понеделник, 10 май 2010 г.

БОЛШЕВИКИТЕ СЕ СМЕЯТ



Тази година братушките пак празнуваха годишнината от края на Втората световна война както подобава, като за първи път от разпадането на СССР насам военният парад напомня по размах и размер за славните години на Студената война, когато помпозните маршировки трябваше да ни внушат на нас, заточениците в империята на злото, че победата е близо.


Мдааа... Славно си живеехме под закрилата на непобедимата Червена армия, която ни освободи не само от “монархо-фашистко иго”, но и от нас самите, натрапвайки ни видния терорист Гошо Тарабата (Г.Димитров демек) и неговата шайка негодяи за управници. Впоследствие разбрахме, че всичко това е било на майтап. Както впрочем и самата победа над “хитлерофашизма” е една дебелашка шега – само един глупак е способен да си помисли, че загубата на 30 милиона души трудоспособно население предимно от мъжки пол би могло да представлява някаква форма на победа.


И въобще историята на болшевишкото котило е изтъкана от велики постижения и приключения, най-великото от които е без съмнение съчиняването на легенди около самата история на същото това котило. Но ние сме с чувство на хумор, нали? И затова сега си припомняме всичките тези майтапи с умиление и ги препрочитаме от време на време, за да си оправим настроението в този толкова сив и еднообразен капиталистически свят.


Без съмнение най-забавната от всички истории е онази за Октомврийската революция, която всъщност не е революция, ами преврат, и не е през октомври, ами през номеври (нов стил).

Получава се точно като онзи стар виц : не Ставри, ами Стамат, и не волга, ами лада, и не я е спечелил от държавната лотария, ами го прегази...


Та, во кратце истинските събития се развиват горе-долу по следния начин:


След дълги години изгнание джуджето с козя брадичка Ленин се завръща в Русия, придружен от двеста въоръжени до зъби бандюги. Пътуването, както и последвалите събития (оръжия, пропагандни материали, това-онова за лично ползване и лекарства за сифилиса на Ленин), са финансирани от немците с цел да внесат смут в руската империя и да я извадят войната. По този начин немците се надяват да съсредоточат цялата си мощ на западния фронт.

(Излишно е да споменавам, че първият декрет на Ленин е именно Декретът за мира, с който болшевиките обявяват едностранно прекратяване на военните действия.)


Самият преврат, наречен по-късно Велика Октомврийска Социалистическа Революция, трае всичко на всичко няколко часа – крайцерът Аврора дава знак с един халосен залп, при което събраните в под знамената на Червената гвардия дезертьори (в Русия по това време бродят около 1,5 милиона такива) и току-що освободени затворници щурмуват Зимния дворец.


Насреща им стоят около хиляда души юнкери и един женски батальон, които поради численото превъзходство на противника и от страх пред очевидните му сексуални намерения постепенно напускат полесражението. По време на “епичната” битка и стрелянето напосоки загиват шест души (вероятно застреляни по погрешка), а жителите на Петроград дори и не си дават сметка, че на главата им се е изтърсила цяла една ВОСР! Театрите продължават да работят, магазините са отворени, трамваите се движат почти по график и т.н.


Всъщност, единственият епичен епизод в този щурм на Зимния дворец е небивалото щастие на болшевиките, докопали се до царската изба и тоновете незабравими напитки, които едвам успяват да утолят титанската им жажда. Очевидци твърдят, че до ден-днешен руснаците ги цепи глава от последвалия махмурлук...


През това време бившият вече премиер на временното правителство социалистът А.Ф.Керенски успява да се измъкне, преоблечен като жена (само не разбрах дали се е пременил така по повод случая или и друг път е имал навика да си гизди).


Благодарение на този преврат болшевиките набират необходимата мощ, с която убеждават делегатите на “Второто общоруско събрание на съветите” да приемат правителство, съставено от 15 комисара все “наши” хора (Ленин – председател, Троцки завежда наркома по външните работи, Сталин става комисар на наркома по националностите...).


И така вече няколко десетилетия се смеем с глас на небивалите приключения на нашите приятели, болшевиките... А те пък ни се смеят на нас и пият вината с мезета.

...

P.S. Българските комуняги не остават по-назад от руските си предтечи в мащаба на измишлоьтините си. С удоволствие цитирам Жабокрекската акция (интересен текст по темата има и тук), която се чества и до ден днешен от БПС като артефакт на партизанското движение и комунистическия идиотизъм, а розовобузата примадона Сергей Станишев дръпва по този повод по някоя и друга реч и си боцва от вкусните кебапчета на партийното щастие – за всеобща радост на поотпусналите се червени бабички, пеещи на кресчендо песни от комунистическия “топ 10”.


