четвъртък, 18 март 2010 г.

ТЕЛЕВИЗИЯ ТРЕПАЧ




Снощи гледах по френската телевизия римейк на експеримента на Станли Милграм


Оригиналната версия датира от началото на 60-те години – нищо неподозиращи хора участват в научен опит, който трябва да обясни до каква степен човек е способен да се подчини на висш авторитет. Действащите лица в експеримента са три – първото задава въпросите и налага санкцията (в случая – електрошок... човекът обаче не знае, че електрошокът е фиктивен), второто отговаря на въпросите и понася наказанието (артист, симулираш болка), а третият представлява авторитета на институцията и насърчава първия. Резултатите са изключително впечатляващи – повечето участници (62,5%), съставляващи групата на “палачите”, които в същото време са убедени в ефективността на наказанието, дърпат шалтера и постепенно достигат до максималното наказание без дори да се замислят, че с 450 волта биха изпържили за секунда дори слон. Оказва се, че човешкото същество е изключително податливо на манипулация от страна на власт или институция, считана за легитимна (армията, науката, религията...), и способно на всякакви зверства спрямо себеподобните си. Така Станли Милграм намира отговор за извършените от нацистите престъпления през Втората световна война.

Всъщност човекът е силен, когато е в общество и действа в синхрон с другите. Когато обаче се окажем сами очи в очи с “легитимната власт”, личността изчезва и човекът се превръща в кукла на конци.


Та, предаването на France2 ми се стори интересно заради модерната интерпретация на ПОДЧИНЕНИЕТО и за анализа на ролята на телевизията в манипулацията. Оказва се, че телезрителите (81% от участващите в експеримента) приемат телевизията за “легитимна власт” и са способни да дърпат шалтера по абсолютно същия начин, както в експеримента на Станли Милграм.

От тази гледна точка можем да си зададем въпроса докъде сме способни да стигнем ние, зрителите, в желанието си за зрелища и каква е крайната етична граница на манипулация, която телевизията може да спази. Защото с различните форми на реалити-шоу почти всички теми-табу бяха прекрачени.


Остава може би да опитаме на живо и от смъртта.


Самото предаване беше организирано в две части - филм за фиктивната теле-игра и дебат (накрая всички се изпокараха...), а експериментът е бил проведен преди около година и замислен от група учени под ръководството на уважавания учен социопсихолог Жан-Леон Бовоа.


Като оставим настрана научната страна на въпроса, инициативата на френската телевизия миришеше също толкова на евтина сензация, колкото и критикуваните девиентни практики на телевизията като цяло.



...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

8 коментара:

  1. Този тип експерименти явно са доста разпространени - сещам се напр. за The Third Wave в Калифорния 1967. Резултатите винаги са обезпокоителни.

    ОтговорИзтриване
  2. Тъй като специалността ми е психология съм запозната с експерименти като този, но останах шокирана, когато чух, че е правен като тв шоу. Наистина много малко табута останаха в днешния свят и все по-често се питам до какво ще ни доведе това. Свикването с насилието и приемането му като нещо нормално е изключително обезпокояващо, особено имайки впредвид до каква степен в наши дни по-голяма част от хората се доверяват на телевизията... Все по-често се питам до къде ще стигнем и все по-рядко искам да знам отговора.

    ОтговорИзтриване
  3. Да де... Те уж го представиха като дкоументален филм за експеримент под формата на лъже-телевизионно шоу, върху който след това дебатираха, но наистина си мязаше на забавно предаване. Мене ако питаш, с един куршум са удаили два заека - учените са си направили опитите и са си написали трудчетата, а телевизията пък събра прилично зрителско внимание.

    А иначе не знам през последните няколко хилядолетия нещо да се е променило в психиката на човека, така че не е нужно да правим един и същи експеримент по сто пъти... Но какво да се прави - бизнес из бизнес, а науката често е преливане от пусто в празно.

    ОтговорИзтриване
  4. Интересна интерпретация. Самият експеримент винаги е бил доста спорен, защото не може да не се отчете подсъзнателното доверие на измъчващия в авторитета - "това е научен експеримент в контролирана среда т.е. нищо не може да се случи, а и аз съм само изпълнител".

    Факт, е че човек е податливо животно особено ако съзнателно или подсъзнателно прехвърли отговорността за действията си

    ОтговорИзтриване
  5. Прав си, Електрошок, но доверието е част от подчинението. Така всички се доверяваме на държавата, за да си плащаме данъците... И на правилника за движение по пътищата, и на лекарите, и на учителите, и на медиите... Животът ни в обществото е изцяло кондициониран. Така че проблемът се състои не толкова в спазването на социалната норма, колкото в това, че някой някога може да ни доведе до дърпане на шалтер.

    ОтговорИзтриване
  6. Жалко, че е на френски - нищо не разбирам. Ще си потърся нещо на авглийски в тубата.

    Този експеримент,както и Третата вълна, ме вълнуват.

    ОтговорИзтриване
  7. Изключително интересно. За съжаление хората сме доста жестоки същества и живеем в такива общества. И тук , в България се робува на телевизия и авторитети. Чудя се само, правещите Биг брадър, как не са разбрали за това шоу, щяха да го "прегърнат" с две ръце.
    Честита първа пролет на всички!

    ОтговорИзтриване
  8. От първия момент, в който се запознах с тези експерименти, имаше нещо...гнило, което не знаех как точно да формулирам. Надявам се мога да публикувам тук един линк, който според мен дава много точно обяснение, защо не трябва да си вадим директно заключения за човешката природа от подобни експерименти.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Fundamental_attribution_error

    ОтговорИзтриване