сряда, 26 януари 2011 г.

Атентатът на летище Домодедово – Москва слезам не верит...



Едва ли някому е убягнало, че имперските амбиции искат жертви. Едва ли също така някой би се лъгал, че може да се поддържа империя без това да му навлече неприятни реакции. Тъжната истина отново бе подкрепена с нагледен пример чрез зверски атентат на летище Домодедово в руската столица Москва. И както обикновено при подобно нещастие загиват десетки невинни хорица, а официалните лица излизат с патетични декларации, от които нито на близките на жертвите ще им стане по-леко, нито ще се поеме нов път към примирие и предодвратяване на бъдещи атентати. И затова можем да се обзаложим, че в скоро време ще сме свидетели и на други подобни трагедии.

Каква би била Русия без трагизма си? Каква би била тази архаична империя, почиваща върху идеи за териториално господство и управление с ботуш върху гърба на подвластните народи? Русия открито отказва да върви напред с времето. За сметка на това обаче нарцистично съзерцава образа си в огледалото на моментната сила. Докога обаче ще стигнат природните суровини и докога Иванушка ще може да се излежава на печката без да му се налага да мисли за бъдещето си така, както необлагодетелстваните с полезни изкопаеми народи са принудени да се борят за просъществуването си всекидневно?

Москва –трети Рим. Тази идея мотивира руската държава от векове насам. Всъщност, великата мисъл хрумва на Иван III, когато този същият се оженва за София Палеолог - племенница на последния византийски император. Така току-що освободилата се от татарско иго Русия поема факлата на православието и короната на империята, барабар с двуглавия орел и още две-три многозначителни дрънкулки. Тогава руснаците остават и с грешното впечатление, че могат да налагат волята си на другите народи и да разполагат с тях в името на прахосаната надежда на византийците, че русите ще дойдат да помогнат в битката с османлиите. В същото време Иван Велики (ах, да, наричат го Велики, защото освобождава Русия от татарите без битка - те просто си тръгват самички) забравя да упомене на православните до мозъка на костите си руснаци, че в надеждата си да привлече папата на своя страна София Палеолог е приела вече католицизма и не носи никакво православно послание в пазвата си.

В Чечня от векове е ад. На руски думата „чечен” е олицетвоерие на разбойник и дори служи за обида. Чеченците са нарочени за лоши хора и за диваци-мюсюлмани, които не заслужават свободата си. (Можете ли да си представите, че подобно отношение е справедливо, когато един друг такъв малък народ, само че християнски, в продължение на пет века е считан за нищожество, а западните общества са намирали зверствата на Високата порта за разумни и уместни? )

Сталин дори налага на чеченците колективно наказание под претекст, че симпатизират на Хитлер – изселва голяма част от чеченския народ (387 229 чеченци и 91 250 ингуши), като при „мероприятието” по транспортирането на превърнатите в добитък хора от жажда и глад загиват десетки хиляди мирни граждани.

През последните години страната се превърна в бойно поле на две тежки войни, а местното население, което съвсем не е изцяло ангажирано в терористични актове и подривна дейност, методично се подлага на издевателства. В Чечня жертвите са предимно мъже, а жените пък вече нямат какво да губят. И съвсем логично атентаторите-камикадзе в повечето случаи са жени – вдовици или дъщери на убити чеченци. Също толкова логична е и радикализацията на иначе умерения ислям на чеченците.

Според международните правозащитни организации войната в Чечения е взела между 100 000 и 300 000 цивилни жертви (при общо около 1 200 000 население), а отвлечените от руската армия и безследно изчезнали впоследствие жители са около 5 000 души. Разбира се, всички тези данни трудно биха могли да бъдат доказани, защото федералните власти зорко бдят над държавната тайна, а разследващите в тази насока журналисти се сблъскват с огромни неприятности. Спомнете си само за Анна Политковская...

Така че в тази война виновни със сигурност има и от двете страни, но жертвите са прекалено много, за да можем да определим каква е вината на всеки в този отчайващо грозен конфликт. Едно е сигурно, ситуацията е в ръцете на единствените хора, имащи интерес от вечно подклаждане на конфликта. И съм убеден, че в това отношение продължителите на болшевишката политика в региона тънко се усмихват под мустак при всеки нов атентат в Москва и мислено стискат ръка на фанатизираните атентатори, защото в проливането на кръв се намира и единственото оправдание за съществуването и на едните и другите за сметка на невинните жертви.

Москва слезам не верит... А би трябвало.

Припомням накратко и някои атентати на територията на руската федерация :

6 февруари 2004, атентат в московското метро взема 41 жертви.

24 август 2004, две жени-камикадзе взривяват два самолета, 90 убити.

1-3 септември 2004, 1000 души са заложници в Беслан. При зле извършен от страна на федералните власти щурм в училището загиват 330 души.

27 ноември 2009, атентат във влака Москва-Санкт Петербург, 28 убити.

29 март 2010, две жени-камикадзе се взривяват в московското метро, 40 убити.

9 септември 2010, взрив на кола в северна Осетия убива 17 души.



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

1 коментар:

  1. Филмът е прекрасен, но това което се случва е пълно безумие и за съжаление то си има история, причина:(

    ОтговорИзтриване