ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН…


Но по-голяма ти не си ми нужна – такава пасваш идеално на критерия за ергономичност и човек може бързо, лесно и незабелязано да те изстиска, да си свърши някоя и друга работа, да забърше това-онова, да те хвърли на боклука и да продължи да си напява “Моя страна, моя Българийо” с патриотичен патос и насълзен поглед сред бурните аплодисменти на впечатленото множество в кръчмата, за което любовта към родината се изчерпва в броя морета, където човек може да джапа под български флаг.



През последните дни се надигна врява около хилядите случаи на злоупотреба с власт, на кражби и мошеничества от всякакъв род. Отново (и за кой ли път?!) властимащите са успели да изстискат от иначе бедната ни държавица всички видове облаги за ненаситните си тумбаци. Пиано на Лора Каравелова (един брой), всякакви заменки тип “Кон за кокошка”, републикански премиери си присвоиха царска собственост под претекст, че им е бащиния, чиновници си закупиха на символични цени ведомствени жилища, цяла армия от търтеи пропътува белия свят на гърба на данъкоплатеца, певици-номенклатурчици си организираха концерти в западни столици, министри се черпиха с бандити и подписваха договори за милиарди в ущърб на държавните интереси, приятели на президента “усвояваха” европейски фондове, роднини на премиера получиха апетитни поръчки за бетониране на Черноморието… Оставям ви да допълните сами скромния ми списък, а междувременно аз ще се опитам да ви убедя, че

всичко това е НОРМАЛНО, защото народът е СЪГЛАСЕН.

Общо взето настроенията в българското общество могат да се резюмират с фразата “И аз крадох, и ти краде, ама той пък краде повече от всички!”, защото кражбата от доста време насам се е превърнала в национален спорт. Известен е примерът с онази служителка, която всеки ден най-прилежно си тръгвала с една тухла в чантата, а накрая с отмъкнатия материал пострила цяла къща. Подобна история ми разказа и моя приятел Иванчев – една негова колежка крала теракот, който въобще даже не й трябвал и затова любезно го предложила на Иванчев, а той пък, бунакът му с бунак, да вземе да откаже… При подобна нагласа не е чудно, че цялостният стремеж на политическата класа клони към глозгане на кокал, а народът тихо роптае, но с разбиране. И така обществените отношения се регулират с тази неписана спогодба, според която всеки господар може да разполага цял мандат с девойката-България като със своя собственост. И така стигаме до

ГОСПОДАРСКОТО ПРАВО

Съществува легенда, според която през средновековието благородниците са се ползвали от привилегията да консумират брака на крепостните селяни, т.е. да преспиват с невестата през първата брачна нощ на мястото на законния й съпруг. В крайна сметка се оказва, че всичко това са измислици, разпалвали въображението и гнева на плебса, което в крайна сметка довежда до революции, гилотини, ексцесии и скандали от всякакъв род. Но дори и Волтер, при това върл враг на деспотизма, признава в Енциклопедията, че Господарското право не е нищо повече от сладострастна легенда – нещо като райските хареми с девственици, за които един куп фанатици се взривяват като бесни под път и над път.


Василий Поленов, Право сеньора


У нас в България обаче Господарското право е факт. Всеки новодошъл Господар поема щафетата в безскрупулното грабене без да се страхува от наказание, защото кражбата се е превърнала в социална норма и висша цел на хорското житие-битие. Така че, колкото и да ме омайват с обещания за ревизии до дупка и прочие чудеса от храброст и безумие, аз продължавам да поливам цветето на заветния си български песимизъм, което със сигурност ще цъфти и прецъфтява за ужас и огорчение единствено на мен самия…

Песимизма обаче – кой знае защо?! – политиците така и не понечват да ми го отнемат. Жалко!

Коментари

  1. Много хубаво написано, но много тъжно.
    Господарското право ще го има, докъто има кой да го търпи. За жалост съзнанието ни е много отровено. Всеки ден се сблъсквам с такива хора. И още по-страшното е, че възпитават младите хора по същия начин, по който и те са възпитани - в подчинение, страх, липса на собствено мнение. Идеална маса, която да яхат следващите господари. Не зная кой и как ще прекъсне този омагьосан кръг.
    Благодаря за линка!

