НАРИСУВАЙ МИ ОВЧИЦА! - казал Малкият принц - АМА ДА Е РУНТАВА КАТО БЪЛГАРСКО ИЗДАТЕЛСТВО...


Днес е рожденият ден на Антоан дьо Сент-Екзюпери – ако този чудесен писател не се беше жертвал за родината си през Втората световна война, сега щеше да навърши 110 години.


Във Франция културата и в частност литературата и френският език са в основата на френската нация. Затова и се говори за „френско изключение“ на фона на американизираното световно кино и т.н. Английският език отдавна вече е цар на езиците, но твърдоглавите французи продължават да се дърпат, защото такива изключителни личности като Сент-Екзюпери са писали на френски дори и в емиграция, дори и без изгледи да припечелват от авторски права, дори и без да знаят дали сънародниците им ги четат. Затова и френската литературна традиция е единствена по рода си.


А състоянието на българската литература е горе-долу обратното, т.е. Надолу с главата – автори няма, но издателите искат да печелят от авторски права, а еснафщината е основен двигател на издателската дейност.


Дебатът около българската писменост ми напомня на онзи стар виц от времето на болшевишката диктатура – какъвто и проблем да се повдигне, опонентът ви контрира с железния довод „... А вие защо биете негрите?“

На болшевишки жаргон това се нарича „диверсия“ - отклоняваш темата, убиваш дебата и опонетът престава да съществува. Долна стратегия, но ефикасна.


Българска литература почти няма, авторите не могат да се препитават от произведенията си, защото издателите ги мамят и им подхвърлят жълти стотинки, а вместо да се заемем със спасяването на българския език, ние се мъчим да отговорим на един безсмислен въпрос, зададен ни от унищожителите на писмеността ни „... А вие защо не искате да плащате авторски права?“


На всичкото отгоре всезнайковците си позволяват да ни бутат под носа френската литературна традиция и да ни я дават като пример за подражание.


Моля, другари, помислете трезво и бъдете поне веднъж през живота си интелигентни!


За да се направи качествено сравнение на двата културни субекта (Франция vs България), трябва първо да намерим обща база, на която да обосновем нашия анализ. А такава няма! Културалната разлика е толкова огромна, че можем дори да се запитаме дали въобще в случая става дума за един и същ вид творчество, за един и същ животински вид, за един и същ континент, за една и съща планета... Не, не подценявам българската литература, не се опитвам да я омаловажа или поставя на еди-кое си място в някакво жалко подобие на класация от рода на „Голямото четене“, което едва ли може да послужи за нещо повече от изкуствен фалос на една интелектуално кастрирана нация. Обаче формата и съдържанието на онова духовно нещо, което и във Франция, и в България наричаме „писменост“, до такава степен нямат нищо общо, че всеки разумен човек би счел сравненията за безсмислени и безпочвени.

....

Първо, литературната традиция в двете страни следва различен път и се влияе от различни исторически събития. Тук се сещам за една френска книжка (превод на български), която баща ми използавше при отглеждането на канарчета и чието първо издание е видяло бял свят малко преди „История славяноболгарская“ на Паисий. Логично е, че в дадения исторически контекст французите са имали възможност и ищях за писане на орнитологична и всякаква друга литература, докато на българите хич не им е било до канарчета, защото са се борели за физическо и национално оцеляване в една архаична и жестока държава.


Така че на мен поне не ми се вижда никак чудно, че френската литература е далеч по-развита от българската и че механизмите за нейното създаване и подпомагане са сред най-ефикасните в света. Всъщност, не би звучало превзето или претенциозно, ако кажа, че френската литературна традиция е една от основните в световното литературно наследство.

...

Второ, Издателските къщи във Франция са стотици. Бях тръгнал да ги броя, но се отказах. Съществува също така и синдикат на издателите, както и различни писателски асоциации (например La maison des écrivains).

ОБЩО ЗА 2008г. ВЪВ ФРАНЦИЯ СА ИЗЛЕЗЛИ ОТ ПЕЧАТ 63 602 НОВИ ЗАГЛАВИЯ.


