научихме за Чернобил. Започнахме да се тревожим, майка ми – по образование биоложка и химичка – ми забраняваше да излизам навън... А официалните медиии мълчаха все така официално и ни заливаха с казионната информации за поредни тухли в стената на недостроения комунизъм. И на първи май цялата страна манифестира под радиоактивния дъжд.

Мисля, че никога няма да узнаем какви са размерите на нанесените щети, както и никога няма да разберем до каква степен е било поразено здравето ни. И понеже аз тогава бях дете, а децата казват винаги истината, та затова имам право да пиша живота на майка си на сметката на комунистите. Една година след Чернобилската катастрофа тя вече беше развила рак и още една година след това почина. И си спомням как онкологията беше претъпкана – имаше легла дори и в коридорите, болни лежаха на стълбите, навсякъде се носеше мирис на повръщано.

Затова ще помоля всички онези тарикати, чието съществуване се заключава в ядене на сирене и които меланхолично подхвърлят сравнения на „демокрацията” с „онова време” въз основа на цената пак на същото това сирене, и обясняват колко добре сме живеели при Тодор Живков, „бай Тошо” или просто „Тато”, нека следващия път не забравят да споменат и паметните манифестации под радиоактивния дъжд, и липсата на всякаква информация или опит за предпазване от радиационно облъчване. Защото в историята Чернобил ще бъде запомнен като една злощастна авария, превърнала се в поредното комунистическо престъпление срещу човечеството.

Затова, моля, не питайте дали японската радиация представлява опасност за България. Отговорът на въпроса би наподобявал на ей-тези карти : за нас няма данни, ние сме като дупка в съвестта на човечеството.



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар