понеделник, 25 октомври 2010 г.

ЕФЕКТЪТ НА РУСКАТА ПЕПЕРУДА


Писателският талант на Набоков впечатлява също толкова, колкото и другата му страст – ентомологията. Или може би именно пеперудите са основната причина набоковата проза да се лее толкова ефирно и с времето да вдъхновява и очарова все повече и повече.

Тези дни имах много поводи да се замисля за пеперудите и най-вече за така наречния „пеперуден ефект”, според който „трептенето на пеперудени крила в Бразилия би могло да предизвика торнадо в Тексас”. Пригодена към европейския гео-политически контекст, във фразата би трябвало Бразилия да се замести с Русия, а Тексас с произволна държава или регион на Стария континент.

В историята съществуват изключително много примери в подкрепа на моите думи (революции, войни, газопроводи, ядрени аварии), но в случая имам предвид най-вече пожарите от миналото лято, които бяха повод – за кой ли път? - да се възущаваме от слабата организация на руснаците.

По същото време се запознах с един пенсиониран пожарникар, работил дълги години като началник на ВиК във френското градче Оберне (Елзас). Първата му реакция на новините за бушуващата огнена стихия беше да прогнозира незабавната мобилизация на доброволци и намесата на армията... Които наистина влязоха в борбата с пожарите, но няколко дни по-късно. И старецът искрено се възмути от ненавременната реакция – според него такова бавене при бедствено положение е чисто нехайство. В страна, където всеки гражданин си тежи на мястото, подобно поведение би било счетено дори за умишлено престъпление. В Русия обаче на проблемите се гледа през призмата на всемогъщата държава, грижеща се за всичко и всички – нещо като мечка, яхната от як бабаит-държавник. Е, да, обаче огън се гаси от пожарникари, а не от депутати, министри, президенти и т.н., от което един обикновен французин-пенсионер, чиято мисъл е подчинена на картезианската традиция, си вади заключението, че работата не се върши заради мудността на обикновените труженици.

А защо според вас хората не си вършат работата? Защото са безотговорни. Защото в страните от бившия соц.лагер липсва тази култура на отговорностите, която кара западняка да работи, да спазва законите, да си плаща данъците и да уважава социалната и професионална йерархия. А държавата е само онази законова рамка, в която сме избрали да живеем заради предимствата на социума пред дивата джунгла. (Или може би не сме си избрали? И затова мнозина от нас напуснаха страната?). Самото наличие на подобна социална и държавническа пасивност обяснява донякъде защо болшевишкият режим намери толкова благоприятна почва за развитие у дадени народи и защо и до ден-днешен същите тези народи са социално осакатени.

Руското нехайство не е от вчера. Американският журналист Джон Рийд например разказва как през Първата световна война в Архангелск са били стоварени няколко батареи оръдия, изпратени от Съюзниците в помощ на закъсалата руска армия, която след битката при Таненберг бере душа... Въпросните оръдия изчезват безследно. Откриват ги много години по-късно в Бразилия (при пеперудите).

В България пък болшевишкото нехайство се опря на османското наследство – централизирана държава, посевместна корупция, кърджалии и чорбаджии дерат народа, който си трае и чака търпеливо да спечели от държавната лотария справедлив владетел със силна ръка, широка кесия и добро настроение за през ваканцията.

Пожарите от миналото лято още не бяха съвсем утихнали, когато един мой познат готвач (пак французин) изведнъж започна да проявява неочакван интерес към руската демография, география и история – колко е населението, какво е селското стопанство, как я карат руснаците... С удоволствие му дадох безплатна лекция за Киевска Русь, Русия, СССР, Евразия, Москва-Трети Рим, Перестройката и реката Емба, а накрая се поинтересувах на свой ред какво е предизвикало любопитството на иначе не чак толкоз любопитния готвач, чието основно удоволствие в живота е да заведе многодетното си семейство на пътешествие с къмпинг-кар.

Как така, не се ли досещаш защо питам? – изуми се човечецът, за когото логиката беше очевидна. – Това е така нареченият „Ефект на пеперудата”, т.е. когато при руснаците стават пожари, пушекът може и да не достига до нас, но за сметка на това тяхната реколта е отишла „на кино”, а всичките тези милиони хора трябва да се хранят. От което трябва да си извадим заключението, че ще дойдат да купуват зърно при нас и че цените на всички хранителни продукти ще скочат драстично, портмонето ще ни се изпразни, а в Африка хората пак ще измират от глад, защото няма да им е по джоба.


Месец по късно фирмите-снабдителки разпратиха писма на всички свои клиенти, с които уведомиха, че цената на зърното се е покачила с 60%. А на мен пък ми стана ясно защо едни народи просперират, а други тъпчат на място – всичко е въпрос на мислене и мироглед, които обаче не растат по дърветата, ами се възпитават с векове.

Те ти, булка, Ефект на руската пеперуда.

...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

2 коментара:

  1. Живко Желев15 април 2011 г., 20:19

    Позволявам си една-две забележки към публикацията в блог, който по принцип харесвам.Русия е купувала зърно отвън само по време на война и Голодомора. Пожарите там засегнаха главно торфени площи и гори, а реколтата беше по-слаба заради сушата. Те и сега имат 50 процентов резерв, но Путин забрани износа, тъй като житото там е вътрешнополитически инструмент и не могат да си позволят вдигане на хляба в годината на изборите. Точно както американците не могат да си позволят двигането на бензина над 4 долара за галон. Световната криза със зърното, освен от спекулациите с фючърсите, дойде от суперслабата реколта в Казахстан,Украйна и донякъде от наводненията в Индия. Що се отнася до кризата в БГ, тя както всяка година е дело на зърнената мафия. През 2010-та ние произведохме толкова жито и слънчоглед, че не можем да потребим и една трета.Тъй че у нас имаме ефект на българската мафия, а не ефект на руската пеперуда. И това не го казвам аз, а Иван Костов и проф. Боян Дуранкев. Вижте тук:
    http://robstvo.wordpress.com/2011/02/24/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE/

    ОтговорИзтриване