Когато издаването на книгата е за сметка на издателя, печалбата на авторите е около 10-15% от коричната цена на продадена книга. При изданията с илюстрации печалбата пада до 6%, а при бестселърите може да надмине и 20% печалба за автора. Издателят може да предплати на автора част от евентуалните печалби под формата на хонорар, след което изплащането на авторските права се осъществява едва след като реалните продажби изплатят предплатения хонорар.

Останалите печалби покриват разходите по оформянето, печатането, превоза и договорите с книгоразпространителите, но най-голямата част от приходите отива, разбира се, у търговците.

...

Трето, библиотеките във Франция (често ги наричат „медиатеки“, защото освен книги предлагат и вестници, и дискови носители с музика и филми) са над 2700 с около 8 милиона абонирани посетители. Абонаментът струва към 20 евро на година. Разбира се, консултацията на място е безплатна. Библиотеките се финансират от държавата (министерство на културата), университетите и общините, а символичният абонамент на потребителите служи единствено за закупуване на нови книги и попълване на колекциите.


Копирането на 10% от едно произведение се толерира от закона. При надвишаване на тази квота обаче се плаща такса – не на издателя, ами на държавен организъм.

...

Четвърто, всички тези културни институции може да защитават нечии частни интереси, но като цяло основният заинтересован от целия този сложен механизъм без никакво съмнение е литературата.

...

Пето, французите уважават писателите си – във всеки един обществен дебат участват и популярни писатели, съществуват също така десетки литературни списания, радио и телевизионни емисии, панаири и т.н.

Някои от големите френски интелектуалци са погребани в Пантеона, а всички останали са обект на особено внимание и уважение. Не, не ги считат за светци, но на погребението на Виктор Юго например са дошли 2 милиона души (по онова време хората не са се придвижвали с влакове, самолети и автомобили).

...

А КАК СТОЯТ НЕЩАТА В БЪЛГАРИЯ?


Никак! В България говорим за авторски права, когато в продължение на десетилетия кражбата на интелектуална собственост бе официална държавна политика. Така беше и в началото на прехода – новоизлюпените „издатели“ се впуснаха да заливат пазара с „безплатна“ чужда литература, а в същото време българските автори издъхнаха в неравния бой с преведените за жълти стотинки чуждестранните мастодонти. Подобна беше и ситуацията при музикалната продукция, само че в това отношение Западът почувства интересите си засегнати и затова ни набута в Черния списък на пиратите (точно зад Китай), та се наложи Костов да забрани незаконната звукозаписна индустрия в построените още при бай Тошо заводи на ДЗУ (1968г.!), чието съществуване официално целеше „саботирането на западите технологии“. В крайна сметка саботирахме най-вече себе си, лоботомизирайки цяло едно поколение – бъдещето на страната – с ориенталски ритми и позволявайки на музикалните къщи да печелят от простащината и за сметка на морала в културата.


И както навремето в болшевишка България „Съюзът на българските писатели“ определяше кой става за писател и кой хич, така и сега преродилите се в „издатели“ тогавашни номенклатурчици печелят чрез продажба на чуждестранни произведения, а в същото време държат и доят българската литература, само че не толкова с издаване на книги, колкото чрез измислени „проекти“ и всякакви схеми за източване на държавната хазна. Печелят и директно от авторите, ощетявайки ги с неизплащане на авторски права и държейки ги в неведение за реалния брой продадени книги, „допечатки“ и „препечатки“...


Същите „издатели“ закриха и „Читанка“ (без съд и присъда и с безропотното съдействие на бутафорната полиция) под претекст, че защитавали правата на „творците“... Де ги тези „творци“, питам аз? Защо самите те не тръгнат да протестират и не посочат едно откраднато произведение?

Отговорът е прост – истински автори, създаващи истинско изкуство, почти вече не съществуват!

...

Толкоз! Издателските гъсеници опоскаха литературата ни и читателите ще видят качествен български писател от ранга на Сент-Екзюпери, когато цъфнат налъмите. А докато го чакаме, можем да кликнем на ей-този БЕЗПЛАТЕН линк към „Малкият Принц“ на френски...


