четвъртък, 23 септември 2010 г.

СБЛЪСЪКЪТ НА ТИТАНИТЕ-КУЛТУРТРЕГЕРИ РАШИДОВ И КАДИЙСКИ

(БОРБА ПО БЕЛИ ГАЩИ... Нещо като сумо, но с изтънчени брадатковци-творци)

Преди време министър Вежди Рашидов и Кирил Кадийски се изправиха един срещу друг като истински мастодонти на родния интелектуален елит в битка за доказване на бабаитлък. В сблъсъка им нямаше абсолютно нищо романтично, доколкото той бе изпълнен с ругатни и всякакъв род обиди. Нямаше и тестостерон, защото двамата не посмяха никак дори да си разменят по няколко плесника. Жалко!

Едва ли има смисъл да ви представям протагонистите в този селташки епос, от който излязоха победители пак те, борещите се за удобна службица номенклатурчици, живеещи на гърба на простия народ посредством кухи "произведения" и чиято публика е съставена единствено от червени зомбита. А кой е простакът в случая ще кажете вие. Ето, оставям ви да прочетете сами сбития преразказ на тяхното падение.

Кирил Кадийски е може би най-мразеният българин в Париж, защото като шеф на културния център (назначи го Соломон Паси) успя да се изпокара с всички по всички възможни поводи. И много хора сега се разхождат с камък в джоба из Шан-з-Елизе – в случай, че Кадийски се завърне. Светъл спомен в съзнанието на българската диаспора остана подскачащия като весело пале след посланик Бокова културтрегер, който въпреки близостта си с НДСВ стана предан лакей на червената лейди. Обаче това не му донесе желаните облаги - скоро след това мандатът на Кадийски изтече и той си събра багажите за обетованата земя на софийското поле. За капак на всичко уважаваният вестник „Фигаро” го набеди във фалшифициране и продажба на фалшификат, на което Кадийски отговори с обичайното „Това е заговор срещу България!”. Чак пък срещу България...

Че е заговор – заговор е, а и не виждам как може да се нарече другояче продажбата на фалшификат на Сандрар (според някои източници Кадийски е припечелил 50 000 долара).

Вежди Рашидов, също боец тежка категория, отдавна носи титлата „Главен мултак на републиката” покрай онуй филмче за рождения му ден, в което дебели хора се тъпчат като невидели с печени прасенца, докато гладуващият плебс преглъща тъжно от другата страна на прозореца. След това Рашидов преби един полицай, но те и полицаите са една стока...

Разпрата между двамата полу-богове избухна, когато министър Херкулес-Рашидов си позволи да нарече на всеослушание Персей-Кадийски “тъпанар”, “ненужен човек”, “копеле” и “чалгаджия”. И съответно видният лирик не му остава никак длъжен...

Следват няколко епитета, които според Кадийски определят най-ярко министъра на културата Рашидов:

Недостоен страхливец – „...познавам този тип бабаити с тяхната липса на достойнство и страхлива психика...”

Смрадлив скункс – „Овонил е малко повече пространството около себе си, но тъй като около него винаги вони, това може да се долови само от някой по-чувствителен нос.”

Олигофрен, чийто„ патент е по принцип да говори без да мисли” и изричащ нелепости от рода, че духът бил ръката на тялото, или „ я някоя ругатня, я попръжня или закана в стила на Дочоолу и Гочоолу”.

Неграмотник, който не чете, защото „това би го затруднило”.

Мизерник, за когото „мешаната скара е била лукс ... и е трябвало да се задоволява с шкембе-чорба”, превърнал се впоследствие в „интелектуалния новобогаташ”, какъвто си го знаем, но като цяло останал непроменен „занаятчия и търговец”.

Алкохолик с „лоясал сред алкохолни пари мозък”.

Социопат с „макаренковското детство, който „прекалява с последиците от него: грубост, арогантност, чувство за безпогрешност и мания за величие”.

Безперспективен некадърник, който не е част от „доказалите се автори или от тези, за които има надежда, че ще останат” в историята на изкуствата. Не, той „не е никакъв маестро и няма да стане такъв”.

Престъпник и биткаджия, чието гаменско поведение” е несъвместимо с нормите на културен диалог в едно цивилизовано общество”. Помните ли онзи „побой на униформен полицай и последвал арест ? Та това е срамен факт, споменът за който все още витае в родната социална атмосфера”!

Разпасан мухльо, „пишман интелектуалец с разкопчаната до пъпа риза”.

Канибал от рода на Анибал Лектър или Чикатило с „ментални проблеми”, желаещ да „отхапе живо месо от действащ политик, само защото му бил опонент”.

Фелационист (тук си заслужава да цитирам цялата култова тирада) : „Разбира се, някой зевзек не би пропуснал шанса да си направи удоволствието като попита коя точно част аджеба от тялото на Доган би искал “Веждичката” да захапе и захапал я – това вече по Фройд, – дали няма да му се услади и да реши само да я подъвче и да не я откъсва, защото после пак може да му се прииска. Явно “търкиш дилайтът” не ще да е само прост локум...

Содомит, за когото „дупето е само за удоволствия”.

