АУТОДАФЕ ЗА ЧИТАНКИ И БУКВАРИ В РОДИНАТА НА КИРИЛИЦАТА


Колкото и да си затваряме очите и да се правим на ударени, обществото ни винаги ще се опира на морални принципи, които гарантират човешкото развитие и прогреса на мисълта.

И това в общи линии различава човека от маймуната, амебата и чехълчето, от плесента в хладилника и мухъла в носната кухина на Божидар Димитров – ние сме хора размуни, т.е. ХОМО САПИЕНС, а не хомяк с херпес. Човекът мисли, създава и предава мислите на потомците си, като най-удачното средство за запаметяване на този единствен по рода си човешки процес е писмеността.

....

Не знам дали писмеността е наистина свещена, дали наистина всяко посегателство над буквите, послужили да се изпише Божието Слово, поезията на Ботев, „Майстора и Маргарита” или Читанката на първокласника, може да се счита за богохулство. Знам само, че лишат ли ме от словото и книжнината, ще се превърна в бездушна амеба, участваща безропотно в хранителния хоровод на продуценти-консументи-редуценти под ритъма на примитивната чалга – искрен израз на животинското/маймунско начало както у някои наши сънародници, така и на недоразвитото ни общество и държава.

„Собрать все книги бы да сжечь!“ (Да събереш всички книги и да ги изгориш!) - беше казал Фитусов - герой на Грибоедов в пиесата „От ума си тегли“ („Горе от ума“).

Същата е логиката и на всички радикални религиозни институции и тоталитарни режими, използвали аутодафе в борбата си със свободната мисъл. Така е сега и в „демократична“ България – понякога явно (както в случая с „Читанка“), понякога и подмолно – с целенасочено поощряване на простащината. Това е то, новата форма на тоталитаризма – от тотална диктатура над тялото и духа преминахме към нежната лоботомизация. Просто, евтино и ефикасно. Няма нужда от концлагери, от истерични речи и манифестации, от постоянна бойна готовност, от бодлива тел и зли кучета по границата, от постоянно слухтене... Изпий му мозъка на народа, пък нека след това учените глави се опитват да му обясняват какво е демокрацията и защо печатната машина на Йохан Гутенберг представлява по-голям интерес за науката от чушкопека на бай Ставри.

....

В постоянните опити да открия разковничето на сбъркания „преход“ винаги спомените ме връщат кам онзи плакат „Времето е наше“, събрал в себе си всички надежди за бъдеще и призраци от миналото, хора с желание за промяна и псевдо-дисиденти/конформисти/опортюнисти... Тогава се надявахме, че ще започне нова ера в изкуството, че всички „забранени“ произведения ще видят най-сетне бял свят, че ще се роди ново поколение творци, необременено от теглещия ни към дъното на безличието сталинистки чугун и вдъхновено от ценностите на свободата. Знаете обаче какво се получи – дисидентско творчество така и не видяхме, защото впрочем никога не е имало, старите апаратчици скалъпиха няколко песни за новото време, а младежите заминаха за чужбина. Издателставата преминаха в ръцете на „наши“ хора и започнаха да бълват любовни романчета, езотерични бръщолевеници и псевдоисторически трактати за българския корен на Адам и Ева, пресата пожълтя до охра, електронните медии придобиха облика на плешив селтак.

...

Най-лесното обяснение за липсата на съвременна литература и младо поколение автори би било самосъжалението, т.е. да си кажем, че не сме народ, ами клекало, или че има световен заговор срещу нас, или пък турското робство ни е превърнало в овце, или комунизмът ни е промил мозъците и т.н. Набеждаваме често миналото и хипотетичната държава, но не и конкретното общество, съставено от конкретни индивиди и в частност от мен, от теб, от нас. Защото „Читанката“ бе затрита от конкретни хора така, както и всичко останало в тази страна, както и издателствата са в нечии конкретни ръце и защитават нечии конкретни интереси.


В началото на демокрацията много хора станаха изведнъж богаташи, а сред тях имаше и един куп бъдещи издатели. Издателствата изапочнаха да никнат като гъби след дъжд, а по сергиите и лавиците на книжарниците пак конкретни хора наредиха по строго определен начин смислена литература редом с откровена помия. И цялата тази прилежно спретната организация спря почти напълно издаването на български автори (освен, разбира се, в случаите, когато авторът сам заплащаше за издаването на книгата си), което логично доведе до сегашната пустееща нива на българската литература. Единици са авторите, издавани без „самофинансиране“ и припечелващи нещо от творчеството си. За сметка на това обаче съществуват и хиляди хрантутници, лауреати на измислени конкурси, носители на държавни отличия и награди за напълно фиктивно творчество. Номенклатурчиците са се загнездили толкова дълбоко в литературата, че от доста години насам именно това фалшиво лице ни представя в чужбина с натрапени преводи и „творчески“ командировки все за сметка на данъкоплатците.

Това е, товарищи, нашата родна културна революция – аплодисменти, моля!

....

