ТОТАЛИТАРИЗМЪТ КАТО ВИСША МОДА


Джон Галиано е сред най-талантливите и ценени съвременни моделиери, което обаче по никакъв начин не му помогна да остане в престижната модна къща Диор. Защото колкото и да е талантлив един човек, в условията на правова държава и гражданско общество везните винаги натежават на страната на морала и закона. Джон Галиано е „голяма работа”, но въпреки всичко ще трябва да отговаря пред съда за проявени симпатии към нацизма и антисемитски обиди.


Гледам ги французите и не мога да им се начудя значи! Изкарали са някакви си има-няма 5 години под немска окупация и с тоталитарния режим на маршал Петен, а сега при всяко напомняне за тази особено безславна част от историята им скачат като ущипани стари моми, пращат полиция, прокурори, вестниците публикуват на първа страница крещящи заглавия за опасения от потенциална девиентност на обществото и прочие истерии. Или с други думи казано, французите се страхуват. Не, не става дума за обикновената мнителност към отделни прояви на расизъм или ксенофобия, каквито винаги е имало и ще има във всички общества, ами за страх от антихуманната норма на тоталитаризма, в която човек губи човешкия си облик. А когато към страха прибавим и срама от извършените през тоталитарните години престъпления срещу човечеството (въпреки че страната им се счита за „победителка”, французите никак дори не си правят илюзиите, че са „спечелили” войната срещу нацистка Германия), разбираме защо унижението от това противоестествено състояние на обществото продължава и до ден-днешен да представлява основната заплаха за републиката.

Освен Галиано ще ви дам и друг пример за жертва в името на демокрацията и републиканските принципи. Луи-Фердинан Селин е най-превежданият и продаван френски автор за миналия век след Марсел Пруст. Поради нещастна любов с американска еврейка обаче става привърженик на антисемитизма и през Втората световна война участва активно в антисемитската пропаганда, заради което следвоенна Франция се отрича от него и въпреки че произведенията му се изучават в училище, Селин умира в мизерия и тотално забвение. Така французите зачеркват един голям автор... (Представете си колко категорични биха били спрямо разните некадърници-блюдолизци от рода на Антон Дончев или Любомир Левчев ...)

В заключение ще кажа само, че тази година министърът на културата Фредерик Митеран отмени честванията по повод 50-тата годишнина от смъртта на Селин.

Та, чудя им се на французите и си казвам, че ние с нашите 45 години тоталитаризъм сме си много добре, даже очень хорошо! Продължаваме да си хрантутим членовете и членките на Съюзите на писатели, художници и прочие партийни галеничета, да пляскаме в ритъм със соц.естрадата на Лили Иванова, а по-паметливите от нас с удоволствие си спомнят колко стотинки струваше сиренето при бай Тошо, както и цените на хляб „Добруджа” и картата за почивка на море... И така стигаме до следващото заключение – именно отношението към морала и закона, към обществото и историята направи така, че едни страни от бившия соц.лагер успяха да израстнат и еволюират в европейската посока, а други – разбирай нашата многострадална родина – преджапаха смело Босфора и заложиха на ориенталската романтика и форма на държавност. Сега вече на никой не му пука за морала, закона или раздялата с тежкото тоталитарно минало. Никой не се притеснява от дискриминационни слова по отношение на чужденци, раси, религии, сексуалност, пол, възраст и т.н. И дори бих казал, че онзи, който открито обижда на педераст, възхвалява Възродителния процес или разправя как е нанасял побой на непълнолетен, може съвсем спокойно да се озове начело на държавата.

Всъщност, другари, въпросът опира до цивилизационен избор, така че трябва смело да благодарим на тези, които решиха от наше име да се превърнем във вкаменелости. Защото ние си ги обичаме и търпим такива безмозъчни и безскрупулни, както и те нас също. В крайна сметка всеки народ наистина си заслужава управниците, до които е дорасъл. Може би един ден ще ни стане ясно, че ще успеем да се отървем от тоталитаризма и ще направим държавата си годна за живеене едва тогава, когато целият ни народ признае от все сърце, че през всичките тези години сме били мерзавци и когато се отречем завинаги от всяко едно производно на комунистическото котило. Дотогава ще кретаме все така в безвремие и нищета, а чужденците ще ни сочат с пръст и ще се забавляват на червените ни задници, подхвърляйки ни фъстъчки зад клетката на социалната ни изостаналост.



Коментари

  1. Отношението кежду социалистическия и фашисткия тоталитатизъм е различно далеч не само у нас, ами по целия свят, дори във Франция.

    Фашизмът имаше своя Нюрнбергски процес, където бе тотално заклеймен от и пред целия свят като античовешка идеология, заклеймени бяха и зверските дела, вдъхновени от тази идеология. Затова днес той е символ на злото.

    Социализмът обаче нямаше подобен процес - макар че в негово име са извършвани повече зли дела, избити са няколко пъти повече хора... до днес той продължава да се приема като някакъв романтичен идеал, символ на човешката доброта и загриженост за ближния.

    Това въпреки, че разликите между социализма и фашизма са съвсем малки. Официалното название на фашизма е "национал-социализъм", а партията на Хитлер се нарича "Национална социалистическа партия на германските работници". Книгата на Желю Желев "Фашизмът" бе забранена именно защото описваше какво е фашизмът така ясно, че в нея се виждаше неговият брат социализмът.

