вторник, 10 ноември 2009 г.

СТЕНАТА ПАДНА, ДА ЖИВЕЕ СТЕНАТА!



Двадесет години изминаха неусетно от онзи паметен ден, в който Стената падна – една от многото Стени, белязали хода на историята. Тогава бяхме наивни, тогава си въобразявахме, че свободата върви в комплект с щастието, справедливостта и лесния живот, а всъщност тепърва ни предстоеше дългото страдание в търсенето на собствената си същност.

Паданането на стената за мен, малчугана Сандо, съвпадна с най-тягостния период от живота ми. Година и половина по-рано бях загубил майка си и се чувствах адски сам. Баща ми работеше, но скоро щеше да загуби работата си и да се отдаде на отчаянието, а сестра ми започваше вече да живее собствен живот. Имах кученце, което обаче порастна и стана прекалено голямо за тясното ни апартаментче... Завръщайки се от летен лагер, открих, че баща ми беше разкарал кучето – продал го на някакъв ловджия от с.Ребро.

За капак на всичко смених училището. Старото ми даскало се намираше близо до дома ни, но не се славеше с качествено образование и прилежни ученици, та затова посрещнах първата си година като гимназист в най-голямото училище в града. Само че там никак не ми харесваше и се чувствах още по-самичък.

С баща ми следяхме събитията и падането на Стената по единствения възможен начин - по радио Свободна Европа. Беше вълнуващо, хората в различните страни надигаха глава, а татко казваше, че щом мечката играе при комшиите, рано или късно ще дойде и при нас. Странно разбиране за свободата имахме тогава – виждахме я като мечка, развеждана насам-натам от някакъв мечкар с кемене. Спомням си как прекъснаха вечерното предаване, за да известят, че Тодор Живков е подал оставка. Хвърлих един поглед през прозореца, но не забелязах мечка или някаква друга форма на протест. За сметка на това обаче навън, удобно настанен върху капака на един москвич, седеше моят приятел Светльо, с когото веднага обсъдихме невероятната новина.

Няколко дни по-късно единственият действащ телевизионен канал, както и радио Хоризонт, излъчваха пряко от народното събрание речта на Славчо Трънски. Бях на училище следобяд и затова цяла сутрин слушах. А когато повлякох крак към Гимназията, речта ме следваше по петите – всички хора бяха надули приемниците си и старателно се опитваха да разберат какво става. Улиците бяха пусти, а небето беше слънчево и синьо.


През следващите дни и месеци щяхме да преживеем най-голямата илюзия на нашия живот. Времето изведнъж започна да пулсира в бутафорната промяна, митингите оживиха доскоро казионните площади на градовете, тълпата пееше нови и различни песни, Петър Младенов понечи дори да вика танковете, всички трескаво четяхме “свободната” преса, вестниците “Демокрация” и “Свободен народ”, хората започнаха да надават глас, баща ми беше пръв скандалджия в постепенно растящите опашки пред магазините : - Другарю, престанете да викате! - Госпожо, не сте имали честта да спите с мен, за да ме наричате "другарю"...

И така достигнахме до зимата на нашето недоволство – Лукановата зима. Тогава хванах пневмония, редейки се за хляб, а заедно с мен и цялото общество болееше.
Постепенно разбрахме, че свободата не е безплатна и че другарите ловко са превърнали идеологическата стена в икономическа. И докато лудите се налудуват, довчерашните комунисти направиха най-великия фокус в съвременната ни история – накараха ни да им повярваме.

Колкото до малчугана Сандо и приятелите му, пред нас се издигна стената на мизерията, защото тогава можахме да се сравним с останалия свят и да установим, че до падането на Стената бяхме пребивавали в комунистическата пещера.
В крайна сметка с баща ми се качихме на полския фиат и заминахме за чужбина – бягството беше и единствената истинска свобода за нас.
А вие къде сте, вчерашни и днешни малчугани? И коя е новата ви Стена?




....

Снимки : Пари мач (Беноа Жисемберг) и аз
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

10 коментара:

  1. Едно малко уточнение за датите: речта на Славчо Трънски беше не на следващия (11.11) ден, а на 14 ноември. Аз пък го помня, защото бях войник по това време и веднага след 10и закараха полка в гората, пък аз бях останал в поделението, защото по това време бях кухненски работник. Помня я тази реч :-) Пък и помисли малко – все пак тогава Народното събрание заседаваше 2 дена в годината и докато мине тарапаната на 10 и и 11и им е трябвало време, за да организират събирането на тогавашните дупетати (а онези наистина бяха дупедати)

    ОтговорИзтриване
  2. Да, признавам, че не съм посочил точните дати, защото така или иначе в детските ми спомени всички тези събития се преплитат...

    Иначе твоите преживелици от казармата са ми добре известни - четох за тях ;-)

    ОтговорИзтриване
  3. Сандо, поздравления за този чудесен пост. Новите малчугани не се чустват ограничени, нямат стени в душите си и нямат понятие от думи като "партия", "комсомол", "ТКЗС", "петилетка" и други. Не знаят имената на цитираните личности в поста, не са ги чували дори!

    Това е най-хубавото, което се случи през тези двайсет години в България - израстна едно свободно поколение, по-смело от нас в мислите, мечтите и поведението си.
    Може би само заради това си заслужаваше да останем в тази страна, само за да стане тази промяна, която ни струваше двадесет години...

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за комплиментите, Поли! Искрено се радвам, че сегашната младеж е по-свободна. За съжаление обаче между поколенията съществува друга Стена, която е също толкова непреодолима. Става въпрос за перверзния ефект на прехода, за свободията и липсата на ориентир, за неосъществените мечти и вездесъщата чалга... Нещата въобще не се развиха по желания начин и държавата все така се лута между комунистическото минало и европейските си въжделения.

    И ако младите имаха по-добра историческа култура, щяха може би да си дадат сметка, че големи парчета от Стената стоят все още неразрушени - и в наши дни повечето български държавници са бивши номенклатурчици и пречат на развитието на страната.

    ОтговорИзтриване
  5. Голям майтап! Започнах участието си в блога на Сандо недоволен от негово изказване за Лили Иванова. А после и до този момент - и с последните две публикации, Сандо толкова много ми се издига в очите, че вече, ако поискам да го видя, май ще трябва да поглеждам високо към небесата.
    Без майтап и без преувеличение - страхотно хубаво и интересно написано! (И все пак съм филолог.) Браво!

    ОтговорИзтриване
  6. 20 години по-късно в България продължава да се вихри една особена форма на неокомунизъм. Бивши партийни величия, къде явно, къде в сянка, така и не слязоха от кормилото на властта. В опита си да дадат началото на своя собствена средна класа, създадоха чудовища.
    Жалко за надеждите на хората...

    ОтговорИзтриване
  7. Младите са различни, както и ние, които сме с 20 години по-големи от тях. Разбира се, че има и чалга, и безпросветност, и липса на историческа и всякаква грамотност (но нима преди 20 години беше по-добре? защо човек като теб се е чувстал самотен?).

    Но не бива да забравяме кой инициира протестите през зимата - това бяха именно младите хора. Тяхната съвест е будна, те са по-смели от нас. Защо нашето поколение не ги защити, не ги подкрепи?

    20 години не са достатъчни, за да се промени манталитета на една нация, особено такава като българската, която е позагубила традиции в държавността. Това е нашата най-голяма заблуда. Колко века са били нужни на Франция и Германия, за да се изгради днешното общество? Не бива да мислим, че нещата ще се нормализират в рамките на едно поколение. Няма как!

    ОтговорИзтриване
  8. Не се лъжете. Нищо не оправдава загубените ви години в тази пародия на държава.

    ОтговорИзтриване
  9. @Анонимен : Да, нищо не оправдава тоталитаризма, но можеше да има поне някакво изкупление.

    А 20 години са били достатъчни на другите да възстановят Европа от пожара на войната - защо на нас не ни стигат?

    И затова, Поли, сравнението с Франция и Германия щеше да е уместно, ако и ние се бяхме отрекли напълно от тоталитарното минало, както те го направиха веднага след Втората световна война. Дори и сега всяка негационистична забежка, оправдаваща донякъде Хитлер и Петен, е подсъдна, веки опит да се омаловажат събитията се счита за посегателство над историята и е незаконна. Така че, докато не си разчистим сметките с миналото, призракът на тоталитаризма ще ни тормози и пречи да гледаме напред.

    ОтговорИзтриване
  10. Сандо, може и да не е уместно сравнението, но смятам, че именно Германия, Франция и скандинавските страни са удачни примери за нашия народ и държава, по които винаги трябва да се сравняваме, ако искаме да напреднем.

    Историята на Германия и Франция не започва от края на Втората световна война, нали? Тези нации са имали държава и силно управление в продължение на много векове, техните народи са изтърпели много страдания и нещастия в междусъседски и вътрешни войни, което ги е направило МЪДРИ и ги е накарало да се БОРЯТ за правата си!

    От 6-7 века насам ние имаме зад гърба си по-малко от 150 години независима държава, през останалото време сме били нечии васали - и управниците, и народа. Не може да искаме и да очакваме за 20 години да се променят нещата, да започнем да проявяваме държавническа отговорност и адекватна обществена активност. Това исках да кажа.

    Да не забравяме, че Германия се отрече от своето минало отчасти поради натиска на международните сили и необходимостта да ползва подкрепата на плана Маршал. В Западна Германия е удивителна борбата на един велик икономист - Лудвиг Ерхард - да се установят правилата на пазарната икономика. Много от сънародниците му и политическите му противници са го ненавиждали. А самата Източна Германия пък премина от един вид тоталитаризъм в друг... и все още има голяма разлика и в манталитета, и в жизнения стандарт на изток и на запад.

    Така че нещата не са съвсем елементарни и в тези страни - решили са и са се отрекли от миналото си, ей така, отведнъж, и всички единодушно!

    Да не забравяме, че България е пълноправен член на ЕС едва от 2006 година.

    ОтговорИзтриване