Цветан Тодоров е известен френски интелектуалец. В родината на Виктор Юго дори го считат за голям интелектуалец, т.е. далеч над средното ниво, а дейността му е оценена както във философията, така и в лингвистиката, социологията, психологията, историята... А в родината на Алеко пък бай Ганьо и хабер си няма от Цветан Тодоров. Но ето че миналата седмица в Българския културен център в Париж бележитият ни сънародник най-сетне представи книгите си и се срещна с част от българската общност. А българският му издател пък скромно представи издателството си, като в определени моменти Цветан Тодоров направо бледнееше пред интелектуално-културната аура на това (цитат) „издателство с главно И“, което е каймакът на българския интелектуален продукт и е единственото ценно нещо на фона на всеобщия крах на ценностите, еврото, сиренето в саламура и прочие. Насреща (и наоколо) абонираните за всички мероприятия - било то в посолството, в културния център или на друго стратегическо място с почерпка - местни български величия клатят усърдно и с разбиране умните си глави, промърморвайки от време на време някой въпрос на развален френски, просто ей-така, колкото да се разбере, че и ний сме дали нещо на света все пак.

Дали сме нещо, което усърдно ние самите затриваме ден след ден.

...

Сбирката в Българския културен център пък ме наведе на една друга мисъл за издатели и издателства. Борбата за създаването на центъра бе поведена от тогавашния (и сегашен) посланик М.Райков, но лаврите и кандидатурата за шеф на ЮНЕСКО (заедно с няколкостотин хилядарки в зелено) обра И.Бокова. Първият директор на центъра бе печално известният издател-писател-преводач К.Кадийски (набеден във фалшификация на литературни произведения от реномирания вестник „Фигаро“), който също задаваше въпроси на развален френски и раздаваше псувни на чист български. Впоследствие българският културен елит го оневини – бил, кай, жертва на антибългарски заговор и постепенно обществото забрави за инцидента. Как обаче г-н Кадийски е превеждал цели поеми с жалкия си френски – не знам! Може би си е помагал с други езици, които явно владее по-добре, например руски (нали и той, горкият, е ходил навремето да учи немил-недраг като всички наши велможи в Москва и другаде из Советском союзе).

И тук кръгът на издателското проклятие окончателно се затваря около изпостялата шия на българската писменост. Влезлите уж в открито стълкновение вражески армии на изгубилия топлото си местенце в Центъра К.Кадийски и веЖдесъщия министър на културата Вежди Рашидов (по прякор Мултака) изведнъж захвърлиха оружието, заведените дела се прекратиха, пълководците се ивиниха един-другиму, пляснаха с ръце и се прегърнаха. Сега очакваме столчетата да се завъртят и Кадийски пак да седне на удобна службица. Народът го е казал : "Където е текло, пак ще тече" и "Вълкът козината си мени, но Центъра никога” и тъй нататъка.

...

Толкоз! Господството на номенклатурата в литературата ни вече е тотално, а мимолетните и безобидни явления като „Читанката“ нямат никакъв шанс в борбата с програмираната простащина. Но надеждата умира последна и затова от сърце се надявам, че закриването на сайта ще събуди най-сетне у хората желание да защитават духовното. Защото, честно казано, другото наистина не струва!

...


Коментари

  1. Никой не програмира простащината - тя е стихия. Както никой не програмира насилието - то не е социален, а индивидуален феномен. Винаги е имало простащина и насилие и винаги ще ги има. Не знам с какво сравняваш, наистина - кога е било "по-добре", че сега да е "по-зле"? Аз нещо не мога да се сетя за такъв период в историята на НИТО ЕДНА световна държава. Независимо дали наричаш останалите 90 извън 10-те процента културен елит плебс/крепостно селячество/пролетариат/масовка или там каквото и да е понятието за конкретния исторически период - винаги е имало и винаги ще има елементарни хора с елементарни потребности.

    ОтговорИзтриване
  2. И в това според мен няма нищо чудно и нищо изненадващо - и точно тук идва ролята на "елитът" - да насочва, да дава модели за подражание, но без да се натрапва и да изисква. Защото крачката между този, който налива акъл с фуния и този, който гори забранените книги, е точно една мъъъъъничка запушена вена в мозъка (примерно).

    ОтговорИзтриване
  3. Хъм, Никола, не си прав! Според теб простащината е естествен феномен, срещу който няма лек... Означава ли това, че трябва да се оставим да ни залее?

    Казваш, че простащината не била програмирана... Значи според теб Кашпировски сам си е заделил програмно време в българската и руската телевизия едновременно? И цялата популация от екстрасенси и врачки в началото на прехода също ли се е зародила от самосебе си? И зърнената криза, и "пирамидите", и завръщането на Симеон също са може би естествени явления в контекста на една перфектна демокрация?

    Не, господството на простащината не е случаен феномен, а виновниците си пият напитката и хихикат самодоволно, гледайки ни сеира.

    И вече съм споделял с теб мнението си - разликата между Лейди Гага и Чалгата се състои в това, че в чужбина никой никога не се е опитвал да ми наложи да слушам Лейди Гага или някаква друга музика - нито в автобус, нито по телевизията, нито в ресторант/бар, нито на плажа. Докато чалгата в България е вездесъща.

    ОтговорИзтриване
  4. Великолепна публикация. Истинско удоволствие беше за мен да я прочета.

    Борислав и останалите сътрудници на "Читанката", разбира се, заслужават медали...

    ОтговорИзтриване
  5. Сандо, да разбирам ли, че съществуването на пиратските библиотеки е демокретична практика? Ще съм ти благодарен тогава, ако ми дадеш линк към френска такава, за да си насвалям френски книги на аванта - обожавам безплатния обяд.

    ОтговорИзтриване
  6. Аз наистина не мисля, че простащината се програмира - тя просто е естествена потребност на простака :) Когато ти се яде хляб с праз и не подозираш, че на света съществува Бьоф Строганоф - мааш филийки с лучец и си щастлив.
    Не искам простотията да ни залива - точно затова правим опити да даваме тон. С огромно НО - свят без простащина е утопия. Затова няма смисъл да се възмущаваме кварталните бабички, а просто ще влияем на хората около нас дотолкова, доколкото е възможно. Просто има неща, които са far beyound our control. Което само по себе си е доста тъжно, но в световен мащаб е неизкоренимо.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен, заповядай, почерпи се :-) Най-голямата безплатна виртуална библиотека във Франция е... Bibliothèque Nationale de France (Френската Национална Библиотека демек), а виртуалният й образ се нарича Gallica (http://gallica.bnf.fr/?lang=FR(за безплатен обяд - следвай линка). Има и много други, но мисля, че този пример е достатъчен. Освен това не мога да разбера защо някои хора се възмущават от свободното четене – във Франция, както впрочем и в много други модерни държави, достъпът до библиотеките е напълно безплатен – влизаш, взимаш произволна книга и четеш. А ако искаш да занесеш произведенията (книги, музика, филми) у дома и да ги консултираш на спокойствие, трябва да платиш символичната годишна такса от 20 евро, която задължително бива похарчена впоследствие за закупуване на нови книги (разходите за заплати и поддръжка на учреждението се разпределят между държавата и общината).

    Някой може ли да ми обясни с какво виртуалният вариант на библиотека е по-неприемлив от класическия?

    ОтговорИзтриване
  8. Сандо, благодаря, но нещо не мога да си тегля нова френска литература оттам, защо така?

    ОтговорИзтриване
  9. Направо ако можеш да ми дадеш линк към пълнитата колекция за полицая Мегре на Жорж Сименон, ще съм ти много благодарен. Извинявай, че те ангажирам така, но явно нещо не мога да се ориентирам. А много го обичам тоя пич Мегре. Корав тип.

    ОтговорИзтриване
  10. Сандо, благодаря за чудесния текст!Но мисля, че трябва да гледаме по-ведро на нещата - пожарникари-физкултурници, заели се да преборят Словото са обречени, както е известно на всеки, който е чел нещо повече от "Винету". "Рукописи не горят!" - това го знае даже Воланд, но не и нашите хубавци.Подарявам една идея на всички царедворци: за следващия рожден ден на любимия фюрер да не се чудят какви скъпи-прескъпи лули и пр. "шменти капели" да купуват, а да му подарят едно илюстрирано детско издание на Вечната книга, в която под картинките да прочете: "В началото беше Словото и Словото беше Бог!".

    ОтговорИзтриване
  11. Браво!Това е статия! А и примерите са толкова подходящи. Особено тези за Веждито и Кадийски и за културния център в Париж. Този репортаж за Веждито,този линк към него,трябва да остане в историята. Няма нужда от романи,само този репортаж е достатъчен,за да види човек участта на майка България. А за Париж какво да говорим. Сандо сигурно е прав,защото току-що прочетох в сайта Всеки ден как на 24 май директорката Игнатова,назначена от комунистите само месец преди изборите,не разрешила само за два часа децата от българското училище да празнуват. Мотивът й да не отключи помещението бил,че денят е почивен за французите и тя също почивала?!? Прощавайте,ама мамка им ченгесарска,кой ги праща такива,кой им дава това право с хиляди евро заплата и екстри да се държат като джелати спрямо тези дечица на българските емигранти в Париж? Жална майко българска!Аз мисля,че сандо и подкрепящите неговия чудесен блог трябва да организират подписка за уволнението на тази директорка. Защото като мълчим,като си чешем само езиците нищо не вършим. Ония продължават да ни яхат и да ни се подиграват.

    ОтговорИзтриване
  12. До анонимния почитател на Сименон: Колко жалко, че вероятно не четете руски, иначе безплатните рускоезични хранилки (демек електронни библиотеки) са стотици, не изискват регистрация, можеш да си четеш на воля онлайн или да си теглиш стотици хиляди заглавия, и сред тях романите за Мегре заемат почетно място - има ги почти всичките. Не смятам, че за криминална литература е толкова важно да се чете в оригинал. За мен руснаците продължават да са най-четящият народ.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар