петък, 19 ноември 2010 г.

Сръбни си от новото Божоле!


Както обикновено всеки трети четвъртък на месец ноември във Франция хората празнуват новото Божоле. И всяка година любителите на винцето се прехласват лирично и тренират способността си да се превъзнасят в красиви фрази, сравнения и метафори.
Тазгодишната роба на Божолето е с матови рубинени отблясъци, сполучливо съчетаващи се с малинения му аромат, а вкусът на горски плодове учудва с бананов намек и ябълков отенък... Шегувам се! Божолето е най-обикновено трапезно вино от по-некачествените, което чудесно би се претворило във винен оцет, ако хитрите търговци не му бяха измислили друга съдба. И именно в това се крие тайната на Божолето - това долнокачествено вино е пример за перфектен маркетинг!

Французите всъщност имат нужда да почетат винарската си традиция, а през месец ноември новото вино става готово. И понеже Божолето не може да отлежава и трябва да се пие сравнително бързо, защото до няколко месеца става на оцет, французите решават да го пожертват в името на едно първо напиване с новата продукция.

Всъщност, французите много добре си познават стоката... Но се правят на ударени... А междувременно чужденците се подвеждат по прехласването и намират на Божолето качества, каквито няма дори и в едно първокачествено Бордо.

Прежалих се и специално за вас, уважаеми читатели, пийнах няколко чашки Божоле с малко сиренце и вкусна френска багета... А поводът за почерпката също е налице - тези дни френската гастрономия бе официална записана в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Наздраве и не злоупотребявайте със спиртни напитки!

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

9 коментара:

  1. Което ме подсеща, че беше обещал през лятото да донесеш някое френско винце и да го оправдаем, обаче... :D

    ОтговорИзтриване
  2. Знам го от "Клошмерл". Сандо, щом се жертваш заради нас - наздраве! И да докладваш дали сиренето става. :))

    ОтговорИзтриване
  3. Ахаа! Сега ми става ясно, защо в Билла френските вина са с 2-3 лева по-евтини от българските вина средна ръка. Но както в раницата на всеки войник дреме по един маршалски жезъл, така и във всяка бутилка с вино дреме по един бъдещ оцет. "Въпрос на време" - както казва кислородът.

    ОтговорИзтриване
  4. Васе, ела по-скоро ти къмто френската столица, за да се почерпим със съответните напитки в подходящ социо-гастрономичен контекст :-)))

    Иначе сиренцето (в случая камамбер) си го биваше - добре узряло, на креместо на консистенция, а на миризма... по-добре да ви спестя сравненията ;-)))

    Колкото до френските вина, досега не съм срещал добри такива в Билла. А във Франция може да се намери хубаво вино за 4-5 евро бутилката, което да бие абсолютно всички български вина.

    ОтговорИзтриване
  5. И с козе сирене разбира се...явно не ти е за пръв път да пиеш божоле нуво... ;)

    Искам да те помоля за разрешение да препечатам статията във Виноблог, за да дадем и обратната гледна точка след всички силни приказки за божолето. Може ли?

    ОтговорИзтриване
  6. Може, може :-))) Често хвърлям един поглед на Виноблог, въпреки че понякога не съм съгласен с написаното. Въпрос на вкус :-)))
    Иначе пия божоле нуво за шестнадесети път... Вече съм му свикнал, детсевика.

    ОтговорИзтриване
  7. Японците са му големи фенове също. Те принципно са много чувствителни към сезонния аспект на нещата, та още повече.

    ОтговорИзтриване
  8. Опитах божоле, до колкото помня, едва през 2004 г., независимо че преди години съм пребивавал в този сезон и то по-продължително време. Хареса ми и то не само на мен, а и на колегите ми, които пътуваха по света доста и бяха участвали в доста официални мероприятия. Дали бяхме случили на реколта или атмосферата на Латинския квартал го направи толкова хубаво? Не знам но на другия ден в друго заведение пак потърсихме от същото. Вероятно не е било от "същата бъчва" , но пак ни хареса много. На мен специално ми хареса толкова, че на официален обяд бях готов да го опитам пак, независимо ни предлагаха десетократно (и повече) по-скъпи вина.
    Леко, непретенциозно, приветливо, леко усмихнато като хората наоколо... може да не подхожда като определения за вино, но и аз не съм енолог. Напомни ми за домашните вина, които пиехме по-селските дворове преди години . Не знам дали и домашните вина са нетрайни, защото тогава повече от бъчвите биваха пресушени до пролетта. Но ми хареса не от носталгия. Просто беше малко по-чистичко, по-спретнато .... Казано по нашенски - пивко и приятно.
    Сега когато има магазини за чужди вина поглеждам към ефтинджийското, дали няма да се появи нещо подобно, дори стабилизирано, макар че това ще го промени. Уви, само веднъж попаднах на нещо бледо подобно - на испанско "россо", но то напомняше на божолето повече по цвят, лекота и цена, доста слабо като букет и интензитет на пивкост.
    Не съм убеден, че божолето се крепи на перфектен маркетинг. Та то е консумирано още от миналия век от французите. А те едва ли биха се повлияли от маркетинга?

    ОтговорИзтриване
  9. "Божоле нуво" не съм опитвала още,но знам вкуса на млада "кераца",която е някакъв местен странджански ботанически микс от Алжирка и Керацуда.На цвят,съдейки по фотосите във глобалното нет село не му отстъпва,а за градуса и вкуса мога само да гадая. :)

    ОтговорИзтриване