сряда, 14 октомври 2009 г.

ВКУСНО ЛЯТО

От доста време изпитвам странното усещане, че голяма част от съществуванието ми преминава в хранене. Включително през почивките. А като се замисля, излиза, че понякога храненето може да се превърне в стимул, та дори и в цел на пътешествията.

Поради тази, а и поради ред други приятни причини реших да ви разкажа за миналото лято от гледната точка на чревоугодника.


Лятото ми започна така : една широка и бодра усмивка от витамини. Кажи-речи всяка сутрин робувам на традиционното изстискване на цитрус. И така вече 9 месеца. Отначало ме мързеше, но след това си дадох сметка колко е вкусно и тонизиращо. Сега вече няма нужда да ме подканят и ръчкат – със събуждането се запътвам към сокоизстисквачката.


Следващата лятна усмивка е под формата на диня, защото цялата ваканция мина под знака на динята – или поне така бих оприличил корема на съпругата ми, съдържащ малката Диян.



Посрещнахме първите топли дни с ягоди и череши на нормандския бряг. В Довил човек може да опита и други типични специалитети, сред които се откроявават най-вече млечните продукти, защото Нормандия е не само страната на Вилхелм Завоевателя, импресионистите и дъждовното време, но и на кравите и камамбера. Тук можете да пийнете и чашка сидър (пенлива ябълкова напитка със слабо съдържание на алкохол). А калвадосът пък е вид ябълкова ракия, която местните консумират със сутрешното кафе – за отскок.

Бутилки сидър...

Млечни продукти...


В класацията на летните гозби безспорен хит е пицата – шедьовър на италианската кухня, изискващ съвсем малко труд, евтини продукти и минимално усилие при сервирането, което пък гарантира солидна печалба за ресторантьорите. Без съмнение най-вкусните пици се правят в Италия. Ето парченце истинска пица в компанията на прясна салата от морски плодове, поднесени с усмивка в Таормина – Сицилия. Изядохме си пръстите!


Малко по-далеч на север, в Соренто, попаднахме в родината на лимончелото... Тук любителите на цитруси със сигурност ще изпаднат във възторг!


Не, това не е тиква, ами лимон...

Ето го и най-вкусният сладолед! По принцип винаги съм считал италианските сладоледи за най-добрите на сладоледения пазар, но в случая бях изключително приятно изненадан от френски сладоледжия във Валоар, Савоа. След първата дегустация се пристрастихме към изделията му и се наложи да се връщаме всеки ден за нови дози замразено щастие.


В Алпите се натъкнахме на много самобитни продукти и вкусни гозби – раклет, тартифлет, фондю... Повечето от тях ги опитваме редовно в къщи или на ресторант, но нищо не може да се сравни с истинския вкус на натуралния продукт, приготвен в естествената му среда.

Нагледен пример с витрини от пазара в градчето


На върха на планината попаднахме на друга находка – махала от няколко къщи, в една от които любезна домакиня предлагаше домашни сладкарски изделия. Символичните цени обаче подсказваха, че положеният готварски труд целеше най-вече да привлече планинарите на приказка в уютното дворче на 2700 метра надморска височина.


...


Кулминация на летния ни гастрономичен празник беше нощният бюфет на борда на Bleu de France – надявам се, че от снимките ще придобиете поне бегла представа за майсторството на готвачите, които всъщност са толкова готвачи, колкото и художници, скулптори, архитекти... Какво ли въображение трябва да има човек, за да измисли такава феерия от... вкуснотии?!

Да ви е сладко!

Морски деликатеси...


Месни предястия и мишки от пъпеш...


Хляб и сирене...


Един от готвачите приема поздравленията на пасажерите под звуците на акордеон...


Айфелофа кула и разни други нещица от карамелизирана захар...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

1 коментар: