сряда, 4 ноември 2009 г.

LA PIOVRA ИЛИ ОКТОПОД ПО БЪЛГАРСКИ


Преди години целият български народ, притежаващ телевизор и достъп до съответните телевизионни канали, се наслаждаваше на подвизите на неподкупния италиански полицай Корадо Катани и откровено се възмущаваше от подлостта на мафията. О, времена, о, нрави! Две десетилетия по-късно установяваме с удивление, че полицаите са се превърнали в анти-герои, а истинският победител и герой е ОКТОПОДЪТ!


Давам ви нагледен пример. Моят зет е сицилиянец, но няма нищо общо с мафията, установил се е в северна Италия и си изкарва прехраната с пот на челото. За сметка на това обаче живее с българка и дъщеричката им говори еднакво добре български и италиански. Поради тази причина веднъж цялото многонационално семейство отиде на почивка на българското черноморие в един от хотелите на близък приятел на президента Гоце. Зет ми видял в менюто на ресторанта специалитет с ОКТОПОД и решил да го опита. ОКТОПОДЪТ обаче бил втора пресност и така се уплел в стомашно-чревния апарат на нищо неподозиращия чужденец, че горкият човек едва не хвърлил топа.


За никого от нас не е тайна, че подобни морски деликатеси са ловени от дядото на Гоце по време на Балканската война и че в никакъв случай не бива да се консумират. Поради тази причина ние, българите, се считаме за особено хитър народ и си позволяваме да подхвърляме остроумни забележки относно наивността на чужденците – „какво се навира между шамарите”, „ами, като е толкова глупав...”, „това да му е за урок” и т.н. Така че в случая трагичното не е свързано с пресността на манджата, колкото с нашата реакция, която превръща жертвата в единствен виновник за сполетялото я нещастие. По този повод ще си позволя, драги читатели, да отбележа, че истинският ОКТОПОД се намира в главите на хората – като започнете от сервитьорката, минете през готвача и всички сеирджии, превърнали ненорманото в обществена норма, та стигнете накрая до притежателя на хотела - гоцев приятел.


Що се отнася до мафиотския ОКТОПОД – не се безспокойте, и него го имаме в чинията с прокиснала манджа! Ето ви пример за двата вида ОКТОПОД, събрани на едно място:


Наскоро четох статия за убития прокурор Николай Колев и си припомних заглавната страница на вездесъщия всекидневник „24 фаса” от деня на убийството – на снимка в централен план фигурираше плуващото в кръв тяло на жертвата, а до нея бяха изтъпанчили снимка на „хубавите депутатки” (припомнете си, че дедо Симо беше вкарал в парламента всякакъв род пикли, които с удоволствие се бяха снимали по чорапогащници за родната жълта преса). След това медиите ни заляха с материали, очернящи покойника, и като цяло коментарите най-безочливо оправдаваха убийството.


Не знам до какава степен и дали въобще Николай Колев е бил замесен с престъпните среди, но е сигурно, че никой не заслужава подобна участ. И докато отношението ни към всички жертви на убийства, рекет, изнасилвания, психически тормоз и останалите видове ОКТОПОД е цинично, безучастно и без капка състрадание, справедливостта в това общество винаги ще отстъпва място на стомашно-чревните заболявания, а гащите ни ще са за пране.



Снимки: L’internaute, Movieplayer.it


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

12 коментара:

  1. Хубава метафора. Имаш нужда от по-широка публика Сандо, жалко ще е за добрите постове, като този,ако ги публикуваш само в блога си и svejo-то.

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси за комплимента, но не мисля, че моите постове, както и тези на другите блогъри, биха заинтригували широката българска публика. Сам видя какво се получи на изборите - блогосферата беше синя, а народът пак гласува за когото му падне. Разминаването е пълно!

