СЪСТЕЗАНИЕТО ПО РАЗПИЩОЛВАНЕ ЗАПОЧНА!


Седмичен преглед на политическия циркаджилък

Комунизмът унищожи много от традициите ни, но за щастие преходът ни създаде нови. Една от тях - и може би дори най-добре спазваната и най-уважаваната - е разпищолването.
Няма начин да не сте забелязали, че всяко ново правителство и всяка нова власт са склонни към постепенно, сигурно и постоянно отдалечаване от първоначалния добър тон, добри намерения, добро възпитание и прочие етикет, за да се заровят в дълбините на тъмната и мрачна страна на своеволието и на... хъм... странните обноски с елементи на есхибиционизъм .

В началото всичко протича добре, обещанията са направени и народът пали свещичка за новия спасител на майка България. Но докато си блеем замечтани в божетвена намеса и икономическо замогване в рамките на 800 дни или някоя друга подобна безподобна глупост, дядо Коледа ни изтърсва от торбата банда темерути, чиято единствена цел в живота е да станат милионери и да натъпчат в джобовете колкото се може повече тортички и пасти от държавната софра. Съответно темерутите винаги са си били темерути, но народът не е могъл да си даде сметка за това поради простата причина, че темерутите често се правят на такива, каквито не са. В един момент обаче маските падат и истината лъсва, защото и политиците са хора, и на тях им писва да се правят и преструват. И ето, че започват да се изпускат на обществени места (няма как, човещинка е...), да се почесват непринудено на неприлични места, да изпускат по някоя и друга мръсна думичка, да позаобикалят закона или с други думи казано - да си правят каквото е присъщо за истинската им същност.
"Всички сме от село, другарю следовател..."


Последната реколта политически мушмули по нищо не се различава от предишните. Само за тази седмица отчетохме няколко чудесни прояви на разпищолване, които със сигурност щяха да ни донесат златни медали на олимпийските игри, ако разпищолването беше признато за олимпийска дисциплина (Батето Славков уж понечи да го включва, ама то какво стана...)

Първо се зарадвахме на обсъжданията и изказванията на премиера около фалшивата диплома и фалшивия тумор на Калина Илиева. Управляващите много се разочароваха... Но не от себе си, защото сред тях очевидно има доста баламурници без дипломи, ами от Калина, и не защото е некомпетентна и въпреки това толкова време витае из най-високите сфери на държавната админстрация, ами защото е разобличена. Да ги ожали човек, толкова им е трудно да понесат една лъжа за диплома! И за тумор де... Сигурен съм, че на Бойко Борисов дори му е било по-некомфортно заради второто - човекът си е подготвил надгробно слово за случая ("Тук сме се събрали, за да закопаем -той и Цецо обичат да копаят - нашата колежка..."), а всъщност е точно обратното - ражда се човек, но вместо да му се радва, Бойко е тъжен и огорчен.

Втората изцепка бе заради филма на Мишел Бонев (Драгомира Бонева по нашенски) - режисьор-постановчик, актьор... абе, поливалентен творец със солидни физически качества, които са дори по-впечатляващи от самото й творчество. Скандалът се състои в това, че за един филм с неизвестни качества (за момента е бил видян от доста ограничен кръг хора) са били платени невероятни суми - първо от джоба на българския данъкоплатец, след което и от джоба на италианския такъв. За България подобно субсидиране си е в реда на нещата (спомнете си кампанията на Бокова), но в Италия на хората им е направило впечатление и са протестирали. Оказва се, че е имало "натиск" спрямо купувачите, защото дамата Бонев била приятелка с този-онзи. Става въпрос за чиста-наша-родна-българска шуро-баджанащина демек, само дето при Берлускони нещата обикновено вземат по-блажен обрат.

Културата на министъра ни е такава, а и ролята на министерството му го изисква. Защото ако в България се развиваше наистина култура, все щеше да има някакъв културен живот... Култура обаче няма именно заради всичките тези схеми на източване и раздаване на пари по шуробаджанашки принцип - за филми, за превод и издаване на книги, за награди и ордени...

