Стойчо пък, моля ви се, да вземе да ме вкара в поредната блог-игра, чиято единствена полза се заключава във възможността човекоблогърът да каже нещо за себе си. Ама нещо “по-така”... Защото блоговете уж са лични страници, но всъщност никой не смее да се разпищолва кой знае колко и да разказва за себе си в подробности. Или ако каже нещо, то е за виртуалното си “АЗ”, което - между нас казано - си е чиста измишльотина! И тук се появяват “блог-игрите”, в които човекоблогър(к)ите ни в клин, ни в ръкав започват да плямпат неща, нямащи нищо общо с тенденциите и генералното настроение в обичайните им текстове/пост-ове(-инги?).
...
И моя милост така, зачервил уши и с зареян в миналото поглед, пали една виртуална пура, отпива от виртуалното уиски и си казва по лермонтовски, даааа...
Да, были люди в наше время,
Не то, что нынешнее племя:
Богатыри - не вы!
Плохая им досталась доля:
Немногие вернулись с поля...
Не будь на то господня воля,
Не отдали б Москвы!
Мисля, че повечето смешни неща са свързани най-вече с моето детство и юношество. По-късно сигурно също съм изпадал в смешни ситуации, но тогава вече не ми беше до смях. И въобще с възрастта на човек му остава малко “смешило” и го досмешава за другите, но не и за него самия, а тайните му пък обикновенно са свързани с доста неприлични неща.
...
Първата ми смешна тайна е, че изживях изключително тежък пубертет – с Ivancheff пушехме до посиняване, а и подпийвахме. Мъкнехме се насам-натам с китарата и въобще не искахме да приличаме на другите.
...
Мразех да ходя на училище, а и учителите очевидно не ме обичаха особено, защото ме обиждаха на орангутан. Завърших последен по успех от класа и на първо място по извинени отсъствия благодарение на Лъчо, чийто баща беше директор на болницата в Перник и затова разполагахме с неограничен брой кочани с извинителни бележки. Понякога дори ги продавахме за по пакет цигари.
...
Носех скъсани дънки, защото други нямах.
...
Всички си мислеха, че уча специално стихотворения, за да омайвам нежния пол, а аз всъщност имам добра памет – до ден-днешен мога да ви рецитирам любими (а и не толкоз) стихове на, да речем, Евтушенко.
...
Пуснах си дълга коса... къде от любов към дългокосите музиканти-идоли, къде от мързел да отида на фризьор... А може и просто да сме предпочитали да си дадем парите за цигари.
Пустите му цигари... За тях издавахме празни бутилки, а за празните бутилките бяхме готови на престъпления – веднъж понечихме да разбием едно мазе, но не заради скрито съкровище, дамаджана ракия или списание с голи жени, ами заради празни бутилки!
...
Върху дългата коса носех каскет и гледах с присвити очи и “на кръв”, защото съм късоглед, а и ме беше срам да нося очила. Единствените очила, с които разполагах, не бяха с необходимия диоптър и изглеждаха ужасно (от едната страна ги стягах с медна тел). Веднъж дори щяха пак да ме бият заради този мой поглед “на кръв”. Казвам “пак”, защото са ме били също така заради дългата коса. И въобще в родния ми град Перник ексцентриците не са приети с охота от местните традиционалисти и консерватори.
В този ред на мисли се сещам да спомена, че имах също така и “бандитски” период. Или по-точно казано, другите си мислеха,че имам “бандитски” период, защото бяха останали с грешно впечатление – тогава се движех с един особено страховит тип, който всъщност не беше никак страховит, обаче разказваше на драго сърце всякакви измишльотини и чудеса от храброст и безумие за кражби, битки, престрелки и т.н. Благодарение на същите тези небивалици веднъж НЕ ме биха – беше ги страх, че след това ще ги изкормя и обеся със собствената им карантия (тогава в Перник такава беше модата). Всъщност, единственото ни криминално похождение така и не се увенча с успех... Калин (по прякор Кината) ме заведе да крадем акумулатор на лада, но бандитстката ми кариера окончателно приключи, когато една бабичка от съседния блок започна да ни цели с развалени компоти.
Случвало ми се е също така да ме арестуват, но и това беше плод на недоразумение – едни полицаи ме видяха, че тичам с две бутилки и решиха, че съм разбойник (тичащ пубер+каскет+бутилки=банков обир със заложници). Тогава много се изложих, защото комшиите ме видяха с белезници, а едното от ченгетата очевидно обожаваше да раздава шамари на пъпчивата младеж, поради което жизненоважният ми каскет на няколко пъти падна на земята.
В Перник понякога се майтапехме по странен начин. Веднъж стреляха във въздуха с пистолет, за да ни сплашат, защото Владо Змея дрънкаше на китарата и пееше. Аз обаче бях с гръб към “стрелците” и не знаех дали стрелят по нас или във въздуха. И затова не се разсмях веднага, ами за една бройка щях да се изтърва в гащите, а оттам и в единствените си дънки.
Въобще не говорех френски, поради което се наложи да ходя пак на училище. Година по-късно се записах в университета, а няколко години по-късно завърших специалността си (мастър по Lettres et Arts) първи по успех - напук на даскала ми по физическо възпитание в Перник, който с мръснишка усмивка ми обясняваше, че съм отрепка, предназначена да чисти градските кенефи и около тях (особено след мач на “Миньоро”), защото пушех цигари.
Спокойно, другари! Вече не пуша ;-)
Надявам се да съм ги докарал до необходимия брой смешни тайни и наистина да ви е било смешно.
До скоро!
...
Хвала!
ОтговорИзтриванеНадеждите оправдани точка товарете портокалите в бурета точка парада ще командвам аз
Забавно ми беше, наистина :)
ОтговорИзтриванеИ каква стана тя? Сега се чувствам леко малоценен, че не съм си и помислял да крада акумулатори и не съм ходил с дълга коса. И въобще ми стана смешно, ама и малко тъжно.
ОтговорИзтриванеЗабелязвам и една тенденция : всички афишират бандитски период. Нещо като син или червен или оранжев...Абе какво ли бръщолевя. :))
:-) след като булото на тайните падна, падна и голям смях :-)))
ОтговорИзтриванеБраво! Подейства ми много успокоително...и от сина ми може да излезе човек.
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриванеНезнам каква е тази българска тенденция- когато някой разказва за себе си, показва най-големите си магарии ( и аз се включвам в това число). Кой в бой попаднал, кой мазе разбил. Като по дефаулт вършим глупости, че и без бой си признаваме.
ОтговорИзтриванеВесело четиво, учителя по физическо ми беше най-комичния персонаж.
Поздрав
Въпросният учител по физическо всъщност беше разжалван по неведоми причини армейски майор, чиито любими занимания се изразяваха в играта на покер с известни пернишки бандити, както и в общуването с някои по-разкрепостени ученички на заключени врати в кабинета/склада за топки.
ОтговорИзтриване:) Тогава е бил средностатистически учител по физическо, понеже този случай със ученичките зад затворените врати го чувам не за първи път. :) Цената на оценката по физическо."Зачита се" :)
ОтговорИзтриванеПокер и бандитизъм не се брои за специфична черта, тези описания стоят в речника при дефиниция на "българин" :)
Хм... С учудване констатирам посевместната банализация на българското общество :-) Щом и моят учител по физическо не може да предизвика необходимото отвращение и възмута у средностатистическия гражданин, тогава нещата наистина са станали дебели!
ОтговорИзтриване