ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ – ПРАЗНИКЪТ НА ПИКАЕЩИТЕ ВЪРХУ ГРОБА НА БЪЛГАРИЯ

Това е датата, символизираща разцеплението в българското общество, в което палачи и жертви са принудени да живеят заедно в блатото на нездравата историческа амнезия. И колкото повече стоим и се чудим, толкова повече затъваме – както в онази абсурдна пиеса на Самюел Бекет...

А самият Бекет пък беше и автор на известния афоризъм :

„Когато сме затънали до гуша в екскременти, не ни остава друго освен да запеем!“

Предполагам, че под това мото протичат веселбите и на деветосептемврийските хороиграйци, защото истински повод за празнуване няма и не може да има.

Вярно е, че българската държава никога не е била истински демократична и деветосептемврийският преврат по никакъв начин не променя традицията на силовото управление, но пък и нищо не може да оправдае нито десетките хиляди убити и интернирани без съд и присъда „народни врагове“, нито фалшификацията на историята, нито организирането на избори под съветска окупация, нито национализацията, нито колективизацията и съсипването на селското стопанство, нито демагогията, нито насаждането на „класова“ омраза, нито вербуването на деца в политически организации, нито разграбването, което продължава до ден-днешен.

Време е да си разчистим сметките с историята преди самата история да ни е видяла сметката на нас. Време е да си кажем истината в очите и да престанем да извиваме врат и да гледаме в посока, обратна на истината.

А докато съществуват хора-овце, празнуващи девети септември, ще съществуват и две мразещи се една-друга Българии, ще има и агенти в парламента-правителството-президенството, ще има и всичко онова, от което може да боледува един народ без обща национална памет и без общ проект за бъдещето.

В сегашното положение, другари, общество няма, а националното ни обезличаване започна именно на тази дата : 9.09.1944. Така че, внимавайте да не ви приседне някое кебапче!