И понеже в двора на краля единствено придворният шут има право да казва истината, та и Вежди Рашидов реши да се изкаже и да сподели (барабар Петко с мъжете), че и той се е поразпалил покрай Мишел Бонев, което обаче си е нормално, защото и той се чувства 100% мъж, а понякога дори и жребец-еталон. Щеше да е ненормално, кай, ако беше грозна, обаче женичката не е... В интервюто си Рашидов споделя достатъчно интересни подробности за властта и власт-имащите, за да си оскубем косите и кажем, че пак сме подарили маршалския жезъл не на когото трябва. Например Бонева платила разноските на държавната делегация - имала бол, дала... Защо да не почерпи жената?

С нашата народна късопаметност обаче още при следващото мигване ще сме забравили на какво би трябвало да наподобява един народен избраник и пак ще набутаме в правителството и парламента хора с труден изказ и съмнителен морал.

Черешката върху тортата (и то каква) бе поставена от групата депутати, отишли на банкет с подаръци вместо да си стоят в парламата на парламента, където им е писнало вече да дремят и набиват кюфтета. Та, затова тръгнали на промоция, уж организирана от фирмата "Клаус Барби", което обаче представлявало всъщност капан, заложен от медиите - от една страна да покажат на народа какви са му депутатите, а от друга да си продадат по-добре тиража. Хората с елементарна историческа култура веднага биха зацепили за какво става дума единствено по името на известния нацистки престъпник, защото само един идиот може да го сбърка с кукла Барби, обаче слуховите асоциации са типични за първосигналната и плитка мисъл, така че нашите любимци с удоволствие са скочили в капана за баламурници. А пък и самата идея да натъпчеш в джоба още няколко безплатни торти си е достатъчно примамлива, за да забравят още веднъж за какво им се плаща и какво се очаква от тях да правят през работното си време.

Не, спасение от разпищолването няма. Рано или късно липсата на елементарен професионализъм излиза наяве и разбираме основата на нашите проблеми - никой не си е на мястото. А как да накараме сега депутатите да копаят картофи и да пасат овци, не знам!

Коментари

  1. И ти си имаш фенове ;) (по повод на „цензурата“;)

    ОтговорИзтриване
  2. Фенове чак нямам :-))) Само един "обожател" - мога да ти дам адреса му, ако искаш да се обърнеш към него за съвет как се пишат ежедневно странни послания, които никой не чете.

    ОтговорИзтриване
  3. Много добре казано Сандо.
    Но да пасеш овце също не е лесно, то си е занаят все пак.
    Истината е, че политиката в българия е най-лесният и печеливш бизнес и всички тарикати и мишоци му се натискат.

    ОтговорИзтриване
  4. Привет,Сандо!
    Така е за жалост...:( Каквато ни е нацията /в по-голямата си част/,такива са ни и политиците,защото ние си ги избираме;такава ни е и културната и ценностната система,защото допускаме такива "еталони" и псевдо звезди да ни ги формират.Впрочем виж този линк и забележи кога е писана статията,в която се предупреждава за тази културна "бомба".
    http://www.desant.net/show-news/21016/

    ОтговорИзтриване
  5. Много хубав пост. Интересно ми е как депутатите от Атака не са знаели кой е Клаус Барби :D

    ОтговорИзтриване
  6. На депутатите от Атака общата култура им е най-малкият проблем :-))) А и не им трябва - човек като няма и капка интелект, за какво му е култура?

    ОтговорИзтриване
  7. Според мен комшиите ни си имат много по-приятни занимания от това да ни гледат цирка. Сърбите например играят в момента на финал за купата Дейвис (и съм почти сигурен, че благодарение на Новак Джокович ще спечелят).

    ОтговорИзтриване
  8. Най-най странното е как такива скандали остават без последствия. Напоследък стана модерно да се извиняват и да ги порицават по телевизията... и това е. Дали си пийнал футболист качил се в колата или депутат уловен в крачка казваш "Много се извинявам" гледайки полувиновно полуидиотски и тва е!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар