ПАНАИР НА НЕЗАВИСИМИТЕ ВИНАРИ – ПАРИЖ, 25-29 НОЕМВРИ 2010

Това е едно от най-значимите събития за любителите на виното в Париж, така че всяка година панаирът на независимите винари се радва на небивал успех.

„Независимите винари” всъщност представлява гилдия на над 7000 винопроизводители от всички краища на Франция, която защитава правата на членовете си, като в същото време обаче членуването в нея изисква да се спазват определен брой правила и принципи, благодарение на които логото на гилдията е гаранция за качество:

„Винарят трябва да уважава тероара, самият той да обработва лозята си, да бере гроздето и да винифицира и отглежда виното/спиртните напитки, да бутилира продукцията в собствената си изба, да комерсиализира сам стоката, ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА СПОРЕД ИЗИСКВАНИЯТА НА ТРАДИЦИЯТА, ДА ПОСРЕЩА И СЪВЕТВА ПРИ ДЕГУСТАЦИЯТА И С УДОВОЛСТВИЕ ДА ПРЕДСТАВЯ ПЛОДА НА ТРУДА И КУЛТУРАТА СИ.”

Тази извадка от правилника говори достатъчно за истинската цена на традицията и защо френското вино има онази завидна слава, която го превръща в еталон за всички енолози. Можете да предпочитате италиански или калифорнийски вина, но базата за сравнение завинаги ще остане френското вино. И когато се озовете в халето на панаира, разбирате не само логиката на традиционното винарство, но и усещате с небцето си нуждата от неговото съхраняване.

....

Ноемврийският парижки панаир се провежда обикновено в панаирното градче на Порт дьо Версай (Paris Expo, Porte de Versailles), а мартенският е в Еспас Шампере (Espace Champerret). Плаща се и вход, но ако ако сте редовен клиент, винарите, от които пазарувате, ви изпращат безплатни покани по пощата. На влизане в халето в замяна на билета/поканата пък ви се дава стъклена чаша за дегустация.

А когато прекрачите прага и преминете през контролата, пред вас се открива стълпотворение от над 1000 щанда, на всеки един от които производители гордо предлагат различна продукция. Над щандовете пък се вижда табелка с обозначение в различен цвят на региона и името на производителя, като различните региони са разпръснати из цялото хале, за да се избегне струпване на много посетители при популярните продукти и липса на посещение при по-малко известните винари.

Към целия този рог на изобилието организаторите са прибавили и няколко хранителни щанда, в които енолозите могат да намерят чудесен съпровод на виното си – традиционните фоа-гра (пастет от гъши или пачи дроб), сурова шунка и различни колбаси, първокачествен зехтин, десерти като неизменния френски макарон... Ако ви е страх, че алкохолът ще ви завърти главата, можете да си вземете сандвич и да похапнете.

Не си правете илюзии, че ви е по силите да изходите всички алеи и да опитате от всичко... И внимавайте с виното, защото в него са се удавили повече хора, отколкото в морето. Най-добре е предварително да сте си набелязали определени региони/тип продукт и да се отдадете на експерименти и изследователска дейност едва след като обходите и задоволите търсенето си. Защото и вкусът на човека си има капацитет и след определен брой дегустации трудно бихте забелязали особена разлика в качеството на две напитки, нямащи нищо общо помежду си. Затова и в дегустацията си има чалъми, които всеки любител на вино би трябвало да познава. Ще ви спестя урока, но ще си позволя все пак да отбележа, че би било добре да изплюете отпитото за дегустация вино, защото след десетина-двадесет проби ще загубите не само разликата между вината, но и посоката на изхода. А пред всеки щанд пък организарорите предвидливо са поставили кофи за плюене (и изсипване на останалата в повече по чашите напитка), които лека-полека се напълват от съвестните клиенти, дошли на панаира не за напиване, ами за да почетат качеството на продукцията и за да отнесат със себе си някое и друго кашонче или, ако пък покупките са прекалено тежки, а клиентите живеят далечко, да си поръчат доставка у дома.

В началото на всяка алея има голям лозунг, който приятелски ни съветва да изплюваме виното след дегустация или ни напомня как трябва да редуваме напитките, за да не си навлечем здравно-пиянски проблеми : „пробвайте първо от белите вина, след това от газираните, розето, червените, ликьорените и най-накрая от твърдите алкохоли.” Колкото и да ценим гореупоменатите напитки, трябва все пак да сме наясно и с вредите от тях. И затова на изхода на панаира организаторите любезно подканваха посителите-шофьори да измерят безплатно съдържанието на алкохол в кръвта си, за да си дадат сметка дали са в състояние да кормуват или трябва по-скоро да се ориентират към градския транспорт (входът на метро N°12 е точно пред панаирното градче, както впрочем и стоянката на трамвая, и спирките на няколко автобусни линии...).

Атмосферата е задушевна, хората с удоволствие се застояват на щандовете не толкова заради самата дегустация, колкото заради приказката с отзивчивите производители, които чевръсто сервират по чашите, обясняват сладкодумно за качествата на различните реколти и сочат на картата на региона си къде се намират лозята им. И във всичко това ще откриете също така и песента на тамошната реч и акцент, защото производите в повечето случаи са селяни и хора на земята си, която не биха напуснали за нищо на света. За тях е немислимо да живеят в град с размерите на Париж, където се осмеляват да дойдат единствено заради панаира. Такива панаири впрочем във Франция има много и винарите често пътуват, а чрез тях пътувате и вие в този своеобразен Тур дьо Франс. Един от моите познати ми довери, че представя стоката си годишно на около двадесет панаира и че чрез създадените по този начин връзки продава почти цялата продукция, състояща се от близо 60 000 бутилки. Човекът работи само с двама работници и продава преди всичко във Франция. Пита ме как върви винопроизводството в България. Отговарям му, че за жалост винарската традиция е изкоренена с колективизацията и обезлюдяването на селските райони. Сега в България вече няма винари, ами винарна промишленост с гиганти, наследили комунистическия мастодонт Винпром, в чиито уши правилникът на „Независимите винари” сигурно би прозвучал по същия начин, както и Стравински би прозвучал на някоя фолк-певачка.

На тръгване поглеждате зад себе си – хиляда щанда, около които десетки хиляди посетители спокойно отпиват от лириката на традицията и се радват на културата си. Няма блъсканица, няма врява, няма нито пияни, нито недоразумения в това общество на хора, обединени около общи ценности и с желание за съвместно съжителство и общо бъдеще. (Май на това му се викаше „нация”...) Дано са все такива и дано почерпим малко опит и вдъхновение от тях и ние, прокудените внуци на земеделци с отнета земя.

Няма начин, догодина през март, живот и здраве, пак съм тук!

....

Писателят Димо Райков с производителя на чудесен арманяк Стефан дьо Люз, за когото можете да прочетете в книгата "55 тайни на Париж"

И още няколко капки от скъпоценната течност...

Задължителният елемент от празничното меню - пастет от гъши/пачи дроб