вторник, 19 октомври 2010 г.

От Брюксел до Маркизките острови - Жак Брел


В петък вечер гледахме спектакъл, посветен на белгийския певец Жак Брел (роден на 8.04.1929 в Брюксел, Белгия, починал на 9.10.1978 в Бобини, Франция).

Гарантирам ви, че е изключително приятно и забавно човек да се наслаждава насред Париж на френски шансони, изпълнени напълно в традицията на парижкото кабаре/кафе-театър от истински професионалисти.

Представлението разказва чрез песни и анекдоти за живота и творчеството на Жак Брел. Често публиката на подобни постановки е съставена от върли почитатели на Брел, така че не се учудих на постоянните припявания и съучастнически подвиквания към актьорите. Самата зала беше сравнително малка, пратиха ни не в истинския Théâtre des variétés, който е построен по каноните на италианския театър, ами някъде на трети етаж под гредите. В Париж се намират доста такива сцени-сателити, помещаващи се в сградата на някой голям театър, в мазето, на тавана и т.н. Големината на залата обаче по никакъв начин не е критерий за качество, защото на всяка една сцена (а в Париж има десетки и стотици такива) можете да попаднете на чудесен спектакъл или на изгряваща звезда, която след време ще заеме полагащото й се място на небосклона на драматичното изкуство, киното или естрадата.

Дори и да не харесвате този вид музика, едва ли ще останете безразлични пред силата на песните на Брел. Всъщност в това се крие и тайната на неговото творчество – Брел не вярва в таланта, ами в къртовския труд.

Нали не си въобразявате, че с подобен външен вид ще пробиете? – го питат при първото му прослушване в Париж... Обаче Брел вярва и дерзае. В началото на певческата си кариера е работел по 18 часа дневно, пишел е текстовете си прав, с минимален конфорт, в пълна изолация от околния свят и с два-три пакета цигари. След всеки концерт пък е отслабвал с около осемстотин грама... При подобно себераздаване не е никак чудно, че Брел престава да пее съвсем млад и на върха на славата си, за да се отдаде на други изкуства – първоначално на театъра, след това на киното. По време на едно околосветско пътешествие решава да се установи на Маркизките острови, където основно се занимава с безплатно разнасяне на поща и поръчки с частния си самолет между Ива-Оа и Таити (1430км).

Умира на 49 години от рак на белите дробове.

А ето и няколко песни в изпълнение на великолепния Жак Брел. Сигурен съм, че дори и да не говорите френски, в мимиките на Брел ще прочетете смисъла на текстовете му.

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

5 коментара:

  1. Хубав пост,не съм френскоговорящ ,но признавам,че френската култура в областта на музиката,киното и литературата е на изключително високо ниво и днес.Но и френските творци имат късмет,че са създавали произведенията си в един демократичен строй ,че не им се е налагало да се сблъскват със сериозна цензура,да се конформират и да бъдат считани накрая за слуги на един диктаторски режим,какъвто е случаят с българските...
    Сандо,а какво е Вашето мнение за двама други френскоговорящи певци от миналото - покойният Жо Дасен и Салваторе Адамо?Доближават ли се до ранга на Жак Брел,колкото и да е субективна една такава оценка?

    ОтговорИзтриване
  2. Г-н Василев, нещата не опират само до цензура, защото именно в най-трудните времена се раждат най-великите личности. Погледнете само колко творци са осъдени на изгнание, или пък са изстрадали с плътта си защитаваните от тях граждански позиции. И може би затова великите люде са наистина велики - защото не прекланят глава пред никого, не ходят да учат в Москва в замяна на партийни привилегии и заплащайки с вярна служба на сатрапа, не са службогонци, не са фалшификатори и не плагиатстват, не са част от системата, ами нейни коректори. За жалост нашият роден тоталитарен режим намери идеалното средство за борба с човешкия дух - вместо да потъпква твореца той го замести с цяла плеяда гущери и змии, които и до днес паразитират обществото. Нима Първанов не раздава все още ордени и привилегии на наложените ни от режима "любимци"? Нима ключовите постове във всички културни институции не са заети от старите апаратчици?

    Поради всички тези причини не бих могъл да оправдая нито едно културтрегерско магаре, издуло корема на партийната ясла и претендиращо понастоящем за дисидентско минало. А оправдаем ли само един от тях, оправдаваме цялата система, което пък би било наистина несправедливо спрямо всички онези честни творци, загинали за идеите си под ботуша на диктатурите.

    И съм сигурен в едно - не режимът позволява на творците да творят, ами творците определят в какъв режим трябва да живеем. А самата Франция не е дори никак велика, ами са велики онези личности, пожертвали живота си за нея.
    ...
    Колкото до Брел, Адамо и Дасен, всеки един от тях има определени постижения в изкуството, които трудно могат да бъдат сравнявани. Всъщност, всичко е въпрос на вкус. Имам чувството, че във Франция Брел и Дасен са много по-популярни от Адамо - за тях се правят спектакли, тв-предавания, млади певци презаписват песните им и т.н. Но иначе и тримата са прекалено различни, което пък допринася за богатството на френската естрада.

    ОтговорИзтриване
  3. Съгласен съм с написаното от Вас,но имах нещо по-различно пред вид.Ние гледаме на Жак Брел и на всички други френски и западноевропейски творци от неговото поколение като на културни посланици (каквито и са) на едно демократично общество,различно от нашето.Мисълта ми е обаче,че ако примерно във Франция беше наложен диктаторски режим през 60-те години,няма как да знаем дали голяма част от творците там също нямаше да се превърнат в "културтрегерски магарета" и галеници на режима- на френските творци просто не им се е налагало дотолкова да тестват своята решителност и анти-конформизъм,че някои от тях да преминат в графата на жертви на режима ,а други - на негови слуги.Затова казвам,че са късметлии защото много от тези талантливи хора на изкуството също можеха да станат "лакеи на режима",но тъй като са родени,израснали и живели в демократично общество със свободен дух са можели да се посветят на изкуството си и всякакви предположения "какво би било ако" остават в сферата на хипотезите.
    В социалистическа България са изнасяли концерти певци като Адамо и Жилбер Беко ,ето доказателство:

    http://www.youtube.com/watch?v=WvutPKGTrq8

    http://www.youtube.com/watch?v=wb7sxuXy9pI

    Някои може да каже - и те са станали индиректно слуги на един диктаторски режим,приемайки да пеят в Народна Република България,друг ще контрира,че по този начин носят полъх на свобода в страната и показват на българите какво е творец със свободен дух...

    ОтговорИзтриване
  4. Да, разбирам Ви напълно и може би Вие сте прав в случая, но аз съм защитник на другата/обратната теза - френските интелектуалци винаги са били свободни, защото никога не са преставали да се борят за основното си човешко качество -свободата, никога не са отстъпвали пред сатрапа. Защото, както казва Русо, няма и не може да има никакво обезщетение за онези, които се откажат от свободата си. Без свобода, ние преставаме да сме хора.
    Русо е стигнал до тези заключения, ходейки на свиждане на затворения във венсенската кула Дени Дидро.
    Френските интелектуалци са истински интелектуалци, а не като нашите лакеи и фалшификатори, плагиати и блюдолизци. И затова са свободни и не зависят от идеологии,материални потребности и т.н.

    ОтговорИзтриване
  5. Да,така е,френските интелектуалци са били и са свободни,а явно и целият френски народ,който и в момента единно протестира и се бори за правата си...
    От своя страна слагам край на дискусията,защото основната тема на поста все пак е големият френски певец Жак Брел.

    ОтговорИзтриване