сряда, 29 септември 2010 г.

Напред към красивото с полета на мечтите!


....

В началото бе тоталитарната тиня. От която изплуваха жабите и гущерите на Прехода. Които плъпнаха навсякъде и омърсиха живота ни. От тях пък се роди всичкото грозно на настоящето – мутри, чалга, корупция, жълти вестници, розови романи, сапунки, проституция, еснафщина и овчедушие. И така пошлото стана закономерност, а безкултурието се превърна в основание, оправдание и мотивация за погубването на обществото. Получи се инфлация на чувствата, както и на всички човешки ценности. Образованието вече не струва и пукната стотинка именно защото стотиците новоизлюпени университети бълват дипломи без стойност, а училищата са превърнати в забавачници. И за всичко са виновни или „те” – виртуалните политици от малкия екран и медиите, или „тя” – хипотетичната държава. А „ние” къде сме, в какво се заключава нашата житейска роля?

Единствената надежда за съживяване и слънчева зора идва именно от нас, от възраждане на инициативата и желанието за съвместен живот. Ако „държавата” не образова децата ни и не ги учи на добро, защо да не се захванем ние с това? Защо да не излезем от институционализираната зависимост в изкуството, за да творим свободни от прашасалите и наложени норми? Защо не си припомним как се рисува овчица, или ако не умеем, да се научим да я рисуваме заедно с Малкия принц?

Такива смели хора, готови да поемат всякакви рискове в името на една мечта, са рядкост, но ги има. Моите приятели Галя и Пешо направиха първата стъпка в тази насока – създадоха собствен арт-център, в който се надяват да запознаят нашите деца с красивото. Идеите и полето за работа са толкова много, че трудно бих могъл да ги цитирам. Затова и ви подканвам най-любезно да посетите сайта на центъра. А ако пък живеете наблизо, идете да се срещнете лично с двамата ентусиасти, те ще ви приемат с отворени обятия.

Галя е чудесен художник, от чиито картини струи свежата сила и романтичната носталгия на старопрестолното Велико Търново. Желанието й винаги е било да сподели знанията, уменията и любовта си към изкуството с околните. Пешо пък е поет и философ, непокорен и борбен граовец, чиито стихове и песни ме съпътстват в хубаво и в лошо още от деня, в който се запознах с него – това беше и първият учебен ден в живота ми.

Искрено се радвам, че тези истински хора се отърсиха най-сетне от оковите на институционните вкаменелости, и им пожелавам от все сърце да начертаят сами пред себе си единствения водещ към свободното творчество път. Едва ли има друг изход и друга възможна мечта освен тази - да вземем инициативата за живота си в ръце и да се опитаме да създадем сами бъдеще за децата си.

Напред, скъпи приятели, и дано музите са с вас по трънливите пътеки на свободата!


Снимки:

http://www.palitra.eu/

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

1 коментар:

  1. Благодарим за всички тия хубави неща, които си написал. Щастието е привилегия за свободни хора, затова решаваме да спрем да ровим из чуждите камъни. Светът чака да бъде открит, няма време да се пилеем гледайки в земята. Много ни се иска арт центърът да е дом за много хора, които са смели да създадат всичко отново. Ще се видим там!

    ОтговорИзтриване