петък, 18 март 2011 г.

ШАМАР ЗА МУАМАР



Отвратителният чичко Кадафи улучи шестица от тотото!

Малко след полунощ българско време съветът за сигурност към ООН гласува резолюция, позволяваща въздушни удари срещу армията на либийския диктатор. Последствията от това спешно решение на международната общност се усетиха веднага, защото обещаното вчера от Кадафи настъпление срещу Бенгази бе спряно. В същото време Кадафи заплаши, че щял да саботира морския и въздушен трафик в Средиземноморието.

Рзолюцията на ООН бе предложена от Франция с подкрепата на Великобритания и Ливан. Всъщност, с тези си действия френската дипломация начело с президента Саркози и външния министър Ален Жюпе прави неистови усилия да се завърне достойно на международната сцена след неадекватните си действия по време на Жасминовата революция, заради които Мишел Алио-Мари бе уволнена и заместена от Жюпе.

Действията на френската дипломация очевидно раздразниха кликата на Кадафи, а синът му (със странното име „Сабя на Исляма”) дори заплаши, че щял да изнесе данни за получени по незаконен начин от Саркози пари. „Ние финансирахме кампанияата на Саркози с надеждата, че той ще помогне на либийския народ. Но останахме разочаровани. Редно е сега този палячо да ни върне парите. Разполагаме с всички доказателства и смятаме да ги направим обществено достояние” – заяви господин Сабя. Френският министър на вътрешните работи пък отговори, че вместо да плямпа, Сабя може да изнесе фактите. Освен това сметките на всички кандидати за президент се разглеждат „под лупа” от Сметната палата, а максималните позволени дарения не трябва да надхвърлят 4800 евро. Или с други думи казано, "имал си бол, дал си!"

Проектът за предстоящите мерки срещу Кадафи до такава степен бе обсебил Саркози, че в суматохата френският президент призна либийската опозиция, забравяйки да координира действията си с външния министър Жюпе, който обаче е и единственият в правителството, способен да се опълчи на президента и дори да го заплаши : „Това ти е за първи и последен път, Никола! При следващ подобен случай напускам правителството.”

В същото време признаването на либийската опозиция представляваше основен довод при преговорите по приемането на резолюцията от Съвета за сигурност.

И точно тук се появи Бат Бойко (барабар Петко с мъжете) с протести срещу някои членове на опозицията, които били участвали в мъченията на нашите мед.сестри. А дали пък основен виновник за тази ужасна несправедливост спрямо българските граждани не беше все пак Кадафи? Но както и да е... Радвам се, че български политик най-сетне се намеси активно в защита на мед.сестрите макар и с няколко години закъснение. С тази си позиция обаче Бат Бойко ще остане в аналите на историята като единствен шеф на европейско правителство, подкрепил индиректно Кадафи чрез критики срещу неговата опозиция.

И въобще в политиката Бойко Борисов изпълнява ролята на онуй момче, което по време на мач изведнъж се щуква голо-голеничко на терена и тръгва да бяга с поклащащи се гениталии, докато охраната тича след него, а публиката се пита какво, аджеба, се опитва да направи този човек, показвайки задните си части на стотици хиляди телезрители...

Или както се казваше в онзи хубав американски филм « Run, Boiko, Run ! »

Говорителят на френското правителство Франсоа Бароен заяви, че въздушните удари срещу Кадафи могат да започнат всеки момент. За жалост срещу Бат Бойко не са предвидени никави политически мерки. Засега.

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

2 коментара:

  1. Сандо,наясно съм,че няма да кажа нищо особено гениално с този коментар,но не смятате ли,че предстоящата военна намеса в Либия за определени държави не е нищо друго освен дълго чакан повод да пуснат в ход военния си потенциал,осъществявайки по този начин други цели,съвсем различни от идеалите за мир и хуманизъм?И питам се - тази военна намеса ще доведе ли наистина до постигане на мир или ще има обратен ефект? - примери за това за съжаление много...

    ОтговорИзтриване
  2. Вярно е, че една война би внесла допълнителна динамика в икономиката на Западните страни, които напоследък дишат прахта на Китай. От друга страна обаче Великобритания трябва да изкупи греховете на Блеър, който върна низвергнатия Муамар в лоното на международната политика (дори преди няколко дни Блеър пак разправяше как разговарял приятелски по телефона с Кадафи). Саркози пък уж води преговори за засилване на търговските отношения с либийците, а в крайна сметка Кадафи само го излъга, че ще му купува оръжия за не знам колко милиарда... (Между другото и Бойко Борисов уж трябваше да купува бойни кораби на французите, обаче сделката пропадна и горе-долу в същия момент приятелството на посланик дьо Понсен с Борисов изчезна яко дим).

    Другата сметка на Сарко се състои в това, че сънародниците му не го харесват много напоследък... И десницата яде и ще яде пердах на изборите. А с една такава "справедлива" война френският президент се надява да спечели няколко пункта доверие и да спаси кожата.

    Така че причини за започване на война има много. Как обаче ще свърши всичко това - не знам!

    ОтговорИзтриване