    ОтговорИзтриване
  3. На мен често ми се случва да не съм съгласен с теб и сега също. Имам предвид коментара ти. „Широката„ българска публика, както знаеш доста се влияе от мнението на „тесните„ специалисти по въпросите които те занимават. Имам предвид някой журналистически издания с по-мащабна интернет аудитория и които имат известен авторитет, като вестниците „Дневник„ и „Сега„, да речем. Песимизма ти напълно го споделям, но все пак „един джентълмен никога не се отказва да се бори за една предварително загубена кауза„-Не си спомням кой го е казал,но звучи както трябва:)

    ОтговорИзтриване
  4. Тъкмо преди малко се сблъсках с тоя октопод в главите ни (тиквите или дебелите кратуни по-добре). Някакви адвокатски октоподи се оплели около един германец и за да му регистрират фирмата по ДДС, нещо обичайно и просто, го издоили много яко, местили му седалището, прехвърляли фирмата на сестра му и въобще чудо и приказ. Накрая човекът си вдигнал чукалата и казал, че повече никога няма да стъпи тук. Като чуя нещо подобно и се чувствам някъде на един друг континент.
    Иначе е много красив този октопод от снимката. В природата май ние сме най-грозното творение.

    ОтговорИзтриване
  5. Hinkoff, самият факт, че продължавам да пиша дори и когато Бокова&Co си развяват байрака на най-високо ниво показва, че нямам никакво намерение да се примирявам.

    И съм напълно съгласен със Златина - след среща с октопода чужденците поне разполагат с опцията да не се върнат повече в България. А обикновеният българин може само да си мечтае да е чужденец в собствената си страна.

    ОтговорИзтриване
  6. Мдааам, добре казано. Пьоврата наистина се оказа емблематична за прехода ни.

    Имам предвид не само октопода като метафора, а и самият филм. Да не забравяме, че в шестото и седмото (ако не се лъжа) издания (сезон, казано по ситкомски) дейно участие взе небезизвестният Стефано (sic) Данаилов в ролята на могъщия и мноо зъл мафиот дон Нуцо.

    Какво по-образно да иска човек? Секссимволът на соц-а, легендарният майор Деянов от ДС, емблемата на Бесепето, накрая си дойде на мястото и изигра най-истинската си роля - на мафиотски бос.
    Той - бос, другите - боси (не Умберто обаче).

    ОтговорИзтриване
  7. Всъщност, като се замисля пак върху звученето на думите, точно така си стана - на едно място поврат, на друго - преврат, у нас - пьоврат...

    ОтговорИзтриване
  8. Belomore, не съм гледал сериите с майор Деянов, но едва ли съм пропуснал кой знае какво. И въобще сериалът "Октопод" беше доста зле скалъпен, а Корадо Катани прекарваше цялото си работно време в хлипане и притеснения.

    Иначе майор Деянов сигурно вече е станал поне полковник... Или генерал... А защо не и премиер или президент :-)

    ОтговорИзтриване
  9. Пу-пу, не го казвай, че колко му е... :)

    ОтговорИзтриване
  10. Защо му е на Данаилов да стане президент, та той така добре осребри министерстването си - ще има ли кой да надникне и да разбере колко той,министърът, е получил през годините на властването си? Някой ще каже - абе,нека да получава! Обаче защо все така става в България, че докато човек е на власт и купища пари получава, и бол любовници се въртят около него, и все го канят там и онам, а като падне - оле-ле,все едно че няма такъв човек. Та много ми е любопитно като как майор Деянов е съумявал да съчетава толкова неща в едно през тези години на власт? Е, че той е герой,това го знаем,че той е на всеки километър - също,но все пак,живи хора сме.Искам просто да го попитам този Деянов,а и неговите събратя-награбили се през тези години -добре,пълни сте,фрашкани сте с мангизи,ама и там ли ще ги занесете? Защо мислите,че всеки на тоя свят си отива, а вие ще останете?На нас,обикновените хорица, поне това ни остава - Божията справедливост. Да,човек и добре да живее...Нали така? Но все пак,но все пак...

    ОтговорИзтриване