Родоотстъпник, който „се наливаше като смок с един от вдъхновителите на възродителния процес, щастлив, че пак е минал леко метър – отървал се е с една буква и една метатеза. Тогава той беше ВеждЮ РаДИШов.

Бърборко, който „говори – навсякъде и по всякакъв повод”.

Лош мюсюлманин, чиято трагедия не се състои в това, че „се е омърсил с домуз (свиня, свинско) – прословутите му печени прасенца, които той в най-гладните врмена за народа, за който уж толкова милее, ядеше с приятели пред телевизионните камери; неговата истинска трагедия е, че е омърсил душата си на човек на изкуството с редица свинщини – демонстративни приятелства с хора, от които един интелектуалец се срамува, побой над унифоромен полицай и то когато си в качеството си на овластен човек – общински съветник, оскърбления на колеги с безапелационнен менторски тон”.

Простак-чалгаджия - да, „той е именно това – чалгата в социокултурното ни пространство. Защото какво е чалгата, освен напомпани форми и простотии?”

Отмъстителен злобар с „ориенталска отмъстителност.

Самозван политик без никакъв управленчески капацитет : „За какъв управленски багаж говорите, той няма най-обикновен умствен багаж. Не виждате ли, че лицето на Рашидов постоянно излъчва явна неинтелигенстност.

Убиец на българщината : „С избирането на Вежди Рашидов за министър започва заравянето на българската култура в тинята.”

....

Е, щом и след подобни словоизлияния двама души, предявяващи претенции да са „каймакът” на българския интелектуален елит, са готови да се прегърнат и да си простят, значи има все пак надежда за помирение в нашето разсърдено общество. И то най-вече между агентите на ДС, номенклатурчиците, псевдодисидентите, учили навремето в СССР, а след това преминали през всички политически формации. Во кратце - все хора, делящи помежду си вкусната торта на народната наивност.

Виж, просперитет в културата трудно ще се получи точно с такива хора... Освен разбира се, ако хулите и обидите не се превърнат официално в норма на поведение.

(За онези от вас, които биха жела да прочетат цялото пишман-интервю в световноизвестното издание „Женски тайни”, за чиято публикация очевидно Кадийски си е платил, моля, цъкнете тук)

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

9 коментара:

  1. http://www.youtube.com/watch?v=FTt1MyXCfzs
    ГЛАВЕН МУЛТАК!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Ах, избързах да пусна линк - не бях видял, че си направил препратка. Хората има много къса памет - #fact

    ОтговорИзтриване
  3. Защо няма коментари към такава интересна публикация?
    Евлоги

    ОтговорИзтриване
  4. Драги Сандо,
    позволявам си тази фамилиарност, тъй като името, което сте посочили не само го позволява, но го изисква - не отива някак си Г-н Сандо, нали.
    Поставяш интересни въпроси, но ги разработваш по начин, който би дал право на някои да се усъмнят в най-чистите ти намерения. В случая - защо си един от всички български "парижани", т.е. защо мразиш ти конкретно Кадийски и Вежди Рашидов?
    Според твоята логика излиза, че по-почтената позиция и за двамата е да се ръфат цял живот, а не да осъзнаят, че са на грешен път и да се върнат на правия. Ти си християнин - но и атеист да си, би трябвало да знаеш какво е казал Христос на разбойниците на кръста.
    Творчеството на Вежди е наистина кухо - бронзовите пластики се правят кухи отвътре, но ако намекваш за качествата му на творец, мисля, че или не разбираш от изкуство, или си кривиш душата. Казвам го не от етническа солидарност - същото се отнася и за поета Кадийски - посочи ми друг български съвременен поет, който да има такова международно признание.Отвори им Уикипедията - там нищо не може да бъде публикувано, ако не е документирано, админите не биха допуснали това, което се шири из блоговете.
    Накрая и едно пожелание - и аз съм млада като теб, но дори младите се дразнят от такава безтактност: правосъдие да раздава човек, който се е накичил с маймунки по раменете. Махни я тая снимка с маймуните. И се откажи от маймунджулъците, с тях до никъде няма да стигнеш.

    Искрено твоя Ширин

    ОтговорИзтриване
  5. Napulno sum suglasna s napisanoto. Kato bulgarka, jiveechta v Paris, moga samo da izrazia ogromnoto si sujalenie, che podobni egotsentrichni lichnosti i psevdo intelektualtsi sa me predstaviali i me predstaviat kato bulgarka i emigrantka pred frenskata durjava. V BG obchtestvoto tsinizmut i prostachtinata sa se prevurnali v norma na povedenie i veche nichto ne e sposobno da chokira po-goliamata chast ot naselenieto. Kakvo znachenie ima dali sa dobri tvortsi kato ne struvat nichto kato hora? Vuv edna normalna dudjava podobni lichnosti, licheni ot kapka diplomatsia i altruizum ne biha bili dopusnati nikoga do predstavitelni funktsii. Samo che, problemut ne moje da bude identifitsiran kato takuv dokato goliama chast ot BG obchtestvoto ne se otursi ot post-komunisticheskata si i lakeiska suchnost.

