сряда, 25 ноември 2009 г.

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА НАСИЛИЕТО СРЕЩУ ЖЕНИТЕ


Да, има и такъв ден. В случая обаче всяко мнение, изречено от мъж, би прозвучало или лицемерно, или цинично, или необективно. И затова ще се задоволя само да цитирам приблизителните статистики, засягащи една от най-развитите страни, славеща се с “галантността” и “любовното майсторство” на мъжете си – Франция.

За миналата година около 1,2 милиона жени са подали жалба за извършено срещу тях физическо или сексуално насилие, като 310 000 жени са били жертва на мъжете, с които живеят, т.е. в битови условия. Засегнатите жени, както и извършителите, произхождат от абсолютно всички обществени прослойки. Така в ролята на злодея ще разпознаете не само водопроводчика, чистача и монтьора, но и адвоката, армейския офицер, гинеколога...

Българските статистики за този тежък социален проблем са ми неизвестни, но си спомням много добре как преди няколко години един от отговарящите за борбата с трафика на бели робини в родните институции се беше изказал пред европейски представител, че проблемът с проституцията е неразрешим, защото българките просто били “такива”, т.е. проститутки по природа и призвание. И именно банализирайки човешкото нещастие и нарочвайки жертвата за виновник, обществото лишава жените от легитимното им право на защита и извършва второ престъпление, което е поне толкова страшно и опасно, колкото и самото насилие над тях. С физическото и сексуално насилие личността на жената бива засегната телом, докато пренебрежението, цинизмът и мълчанието са равносилни на морално убийство и затова заклеймявам всеки опит за релативизация като посегателство над човешкото достойнство на всички ни. И докато не разберем, че отношението към нашите майки, жени, сестри и дъщери е отношение към човешкия род като цяло, обществото ни ще е все така малко, невзрачно и изгубено в жалби за справедливост.

...









Снимка : http://www.alcamo.it/public/foto_blog/violenza_donne.jpg,
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

7 коментара:

  1. Поздрави за поста, не звучи нито лицемерно, нито покровителствено, а просто човешки. Ние, българите, имаме отчайваща нужда да разберем най-после, че хората първо са човешки същества, и чак тогава мъже, жени, бели, черни, хомосексуални или хетеросексуални.

    ОтговорИзтриване
  2. И аз не знам статистиката за България, но не си и струва. Всеки ден има нещо по новините. Днес например две момичета са били заляти с химикал, мотивът е ревност.
    На мен никак не ми е ясна идеята на тези международни дни, може би като повод да се напомни за даден проблем и някой да се изкаже пред публика. Смятам, че европейците, тормозещи жените си, го правят по-скоро, защото имат власт над по-слаб от тях човек, докато при мюсюлманите разбирането е по-скоро за собственост. Така че превъзпитанието може би трябва да върви по различен път. При всички случаи обаче трябва да се създаде нетърпимост към това явление.

    ОтговорИзтриване
  3. Това е сериозен европейски проблем според мен. Впечатленията ми са освен от Англия, но и от Испания, Италия и Германия. Лошото е, че в България тозисъщо съществува масов,но просто не се дискутира. Ще дам пример с изказванията на един от онези ТВ водещи Андрей и не знам как се казваше другия. Вметнати в контекста на шоуто им,почти винаги има хумористични закачки от рода на:-„ сега кат се прибера в къщи и ще пребия жената„. В една нормална държава до сега най-малкото да са го свалили от ефир,та дори и някой организации за защита правата на жената да го съдят за сексистки изказвания подтикващи към насилие.

    ОтговорИзтриване
  4. И аз дълго време си задавах въпроса защо има толкова много дни-на-това, дни-на-онова... След това си дадох сметка, че по този начин хората си припомнят за съществуващите проблеми, за да не се примиряват с тях.

    Заливането с киселина е едно от най-грозните посегателства срещу жените и срещу красотата като цяло. Подобни извращения се случват често в Афганистан, Пакистан, а отскоро и в България. Не само чалгата ни е ориенталска.

    Имам същите наблюдения като Hinkoff по отношение на откритата дискриминация в българските медии, които не налагат някаква поне привидна морална норма, ами съвсем отковено се опитват да вдигнат рейтинга си чрез пошли майтапи и скандални коментари. Веднага се сещам за подигравките с перничаните - то голфове ли не бяха, то скакалци ли... Последно гледах в един блог откъс от някакъв скеч в "Шоуто на Оня" - повечето от майтапите с перничаните бяха свързани именно с насилие срещу жените, сексуални изстъпления, алкохол, леки автомобили (защо точно голф?!)... И общо взето посланието беше "Селяните вън от София" и "Колко е хубаво и лесно човек да се подиграва на хорското нещастие".

    В крайна сметка заради подобно отношение много хора се чувстват по-онеправдани в родината си, отколкото в чужбина.

    ОтговорИзтриване
  5. Така е, защото медийна кариера у нас правят комунистическите отрочета. Иванчо и Андрейчо никога нямаше да получат и минута медийно внимание, ако не бяха родителските им връзки. Без да съм от Перник, аз също не съм спирала да се чудя - защо непременно голф, откъде пък се е взела тази история? И защо вместо да се захванат с нещо градивно, така глупаво, елементарно и ориенталски се лае по разни хора?

    ОтговорИзтриване
  6. Градивното изисква труд, усилие и дисциплина, докато лаенето и подигравките са лесно и евтино забавление. И на никой не му пука, че градовете като Перник са с унищожена промишленост и хората живеят без поминък и без културен живот (например в Перник вече няма нито театър, нито кино, а единствената художествена галерия е същевременно и кръчма...) При такива условия някои считат, че е по-удобно да довършат падналия човек с ритници, отколкото да му помогнат да се изправи на крака.

    И нека ритат, щом така са избрали да си изкарват прехраната, но след това би било напълно неуместно същите тези безскрупулни типове да се бият в гърдите и да се правят на християни, патриоти и... човеци.

    ОтговорИзтриване
  7. Тъжното е, че въпросът се повдига от много малко хора, толкова тихо, че почти нишо не се чува и съвсем нишо не се случва.

    За всичко друго се говореше този ден в България - политика, спорт, криминални престъпления, ченгета и подслушване на е-мейл кореспонденция... но не и за правата на жените и насилието срещу тях.

    ОтговорИзтриване