УБИЙСТВЕНА КОСА

Hair - Hair (The Movie) The Song par goldrausch

В блога си Светла публикува текст за отношението към Косата и социално-нравствената позиция на маргиналите от скинарски тип спрямо различните прояви на ярка индивидуалност, прозиращи зад личния избор под формата на разноцветни перчеми и боси крака. (след подобен увод скинарите би трябвало да са се отказали да дочетат докрай). Което пък ме наведе на мисълта за собствените ми прояви на дългокос фетишизъм и спечелените покрай тях ядове...

Ограничените хора обичат да демонстрират нетърпението на тесногръдието си, това е факт. Гордост за всеки простак е да отрече и зачеркне различието, защото така е най-лесно. Скинари или чалгари, парламентаристи-аривисти, новобогаташи или мутри - имената на простащината са много. А това, което ме различава и разграничава от всички тези хора е именно Косата.

Аз лично доста пъти съм ял бой заради дълга коса, търпял съм всякакви намеци и сравнения, добросърдечни селяни са ме наричали "обрасла ряпа", усмихнати учители са ме оприличавали на шимпанзе пред целия клас. И сигурно добре са се забавлявали при вида на този нещастен пубер (демек аз), объркан и "изгубен в превода", печален и жалък в скъсаните си дънки (друг панталон нямах), който освен обичайните за пуберите въпроси се опитваше да разбере също така смисъла на една държава в преход и на едно общество без никакви морални ценности. И освен цялата тази гадост, добрите люде ни възнаграждаваха с безконечно унижение. Само че, както се пееше в песничката,
Hair, hair, hair, hair, hair, hair, hair
Flow it, show it
Long as God can grow it.
Или с други думи казано, за мен косата беше повече от символ или нещо друго, подчинено на човешката или нечия друга логика. Просто ми беше кеф да съм див пубер, харесващ хубава музика.

Обаче любовта към косата иска жертви - вечер беше опасно да се минава по определени улици и квартали. Защото в цивилизована България дължината на косата е достатъчен повод да посегнеш на някой, да му бучнеш няколко юмрука в лицето, докато не му потече кръв от носа и устата, а с малко повече късмет може и да счупиш нещо на дългокосата гад - нос, ръка, да му избиеш зъб. Като падне пък на земята, можеш да го риташ в корема. Нищо че не е рицарско да се посяга на паднал човек, дългокосите не са хора. Компанията на дългокосите пък търпеше често погроми от страна на подпийнали зевзеци и тогава работата ставаше наистина дебела. Сред дългокосите имаше и момичета - познавам две от тях, които бяха изнасилени в центъра на града пред дискотеката. До един светофар! Ако косата е достатъчно оправдание да пратиш някого с шутове в реанимацията, какъв ли е бил претекстът за сексуалното насилие?

Няколко дни преди да предпочета чужбината пред "мила-родино-ти-си-земен-рай-тутрутуту" се запознах с едно момче. Казваше се Боби и се сприятели с компанията посредством една касетка на все още неизвестната тогава австралийска група Midnight Oil. Тогава така се правеше - ставахме приятели със и заради музиката. Събирахме се в бар за отрепки, някой идваше и питаше - "момчета имате ли нещо на ей-тази банда?", на което отговаряхме "дай да чуем, ааа, много е гот! сядай с нас!" и... толкоз. След това си приказвахме за музика.

Та, този Боби го видях един-единствен път, но го запомних заради карираната риза (и аз имах подобна), Midnight Oil и разговора ни за австралийския рок. Година-две по-късно Боби е бил убит в междублоковото пространство по особено жесток начин и след дълги мъчения от група пияни младежи, които по мое време активно участваха в погромите срещу дългокосите. Ето докъде доведе всеобщото презрение към моята коса - усмихвайки се на остроумните забележки на учителката ми по физика, обществото ни се превърна в убиец и изнасилвач на млади хора.

Осъдени за убийството на Боби няма и до ден-днешен. При едно от завръщанията си в родния град видях главатаря на бандата пред един вход със стадо тийнейджъри наоколо му - беше се превърнал в охранител на дискотека. Музиката на Midnight Oil пък често бе използвана покрай олимпийските игри в Австралия, а Майкъл Хътчинс, певец на една друга австралийска група INXS, се самоуби, въпреки че едва ли някой някога го е тормозил заради косата му. Учителката ми по музика, която бе заръчала на един мой съученик (Фердо) да напише експозе за австралийския рок, понастоящем свири по ресторанти в Кипър.

Пешо Иванчев пък организира концерт под надслов "Рок против насилието", на който присъстваха много дългокоси, както и съпругата на Боби с двете му невръстни дечица.