    Mariana Dragoicheva

    ОтговорИзтриване
  6. Драга Ширин,
    Първо, очевидно Ви е убягнало (или сте неспособна да зацепите), че в текста си не говоря за творчеството на Рашидов в частност, ами за продукцията на цялото това поколение "хора на изкуството" -номенклатурчици, което ни доведе до сегашното положение в културата.

    Второ, изключително се радвам, че носите у себе си Универсалната Истина и че можете с лекота да кажете кой разбира от изкуство и кой не, защото ние, обикновените Божи кравички, от хилядолетия се трепаме да прозрем всичко това и бяхме стигнали едва до загадъчното число 42! Благодаря Ви, че Ви има, драга Ширин, за да ни светнете по въпроса за живота, вселената и всичко останало!

    Трето, много е хубаво, че си консултиргате толкоз осторожно уикипедия и че имате толкова предана вяра във всичко написано там, а и наоколо в интернет, нищо че понякога някои недобросъвестни люде си пишат с лекота за себе си или по поръчка. Защото писането в интернет е много лесно и забавно занимание - човек може да си сложи произволен псевдоним, Ширин, Мирин, Киро... От разведката дори са ми казвали за един такъв човек, който обича да се кичи с псевдоними, представляващи малките имена на известни дами.

    Четвърто, в условията на гражданско общество истинският гражданин не само може, но и е длъжен да изкаже мнението си за гражданския живот и за политиката, особено когато в нея върлуват върколаци, подобни на българските хомо-болшевикус. Така че само ония, които си траят в овчата покорност, заслужават презрение.

    Пето, Кадийски го признаха и разпризнаха именно защото фалшификацията на Сандрар лъсна наяве, а покрай това събитие се разбраха и много други неща. Например как Кадийски е заплашвал студентката, разкрила измамата и т.н. Освен това ми е много интересно как един човек, говорещ толкова слабо френски език (слушал съм го с ушите си), може да превежда поезия... А може би Кадийски има временни просветления и в цялата работа е замесен и цитираният от Вас JC? И защо ли произведенията на Кадийски са издадени или от несъществуващи издателства, или от такива, които са просъществували точно толкова, колкото да издадат само една-две книги? Другарите от разведката са силно озадачени, но не и ние, нали?

    Шесто, когато човек започва с обръщение на "Вие", би било добре да кара така докрай - по този начин (според западняците) се създава впечатление за добро възпитание и прилична култура.

    И последно, запазете съветите си за близкото Ви обкръжение, защото аз от тях нямам нужда. Не раздавам правосъдие в блога си, ами изказвам мнение (в случая дори само цитирам тъй скъпите Вам чужди псувни), а ако на някой не му харесва - да си чете универсалната истина в уикипедия и да се радва на осъзнатото си щастие(щом дотам му стига пипето). Имам стотици предани читатели, които ме харесват такъв, какъвто съм, и аз ще продължа да пиша за тях с неподправеното си чувство за справедливост и въпреки отчаяната съпротива на обречените на гибел тоталитарни зомбита.

    ОтговорИзтриване
  7. Г-н Сандо,
    искрено съжалявам, че ви писах. Мислех си, че фриволността ви (маймуните по раменете ви, това - извинете - каруцарско Сандо!)позволява. Но вие явно се взимате много на сериозно. Още веднъж извинете. Помислих си, че може би съм се подвела и още веднъж се доверих на интеренет и погледнах - Ле бел летр, Фата моргана, Шерш миди - това ли са издателствата, издали 2-3 книги?!
    Трябва наистина да сте или нещо много заслепен в омразата си или сте"зацепили" не където трябва, да се изразим с вашия жаргон.
    Налучквате някои неща - в творчеството наистина се намесва Бог, който вие снизходително маркирате с инициали, но само там, където той реши.
    Явно по някои проблеми не сте сведущ, тъй като щяхте да знаете, че да превеждаш поезия не е нужно да говориш перфектно езика, от който превеждаш. Валери Петров не говори изобщо английски, но той е превел ненадминато Шекспир. И текстът остава.
    Може да не ми отговаряте, с невъзпитани хора избягвам да общувам. Май зомбито сте вие.
    Ширин

    ОтговорИзтриване
  8. Блестящо защитавате Кадийски, тайнствена Ширин! И комай го познавате чудесно и не само от уикипедия щом въпреки огорчението и съжалението си продължавате да пишете за него :-)
    И аз така го познавам доста добре, но задочно - покрай разведката.

    Жалко че така ви ядосах! Мен пък Вие ме радвате с интересните си преводачески решения и затова Ви поощрявам да продължите с писането - може пък да Ви потръгне и да излезе нещо от Вас!

    ОтговорИзтриване
  9. Връщам си думите назад - аз, Къчо, признавам, че Сандо е пич отвсякъде, а аз съм един злобен и гаден тип! Треперя при мисълта колко съм жалък и как Сандо би трябвало да ме срещне нейде из Красно село и да ми спука задника от бой! Ах, ах, колко ме е срам!
    Бат Къчо

    ОтговорИзтриване