    ОтговорИзтриване
  2. Браво,Сандо! Браво и на допълнението на Златина,което пасва страшно! С една мъничка забележчица - все пак аз се надявам,че сегашните,а и някои други властници не биха крали като тези от тази прословута тройна коалиция. Просто защото не може, а и не ми се вярва да има и други българи с такова безочие и цинизъм. Иначе за търпението - народът ни е като вол,бой,бой,а той -ох,летен ветрец...

    ОтговорИзтриване
  3. На този свят вски получава точно това, което заслужава. Затова българите НИКОГА не бива да се плакват.

    ОтговорИзтриване
  4. Темата за оплакването е особено интересна, защото едно от качествата на българина, които впечатляват най-силно чужденците, е неговата способност да се самосъжалява и оплаква.

    И затова си задавам следния въпрос : какво очакваме, че ще стане, когато се оплакваме под път и над път? Може би си мислим, че някой ще дойде и ще ни помогне? Или че ще избегнем критиките? Или че ще изглеждаме по-достойни в нечии очи?

    Мистерия...

    ОтговорИзтриване
  5. Доколкото имам впечатления от общуването с германци, те също се оплакват и все са недоволни, обаче гледат да променят това, което не им харесва. Политиците им го знаят, затова не си позволяват да злоупотребяват с търпението им. А нашите непрекъснато изпробват границата на търпимост и като видят, че минава номерът, правят, каквото си поискат.

    ОтговорИзтриване
  6. И аз съм с такова наблюдение за чужденците. Французите например са може би световни шампиони по недоволство - знаеш, че непрекъснато манифестират, стачкуват и гласуват напук. Обаче никога не се оплакват и самосъжаляват. И избягват всяка тема, която би могла да ги унижи или да накърни по някакъв начин достойнството им. Поради тази причина французите никога не казват каква точно заплата получават и даже се обиждат, когато някой ги запита за точната сума.

    Пак във връзка с достойнството, преди известно време забелязах, че при победа на националния отбор по футбол французите използват първо лице множествено число "НИЕ победихме", а при загуба - трето лице множествено число "ТЕ загубиха" :-)))

    Та, може би достойнството ни струва повече от надеждата за подаяние.

    И тук се сещам, че много типове в България направиха блестяща политическа кариера единствено и само благодарение на оплаквания и оправдания и без нито грам свършена работа. Да посочвам ли очевиден пример? :-)))

    ОтговорИзтриване
  7. Shte vi napisha edinstveniat vits,koito znam:Popitali iaponets kakvo isli za Balgariya i balgarite,a toi otgivoril:Bedna strana,a horata i bogati,hem bogati hem krdat,hem kradat hem nedovolstvat,hem nedovolstvat hem glasuvat,hem glasuvat hem psuvat,hem psuvat hem vikat ura."Dobre,che dobriat Bog dopusna da se razprasnem po sveta,za da vidim kade sme nie.

    ОтговорИзтриване
  8. За пореден път едновременно се възхищавам и учудвам, когато видя, че човек, който е българин, но живее извън страната и няма намерение да се връща, се вълнува от ставащото в така наречената държава. А ставащото е повече от отвратително! Вероятно повечето тук следят нещата около така наречената съдебна система! Много точно е казаното от Сандо "всичко това е НОРМАЛНО, защото народът е СЪГЛАСЕН".
    Аз лично никога не съм бил съгласен! Но и това не помага! Нещо повече, повечето гледат на теб като на извънземно.
    Осъдих един криминален "научен институт". Не мога вече дълги години да си взема парите:
    politika.bg/article?id=13784. Съдя държавата в лицето на Министерския съвет. Поредица от съдийски състави и на трите равнища ми издават идиотски, престъпни решения: kkabakciev.blogspot.com/.
    Добре, питам: как да се бориш с това зло, наречено държава? И оттам, по-точно: как да се бориш с това зло, наречено СЪГЛАСЕН НАРОД?

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар