вторник, 16 март 2010 г.

Нова питка от кал за Хаити


Преди време се запознах с един френски полковник, бившо военно аташе към френското посолство в Москва, който ми разказа, че една хуманитарна акция се счита за успешна, когато поне 10% от помощите достигнат до нуждаещите се... Защото му се е случвало (в Азербайджан) целият товар от стотици тонове да изчезне за броени минути още на летището и да потъне в джоба на местната мафия.

Аз лично съм на мнение, че подаянията са изключително ненужни и вредни за човека. По-добре щяхме да помогнем на хаитяните, ако им бяхме пратили повече лекари и строители... И ако се бяхме ангажирали икономически с пострадалия остров, за да дадем възможност на хората да работят, да се препитават и да са независими от чуждата благосклонност.
Освен това намирам, че е изключително тъжно да се сещаме за бедните само при удобен и модерен повод - броени месеци преди земетресението в Хаити телезрителите се забавляваха с кадри, показващи как умиращи от глад хаитяни ядат питки от сушена кал... Не знам тогава някой да се е разчувствал особено и в изблик на хуманизъм да е тръгнал да праща баници по пощата.

Хубаво е да нахраниш бедния с риба, но е още по-добре да му дадеш въдица и да го научиш сам да я лови.

Колкото до акцията на деБил-ТВ и на разните му там човеколюбци, ясно е, че се е получило доходоносно най-вече за самата телевизия... Както впрочем винаги е било доходоносно да се правят репортажи за нещастието на хората.

....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

6 коментара:

  1. Големите поражения на Хаити не са от земетресението а от лошото управление (за справка вижте пораженията в Чили при многократно по-силно земетресение). Историята на Хаити е поредица от диктатури и репресии, кървави саморазправи и масови безредици. Тази страна никога не е имала демократично управление, което да се погрижи за нейните граждани. 1994 година ООН обявява ембарго за внос на каквито и да е стоки в Хаити, освен продоволствия и лекарства. Въпреки военните контингенти от САЩ, Франция, Канада и Чили, прехвърлени на острова през 2004 ситуацията в страната остава нестабилна.

    Хубаво е да нахраниш бедния с риба, още по-добре да му дадеш въдица и да го научиш сам да я лови, но за съжаление не можеш никой да научиш как се лови риба ако той няма желание и не положи поне малко усилие.

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност Хаити беше една световно неизвестна държава преди земетресението. Като имаме предвид кратката и история, особено частта с избитите бели, няма как да не се запитаме - а дали хората там изобщо искат да се учат да ловят риба, да строят сгради...или калните питки са за предпочитане, защото става лесно.
    Не искам да подценявам трагедията и като цяло ти си съвсем прав; но уви, възникват тези неудобни въпроси.

    ОтговорИзтриване
  3. Абсолютно вярно.
    Има някой дежурни лешояди, които при всяка подобна трагедия са първи кацнали върху трупа на жертвите.
    Оказва се, че събраните средства от SMS организирано от btv / въпроса с ДДС-то продължава да е висящ/ или от УНИЦЕФ не разбрах много добре,се харчели за някакъв продукт наречен „училище в кутия„!!! Който се изпращал за децата в Хаити.
    Много ми е интересно коя ли е компанията която произвежда и комплектува тази идиотска безсмицла и кой ли и е собственика?

    ОтговорИзтриване
  4. Кирилов и Черна котка, никога не съм бил в Хаити и не мога да кажа какви са хората там. Четейки думите ви обаче, си казах, че мога много лесно да ги нагодя към българския социо-икономически контекст :-)))
    "Тази страна (България демек) никога не е имала некорумпирано управление, което да се погрижи за нейните граждани. През 2009 година ЕС спира еврофондовете... Въпреки постоянните забележки и напътствия икономиката не престава да агонизира... Дали на хората им се работи или предпочитат салатката и ракийката, защото така е по-лесно?"

    Наистина възникват неудобни въпроси ;-)

    Hinkoff, за жалост лешоядите навсякъде са едни и същи, а нео-болшевишките организации като УНИЦЕФ са типично доказателство за глобализираното безочие. Не е случаен фактът, че сложиха български червенотиквеник начело на ЮНЕСКО...

    ОтговорИзтриване
  5. Аз също никога не съм бил в Хаити и не мога да кажа какви са хората там, но благодарение на интернет научих за историята и управлението на Хаити. Историята помни много случаи когато външни сили са се опитвали да вкарат ред законност и демокрация (понякога дори със сила) в някоя държава, и не са успявали защото местното население или техните управници не желаят това. Затова дори и да им пратим достатъчно строители и лекари и да им построим държавата изцяло наново, ако те не си оправят управлението след няколко години няма да има никакъв ефект. сградите ще паднат поради липса на поддръжка и лошо управление и те пак ще са си толкова бедни.

    Иначе всичко което казваш за българския социо-икономически контекст :-))) е напълно вярно и трябва да си го казваме смело. И за нас се отнася същото. Никой не може да ни помогне ако ние не си помогнем сами.

    ОтговорИзтриване
  6. Както винаги мислим заедно, много ми беше трудно да напиша подобен текст и ето, че ти го написа.

    Има нещо много тъжно, че най сетне светът се сети за Хаити, защото ако хуманността ни не стигаше, а трябваше да се намесят тектониичните фактори, че Лейди Хелън от Северна каролина да даде 25 долара (Стиви Уондър вдигаше слушалката да приема дарения).

    Никой не се сети да защити Хаити докато Папа Док разстрелваше цели семейства по телевизията, когато Флорентинеца прие Бейби Док след свалянето му във Вездесъщата Свободна Франция, докато САЩ плащаха на Аристид.

    Въобще не е за подаяния. Става въпрос за това колко още земетресения ще се случат в тоя свят преди да осъзнаем, че сме хора, че някъде на другия край на света има страдащи. Земетресенията са нещастия, които не можем да предотвратим, но страданието на невинните е нещо, за което всички носим отговорност.

    ОтговорИзтриване