Но дъхавите гащи на столетницата крият и още много интересни факти, с които всеки би прекарал купища приятни моменти, оцветени с аромата на историята. Така че, другарки и другари, смейте се – смехът е не само здраве, но и червена власт!

Само гледайте да не се пръснете.


...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

10 коментара:

  1. А коя е империята на доброто, Сандо?

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, Пламене, може пък и да има все пак царство на доброто - ако не тук, поне на небето ;-)

    Иначе съм на мнение, че демокрацията (в някои страни) е далеч по-приятен строй от болшевизма.

    ОтговорИзтриване
  3. Съвършено добро няма на този свят, но добро има; всичко некомунистическо е добро :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен11 май 2010 г., 6:41

    Не знам дали си чувал ,но Хитлер е имал намерение да унищожава и славяните.Наистина много жертви са дали,но можеш ли да си представиш какво би било ,ако Русия беше станала фашистка ?
    Иначе аз не мразя руснаците и не ги заклеймявам като " всички са комунисти и болшевики".

    ОтговорИзтриване
  5. Империя на Доброто не може да има - тя трябва да е република

    ОтговорИзтриване
  6. Самата мисъл и желание за добро би била една огромна крачка напред.
    "Земен рай" наистина не съществува, но човек живее най-добре с чиста съвест, т.е. така, както нито един от мракобесниците-болшевики никога не би могъл да живее - в мир със себе си и околните.
    Много хора си мислят, че самата идеология е сгрешена и всички перверзни ефекти произлизат от нея, а не е така! Сбъркани са хората, способни да се подадат на подобна идеология и желание за власт. Погледнете "цвета" на болшевишкия зародиш - Ленин, Троцки, Сталин, Зиновиев, Каменев... Всички са потомци на дребната буржоазия, учили-недоучили, с огромни желания и никакви качества. Единственият им коз е тяхната бруталност и безскрупулност, с които стигат... ето докъде.
    Семето им е сбъркано, не само идеологията.

    ОтговорИзтриване
  7. Пропускате нещо много важно.
    "Аврора" и Зимният дворец са само парлама. Докато трае тя, Троцки напада всички учреждения с малки въоръжени "тройки". Изтрепват администрацията и заемат всички учреждения.

    През това време негодникът Ленин се крие във Финландия. Така че, строго погледнато, октомврийският преврат се извършва от Троцки. След това Сталин му плаща подобаващо...

    ОтговорИзтриване
  8. "Както впрочем и самата победа над “хитлерофашизма” е една дебелашка шега – само един глупак е способен да си помисли, че загубата на 30 милиона души трудоспособно население предимно от мъжки пол би могло да представлява някаква форма на победа." - Сандо ме замисли с тези думи,действително център на честванията на Деня на победата в Русия винаги e било помпозното и грандоманско демонстриране на военна мощ и превъзходство - прекалено патетично и заплашително,сякаш Русия иска да размаха пръст на Европа и да я предупреди да внимава в картинката.А центърът на всичко може би трябва да са именно тези 30 млн. души,загубили живота си и оставили семействата си.Спомням си,че преди години съм гледал един много добър филм на Сергей Бондарчук - "Съдбата на човека".Въздействащо беше показана именно човешката история,за щастие без да бъде опорочена от идеологически краски и кухи пропагандни фрази.По телевизията наскоро даваха интервю с Джоко Росич,където той каза нещо много вярно - "През загиналия войник се сваля шапка",независимо на чия страна се е биел.Днес,в 2010 ,от дистанцията на времето,когато Втората световна е просто част от учебниците по история ,всичко изглежда някак далечно и човек трудно може да си представи чувствата и емоциите на руския,на френския,на английския или немския войник,но истината е ,че всеки от тях,който е изпълнявал дълга си без да мародерства или убива цивилно население,заслужава уважение.

    ОтговорИзтриване
  9. Доста надменно материалче. Нещо като "Война и мир" в 10 страници и "Клетниците" в 8. В резултат получаваме щастливци като Ангел Грънчаров (от коментарите). И граматиката Ви е като историята: "трамвайте" не се пише с Й, а с И.

    ОтговорИзтриване
  10. Драги Мар,
    печатните грешки се поправят за секунди, докато безличието на празната критикарщина е вечно.

    ОтговорИзтриване