    ОтговорИзтриване
  2. След идеите и творчеството на Хана Аренд книгата на Желев не представля абсолютно никакъв интерес. Иначе съм абсолютно съгласен за връзката между двата вида тоталитарни режими, които упражняват властта си по "тотален" начин, т.е. над тялото и духа. Десният вид тоталитаризъм (нацисти, фашисти, франкисти)очевидно се вдъхновяват от болшевиките и дори ги копират в най-малките детайли - агитация, пропаганда, терор, култ към личността, детски организации... Дори и облеклото на полит.комисарите (кожени атрибути и прочие садо-мазо фетишизъм) определено се харесват на фашите, а след това и на офицерите от Гестапо...
    Особено ми допадна сравнението на двата режима, направено от Цветан Тодоров в увода към книгата "В името на народа" - механизмите при тоталитаризма са едни и същи, а законът не се прилага върху индивида според социалната норма и разбиранията ни за "добро и лошо", ами върху "народните маси". Единствено мотивацията е различна - в расовата борба се упражнява биологическият принцип, а в класовата борба - историческият принцип.

    ОтговорИзтриване
  3. За мен най-голямата победа ще бъде, когато поставим комунистическата идеология до фашистката, като равностойна и човеконенавистническа. На Запад имам чувството, че приемат комунистите като някакви чудаци, дори като борци за свобода. Точно тук е цивилизационният принос, който хората от Източна Европа можем да направим, да споделим, така че да ни разберат, нашия опит с комунизма и да го осъдим веднъж завинаги, за да можем да го сложим на рафтовете на историята.

    ОтговорИзтриване
  4. Западняците знаят за комунизма много повече, отколкото младите жители на страните от бившия соц.лагер, така че този път наистина "делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се". Имахме възможност да приемем закон за лустрацията, но вместо това разрушихме мавзолей. Имахме възможност да изчистим държавата от ченгета, но не ни стигна добра воля. И сега стоим и псуваме след изпуснатия влак, а друг няма скоро да дойде. А и да дойде, никога няма да наваксаме проспаното време.

    ОтговорИзтриване
  5. Западът е "толерантен" спрямо кървавите престъпления на комунизма по една единствена причина: понеже и той е прогизнал от левичарство, понеже сред "интелектуалците" на Запад социализмо-комунизмът продължава да минава ако не за друго, поне за една "красива" и "човеколюбива" утопия. Западът продължава да е толкова "толерантен" спрямо мракобесието, наречено комунизъм, също така и защото там, на Запад, не са живели комунизма, т.е. никога няма да усетят в пълнотата й неговата бесовска същина. Един ден да бяха поживели при автентичен социализмо-комунизъм западните "либерали", щаха да пропищят до небесата; но понеже не са го живели, не знаят що е, а си се задоволяват с една натруфена и съвсем негодна идеализирана представа за него. По тази логика ако се мисли, Западът никога няма да прозре истината за комунизма; ако пък вземем предвид и това, че даже у нас, където сме живели комунизма, има безсрамници, които продължават да лъжат младите за неговата "хуманна същина", как тогава да очакваме, че лъжите за комунизма един ден ще бъдат разобличени и осъзнати като лъжи от толкова наивния, склонен към леви блянове "либерален" Запад?! Факт е, че на Запад "ляво" и "либерално" се възприемат за едно и също, как тогава да осъзнаят, че най-големите душители на свободата, именно Ленин и Сталин, са в същото време не само леви, но и свръхлеви?!

    ОтговорИзтриване
  6. Не съм никак сигурен какво точно знаят "западните" младежи*, пък вече комай не знам какво знаят и "източните".
    Склонен съм обаче да подкрепя Комитата и Грънчаров относно отговорността на "Запада", с която той, поне в европейската си част, не съумя да се справи, вкл. по свои вътрешни си причини.

    Едно време и германците не са знаели всичко, което се случва от и в тяхно име, а западните им съседи са знаели по-добре от тях подробностите, но именно след категоричното осъждане (и) отвън - до последния детайл, днес никой нормален не си и помисля да изпитва снизходително-умилителна носталгия по времената на фюрера.

    Външната оценка и присъда е не по-малко важна от вътрешните усилия. Това, че вътрешните усилия определено са недостатъчни, не означава, че трябва да подминем факта на несъвсем адекватното поведение на Запада.

    -
    * Личните ми впечатления от испанските ми приятели, когато бяхме студенти - и аз, и те, бяха потресаващи: тотално безхаберие + пубертетски-агресивно левичарство. Някои си останаха такива на приказки дори и след това - като част от опитите за задържане на младостта, предполагам.
    Бях склонен точно тях да не ги взимам за представителна извадка и дори да ги оправдавам, тъй като там продължават да битуват определени настроения и инерции, свързани с Гражданската война и събитията в Латинска Америка.
    Но нищо не оправдава слепотата към чуждото страдание, особено пред страданията в грандиозните съветски мащаби.

    ОтговорИзтриване
  7. "Може би един ден ще ни стане ясно, че ще успеем да се отървем от тоталитаризма и ще направим държавата си годна за живеене едва тогава, когато целият ни народ признае от все сърце, че през всичките тези години сме били мерзавци и когато се отречем завинаги от всяко едно производно на комунистическото котило. "

    Хахаха, посмях се хубаво на оптимизма ти, момче. Тук, в България, огромното мнозинство хора се ГОРДЕЯТ с това, което са били и което са вършили преди 1989. Няма как да сметнат, че са били мерзавци, забрави просто. Те харесват "онова време". Ако са по-млади, то техните майки, бащи, баби и дядовци са потопени в онова време, били са на някакви длъжности, били са членове на Партията, имат носталгия някаква, обясняват им колко спокойно и евтино е било всичко - просто няма шанс, казвам ти. Аз го виждам това всеки божи ден. Няма шанс за тая страна, тя е обречена на малоумие.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар