вторник, 25 май 2010 г.

КЪДЕ ВЪРВИШ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ?


“Как искате да празнувам, какъв е поводът за празнуване? Вече толкова години чакаме някакви промени, а ситуацията е все същата. Живеем в мизерия, пътищата са разбити, жилищата ни се разпадат, държавата е корумпирана. А възлагахме толкова надежди на Свободата...”

Сигурно сте си помислили, че тези думи се отнасят до двадесетата годишнина от провеждането на “Кръглата маса”, която ни доведе (и още ни води ) до светлите бъднини на абортиралия преход, но в случая говори африканец, изливащ горчилката си по повод юбилея от независимостта на бившите колонии. Паралелът с нашата българска действителност обаче е толкова фрапантен, че не устоях на изкушението да го изразя в писмен вид в памет на вчерашния “Ден на славянската писменост и култура”, както впрочем и по повод днешния “Ден на Африка”. И понеже знам със сигурност, че гордите балканци обичат да изпъкват чрез пренебрежение и открита неприязън спрямо останалите раси и култури (разбирай с чист расизъм), та затова изразявам искреното си съчуствие към онези наши сънародници, които с болка констатират, че с нищо и по никакъв начин не са по-висши и прелестни същества от африканските си братя.

Преди половин век голяма част от африканския континент се изтръгна от лапите на колониализма, но това по никакъв начин не доведе до положителни промени, защото бившите колониални сили измислиха нови и далеч по ефикасни средства за заробване и манипулиране. И така, благодарение на сложни схеми за финансиране Африка се оказа далеч по-обвързана и зависима от преди. Сега дори и неродените африканчета са длъжници и ще изплащат лихви за средства, които в повечето случаи са се озовали в джоба на мръсници от рода на Мобуту, Мугабе, Чарлз Тейлър или Бокаса, а африканските стоки винаги ще разчитат на благоразположението на западните борси.

Преди 20 години в България пък се състоя Кръгла маса, върху която се проведоха бутафорни преговори за преход от тоталитаризма към демокрацията. Истината е, че уговорките не бяха около кръглата маса, ами под нея, а истинските резултати се заключават в изработването на тази перфектна схема за предаване на политическата щафета, от която едва ли скоро ще се измъкнем.

Най-смешното е, че наскоро в Париж се проведе конференция по повод “събитието Кръгла маса”, организирана от видния балканолог Франсоа Фризон-Рош и под егидата на френската национална школа за администрация, ENA, националния център за научни изследвания CNRS, фондацията Робер Шуман и различни френски университети и български дружества, на която участваха всички тогавашни “герои” комунисти и псевдо-дисиденти – Лилов, Пирински, Желев, Симеонов, Луджев, а песента, подхваната на общ глас, разказваше как, видите ли, всичко станало прекрасно и чудесно, защото не се допуснало насилие и хората заживели дружно и щастливо (т.е. и косъм не бил паднал от главата на комунистите, а те в момента пак са си на същите отговорни службици и дърпат конците на воля).

И - точно както в книгата на Джордж Оруел - накрая прасетата и хората толкова си заприличали, че простите животни могли само да гадаят кой какъв е и да завиждат за чудесното пиршество.

Така че, като се съчетаят всички тези празници и международни дни – Празник на славянската писменост и култура, Ден на Африка и не на последно място и пак днес Ден на изчезналите деца – на човек му става драго на душата да констатира, че светът е станал едно голЕмо село, в което всички сме равни, макар че някои винаги са по-равни от другите.






...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

4 коментара:

  1. Едни българи бяха опитали да покажат последиците от "масата" във филма "Източни пиеси". Гледал ли си го, Сандо?

    ОтговорИзтриване
  2. Не, не съм го гледал. За жалост познавам съвсем слабо новото българско кино.

    ОтговорИзтриване
  3. И какво като философстваме дълбокомислено? "Народа" иска хляб и зрелища. Като му намалее хляба се сеща , че има и други неща. Моят съвет е да философствате целесъобразно. т.е. по въпроса как да увеличим хляба на народа, за да е щастлив. А и да ви кажа, тезата "Работи народе, за да имаш хляб" , народа не я харесва много. Или пък, "Народе, дръж крадците" - явно хляба не е свършил съвсем или зрелищата...

    ОтговорИзтриване
  4. Никифоров, народът не може да надскочи нуждите си, т.е. дивакът ще се бори за физическо оцеляване, мизерникът ще има нужда от покрив и храна, простакът ще има нужда от чалга, интелектуалецът от интелектуална дейност, а творецът живее чрез творчеството си. Всички тези нужди могат да се подредят по степени в пирамида (теорията е на Ейбрахам Маслоу). Та, основната идея на тази пирамида е, че човек не може да премине от една степен на другата, т.е. един мизерник не може да мисли за опера, а един простак не е способен (а и не бива) да се занимава с интелектуална дейност или с творчество.

    Един народ никога не е достатъчно образован, за да движи сам делата си и да определя сам нуждите си. Затова и не ми се струва уместно да си задаваме въпроси за народните нужди - ако народът желае кебапчета, това означава ли, че трябва да обърнем държавата на кебапчийница? Затова нека не се притесняваме се съсредоточим върху мисълта, а нуждите... са си нужди :-)

    ОтговорИзтриване