Коментари

  1. Хайде сега, манипулацийки. Лошият български издател лъже авторите. И кой издател конкретно кой автор лъже? Може ли факти вместо съмнителни спекулации? Помолих те да ми дадеш линк, от който да изтегля безплатно пълната колекция на Жорж Сименон на френски. Ти деликатно си замълча. Защо не ми даде този линк, Сандо? Може би защото няма такъв? Може би защото във Франция се зачита авторското право и библиотеки като Читанката са незаконни?

    ОтговорИзтриване
  2. На пук на Явор Колев читанка.инфо се размножава:
    http://chitanka.gdbop.com/
    http://chitanka.co.cc/

    ОтговорИзтриване
  3. Обясних ти как стоят нещата с френската литература, а ти продължавай да настояваш за Мегре.

    Проблемът на българската литература се състои в това, че просто няма такава, а не в безплатните текстове из интернет. И в библиотеките от класически тип човек може да чете свободно без да плаща. Това означава ли, че е пират? В интернет има дори и сайтове, на които човек може да слуша музика (включително и нова!)безплатно и напълно легално.

    Обясних ти също така, че плащаната от френските читатели такса в библиотеките се изразходва изключително за закупуване на нови книги. А когато библиотеката е виртуална и не е нужно да се закупува физически носител, пак ли трябва да се плаща такса? Не!

    Как стоят нещата в България? Във Франция има закон, определящ кои книги са публично достояние и кои не, а в България? Колко книги на български автори са издадени миналата година? Колко са библиотеките и абонатите към тях? Кому и как се изплащат права за четене във виртуална библиотека? Кои автори протестират срещу виртуалните библиотеки? И кои човек би съумял да прочете цяла книга на компютърен екран без мозъкът му да заври?

    Преди читателите да зачетат авторските права обаче, трябва издателите да зачетат авторите. И преди да се винят гражданите за неспазване на закон, трябва първо самата държава да спазва собствените си закони.

    ОтговорИзтриване
  4. Все пак има и някои приятни изключения при издаделите като Иван Богданов.

    http://webcafe.bg/id_558989703_Zashto_balgarinat_%28ne%29_chete?

    ОтговорИзтриване
  5. Щом във виртуалната библиотека не трябва да се плаща такса, посочи ми френска такива, ако може, защото не искам да плащам такса! И законът трябва да се спазва от всички, не първо от някой, после от друг. Аз нямам нищо против и държави, и издателства да си понасят последствията, като извършат престъпления. Освен това не трябва да се лъже и да се клевети. Ако някой издател е излъгал автор - посочваш кой кого, ако не го направиш - значи клеветиш.

    ОтговорИзтриване
  6. От линка, споделен по-горе от Кирил Кирилов :

    "...И накрая все пак да заговоря в цифри - през последните години се издават средно около 15 000 заглавия годишно в общо няколко милионен тираж. Той определено не отива за претопяване, нито залежава по книжарниците..."
    Иван Богданов, издател

    Ха сега де! Ами то излиза, че българските писатели трябва вече да са станали милионери покрай авторските си права... И сигурно затова вече не пишат - преработили са се и се чувстват неудобно от толкова много богатство.

    Хайде нека анонимния почитател на Жорж Сименон обясни, ако българските писатели не печелят достатъчно от книгите си, в чий джоб тогава отива печалбата от милионните тиражи?

    ОтговорИзтриване
  7. Доколкото знам, българските автори не печелят почти нищо от труда си, защото няма интерес към продукцията им. Има интерес към чужда продукция, и оттам са тиражите на издаваните книги - съответно т. нар. виртални библиотеки злоупотребяват изключително с правата на чужди автори, включително и френски.

    ОтговорИзтриване
  8. @САНДО
    Едно малко уточнение от тези 15 000 заглавия сигурно 90% са на чужди автори. Не мога в момента да намеря линка но преди време четох, че в България за 1 година през митницата са минали в колетни пратки близо 100 000 англоезични книги купени от amazon, за електрони закупени книги нямам справка но със сигурност са повече. Което потвърждава твоята теза че нивото на съвременните Български автори е много ниско и не може да издържи на конкуренцията. А България вече е отворена икономика и читателя има избор.

    ОтговорИзтриване
  9. А така - вече неанонимен фен на Мегре. Между другото, Сандо, ти така и не ми даде линка. Лош човек, ей. Сега как ще си чета за любимия герой? :)

    ОтговорИзтриване
  10. Хъм, и да ти дам линк, пак няма да можеш да четеш... Като гледам как си написал "Мегре", май и бъкел не разбираш от езика на Волтер ;-) И като не си франкофон, дай да не обсъждаме френските, ами по-скоро българските книжовни проблеми :-)

    ОтговорИзтриване
  11. Не знам френски. Чета си ги с машинен преводач. Подготвям се за времето, когато вече няма да се превеждат книги от чужди езици в България. Ти не бери грижа, дай ми линкчето, сподели с ближния, какво го криеш. :) Свобода на информацията трябва!

    ОтговорИзтриване
  12. Отдавна трябваше да започне такъв разговор за българската литература. След като държавата нехае,добре е,че блогърите започват.
    Една тема за размисъл - тъй като Сандо живее във Франция,то искам да споделя нещо.Носи се мълва в България,че издателствата,които превеждат френски автори по линия на прословутата Програма на френското праветлство,чрез която френската държава плаща на наши издатели да издадат френски писатели, че тук имало голяма далавера. В какво се състои тя? Ами нашето издателство взема парите от французите и издава едва стотина бройки,като казва, че тиражът е няколко хиляди. Слага си паричките в джоба и това е! Няма главоболия по разпространение,реклама и прочее. Не зная дали това е вярно. Но на мен ми прави впечатление,че само определени издателства работят по тази програма.Затова бих искал сда видя резултатите от една проверка кои издателства, колко френски книги, в какъв тираж са издали. Но проверката да я направят не български, а френски служители. Защото ние си знаем нашите български проверки. Прави ми впечатление и че от толкова години няма един бум на съвременен френски писател в България. А са преведени автори, които в цял свят имат милионни тиражи! Само в България ли те нямат ценители? А в целия свят доста френски писатели са в първите редици по продаваемост! И още нещо,напоследък гледам как някои автори-българи първо публикуват книгите си на френски,а след това по тази програма ги превеждат на...родния им език. Това за мен си е чисто източване на пари от Франция. И много други въпроси имам към тъй наречения литературен живот у нас. Сандо дава началото, нека да разнищим нещата. Но по европейски. А не с елементарни заяждания и крайности. Въпросът наистина е много сериозен.

    ОтговорИзтриване
  13. Още нещо. Наскоро разбрах от висш служител в Министерството на образованието на Франция, че по данни на преводачи нямало книга от автор от България,преведена на френски, да има продадени повече от ...няколко десетки,доста под стотина бройки!?!? Нека да се види кой е преводачът, кои книги е превел,дали не са едни и същи авторите,дали не е един и същ преводачът? Значи и във Франция действаме по български, важното е да бъдат преведени нашите хора от нашия човек, а това,че никой не ги купува,ами затова са виновни петлите,те нищо не разбират от литература!!! И си продължава господин преводачът да си превежда същите автори и така нататък, и така нататък.
    Също така нека да се види на кои автори този Чипев от министерството на културата дава всяка година субсидии от държавата. Кои са издателствата и кои авторите. Защото някои направиха от това състояние.Също за това се носят легенди! Нека да се види и как така става,че само определен кръг от автори вземат като по правило големите награди с парични знаци в България. Как така и едни и същи автори от един и същ кръг са и в съответното жури? Как така само едни и същи автори печелят стипендии,специализации. Как така техните книги все са на черните редици по книжарниците, а уж много се търсели.А после същите автори не могат да продадат и десет книги в чужбина.

    ОтговорИзтриване
  14. Предвид факта, че съм на път да издам четвъртата (си) книга, искам да се разгранича от българските издателства като цяло. :)

    ОтговорИзтриване
  15. Поне един съвременен български автор има издаванн на френски език и се казва Атанас Ванчев дьо Траси, който живее и твори във Франция.До сега е издал 12 книги на френски, а някои на арабски, български и френски език.

    Ще му пратя линк към блога, за да каже от първо лице, единствено число как точно стоят нещата във Франция, ако прояви интерес към темата, разбира си, защото е прекалено ангажирен и е възможно за него беззаконова България вече да не е обект на творческото му внимание.

    ОтговорИзтриване
  16. Много съвременни български автори, са публикувани във Франция, като почти всички преводи са дело на Мари Врина (Йордан Радичков, Виктор Пасков, Вера Мутафчиева, Георги Господинов, Кирил Кадийски, Емилия Дворянова, Алек Попов, Иван Бориславов, Ивайло Петров). Както отбелязва по-горе един от анонимните коментатори, нито един от тях не успява да се открои на фона на цялата преводна литература. От което следва да направим няколко предположения:

    1) Преводите са слаби, а книгите са зле подбрани
    2) Читателите не харесват този тип литература
    3) Издателите и разпространителите имат зъб на българската литература и я издават и разпространяват с нежелание
    4) Авторите са слаби и не стават, а в България са наложени по изкуствен начин чрез добре познатите ни номенклатурчески методи.

    Аз лично съм склонен да заложа на последното конче ;-)

    ОтговорИзтриване
  17. Извинявайте,то човек като бърза да каже нещо,което смята за важно,все бърка. Та изразът "черните редици" в моя предишен анонимен коментар да се чете "челните редици". То се подразбира,но все пак. Иначе мисля,че разговорът става интересен.А пък темата за книжарниците, за това как се продава нашата литература е много-о-о голяма тема. И тъжна. В България принципът на действие на мафията е проникнал навсякъде,дори и в иначе деликатна материя като литературата.Навсякъде действа принципът на затвореното общество, но в България сме върхът. Един приятел-писател ми каза преди време, че не може да прочете и един ред от налаган и цитиран тук от Сандо автор, но се прави на негов почитател,защото каквото кажел оня, това ставало в България. Иначе няма издаване, няма награди,няма преводи,няма хляб. Защото тези,които го лансират, веднага скачат,не само ще те разкъсат,ами ще те обявят и за ненормален,за завистлив,за човек без литературен вкус. Само защото не си харесал недоносените запъртъци на този набеден за велик български гений! И затова на Запад,където е голямата литература,където се вижда кой става и кой не,почти никой не е чул,че има такова животно "български писател". За сръбски, за турски, за гръцки,за албански писатели знаят,ама за наш - не. Обаче кой го интересува това? Веждито си има други проблеми, неговите началници - също, и продължава да се движи руслото,пак цитираните от Сандо автори ще бъдат превеждани от преводачи като Мари Врина,за която пише Сандо,пак продадените бройки ще бъдат колкото на едната ръка. Берлинската стена съществува не само в целия ни политически и прочее живот,но и в литературата и изкуството. А казват,че отдавна,преди 20 години я били срутили!

