неделя, 6 декември 2009 г.

В КОЖАТА НА ДЖОН МАЛКОВИЧ И ПАВЕЛ НИКОЛОВ



Не познавам лично Джон Малкович и дори не съм го срещал, въпреки че в продължение на години сме били комшии в Екс-ан-Прованс и сме пили напитки в едни и същи заведения. (Той дори не може да си представи какво е пропуснал!)

За сметка на това обаче и аз като всички себеуважаващи се блогъри задължително следя публикациите на Павел Николов, защото са интересни, добре написани, оригинални, интелигентни... Самият персонаж също изглежда достоен за внимание – харесва хубавата музика и литература, превежда, разбира от политика, учителствува безстрашно, мрази комунистите и защитава справедливото за сметка на еснафщината, което в наши дни си е рядкост. На мен обаче ми се случва да отскачам до блога му и по други причини. Хвърлете поглед на следните две снимки и ще разберете защо.


Снимката в профила на Павел Николов



Баща ми със славната си внучка Франсис


Приликата е такава, че се почувствах като герой от бразилска сапунка – от ония, в които има вечно разминаващи се близнаци.

Така че, ако Пламен Николов има нещо общо с трънския регион, Перник, Нормандия, Каен и Дупница, като нищо може да сме роднини!

...

P.S. Надявам се, че дружеският паралел ще предизвика усмивки у заинтересованите блогъри (и Джон Малкович)!
Поздрави!

...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

3 коментара:

  1. Много приятен пост - стопли ми душата. Поздрави и на двама ви... и на четирима ви - с дядо и внучка. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря много за топлите думи. За съжаление сигурно не сме роднини - прадядо ми и прабаба ми са бежанци от далечна Македония, - но хората, които мислят еднакво, чувстват еднакво и гледат на света еднакво, са понякога повече от роднини.

    ОтговорИзтриване