    ОтговорИзтриване
  18. Господа,
    спорът ви почва да става излишен по ред причини, една - най-главната - от които е: тъпите действия на милиционерите се възприемат
    едностранчиво, в зависимост от това какво ви се иска да е решението на въпроса. А то не може да бъде еднозначно. Факт е, че не е трябвало да закриват читанката по тоя фелдфебелски начин, тъй като тя явно извършва законна дейност. Но също факт е, че бидейки законна, тя между другото извършва и отделни незаконосъбразни действия, за което е трябвало да й се потърси по
    цивилизован начин отговорност, да бъде предупредена да спре с такива изяви, за да могат хората да се ползват от всичко онова в нея, което е законно. За да бъда ясна - и най-вече за Сандро - който или е неосведомен по много въпроси (в правото неосведомеността не е оправдание)или с цел да манипулира нещата се прави на дръж ми шапката.Извинявам се за
    жаргона, ама на коя младееща баба не й се иска и да се подмади още малко. Та да си дойдем на думата - Чинтанката може да разпространява "Нежна е нощта", но не и "За кого бие камбаната". Защо? Много просто - анторът на
    първата книга е умрял преди повече от 70 години, а на втората - доста
    по-късно. И двамата пиели яко - ама единият по! Ето отговорът на риторичния
    въпрос - във Франция има закони, а в България? И в България, млади господине, има само че вие вероятно не ги знаете, а те са същите: авторските права до седемдесет години от смъртта на твореца се държат от собствениците и те ги продават както намерят за добре и едва след тоя срок стават обществено достояние и всеки може да ги ползва. Домен пюблик ли се казваше на френски - като гимназистка много го обичах тоя език. Затова не можете да посочите линк за Сименон - доста хитро ви задават тоя въпрос, да ви
    хързулнат, виждат, че сте неопитен и знаят, че не можете да отговорите в исканата от вас светлина. Толкова по ограмотяването ви от една възрастна адвокатка, която
    обича да чете. Що се отнася до най-новата българска литература, не съм от
    най-сведущите и няма да вземам отношение. Обаче внимание - това, че евентуално няма
    съвременна литература, не значи, че законите не трябва да се
    спазват. Явно това имаме - това пласираме. Но ако имаме и по-хубави неща, които не са изнесени навън - какъв по-прекрасен шанс за Сандро, бидейки във Франция и показвайки интерес към проблемите - да заинтересува френските издателства с това, което смята за най-представително и да направи бум на българската литература във франция. Явно френската г-жа толкова може. И за това сполай. А който може повече - да го направи. Всички ще му бъдат благодарни. Инак - не е трудно: нямаме, не можем, не ни бива. Хайде в България някой ви е пречил. Сега е чудесният момент, бидейки извън
    България, на място, което сами сте избрали, да направите това, на
    което сте способни.
    Хайде, консултациите се плащат, пък и манджата ще ми загори.

    Адвокат (бивш) Стефка Динева

    ОтговорИзтриване
  19. Госпожо Динева, и в кухнята, и в литературата важи един и същи принцип - количеството не замества качеството.

    ОтговорИзтриване
  20. Че нали и аз това казвам. Четирите ми пълнени чушки бяха толкова
    хубави, така сладко си ги хапнахме с мъжа ми, че и осем да бяха, ама
    постни, нямаше да им се радваме така. Хайде, не се огорчавайте -
    по-малко пишете, повече мислете, и когато нещо не знаете или не
    разбирайте, питайте. Човек не може да е специалист по всичко. Мъжът
    ми, който си пада зевзек, ми вика: -Абе остави го тоя, щом блогува с
    пилци, акъла му сигурно е като на пиле, ама аз не съм съгласна. П
    олета, полета гонете, високия полет.

    Динева

    ОтговорИзтриване
  21. Поздрави и на Вас, и на мъжа Ви, и на чушките. Приятно храносмилане.
    Куртоазията все пак е за куртоазни хора.
    От "Тоя" :-)))

    ОтговорИзтриване
  22. Я,тук се намесиха и чушки,че и пържени,ама много вкусно стана. Обаче на мен след статията на Сандо ми загорча,защото неговата болка е голяма и аз я споделям. Все ми се иска обаче да не бъда чак толкова безмилостен. Защото миналата година по това време подскокнах от радост,когато разбрах от медиите,че един издател на голямо издателство скочил срещу лакейското награждаване за най-добър читател на Сергейчо Станишев,тогава премиер. Аз съм млад човек,но все пак знам какво значи в България за скочиш срещу премиер-комунист. Затова дни наред се радвах на смелостта на този мъж.Обаче какво гледам тези дни? Същият този издател седи тихо и кротко до...Първанов в президентството!!!!! Затова не споделям оптимизма на госпожа Динева,макар че и на мен ми се преядоха от нейните чушки.М-мъм,как хубаво миришат,г-жо Динева!

    ОтговорИзтриване
  23. Човече, голям фен съм ти!!!

    ОтговорИзтриване
  24. Фредерик Бегбеде според мен доста добре се продава/ше в България и не съм склонен да вярвам на един от анонимните, че има едва ли не заговор към френските автори на родния пазар. Друг е въпросът дали точно Бегбеде е издаван в Бг. с пари по тези програми за пропагандиране на френска литература.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар