петък, 10 юли 2009 г.

6 (от многото) дребни неща, които ме радват


Благодаря на Радан и Димитър, че ме включиха в играта!

След изборната истерия е не само приятно, но и нужно да си спомним за малките и хубави неща, които дават вкус на ежедневието - независимо от политическите шашмалогии, икономическите кризи, пияния комшия, чукнатия от неведом колега-шофьор (най-вероятно пияния комшия) преден-ляв калник на колата и т.н. Изглеждащата лесна и забавна церебрална тренировка обаче изведнъж се оказва малко по-трудна от очакваното, защото човек първо трябва да е наясно със себе си – кои неща са малки и кои големи? По мое скромно мнение малките неща представляват всъщност отделни страни на големите неща, така че човек наистина трябва да внимава, ако иска да разбере какво и защо му харесва в хората, природата, изкуството и т.н.


УСМИВКАТА

Започвам с човека. Основното нещо, което бележи благоразположението, уважението и жизнерадостта у всеки един от нас е усмивката. Затова всички се усмихваме, та дори и изгубените в папуаската джунгла диваци се усмихват, изразявайки по този начин радостта си от срещата със забавните непознати хора от цивилизацията, които по незнайни причини се обличат с дрехи. Всички добри хора се усмихват. И да си призная, предпочитам фалшивата усмивка пред искрената намръщеност.



ЦВЕТЯТА

Друго радващо ме малко нещо са цветята – мога да стоя с часове в цветна градина и да цъкам с език пред цветове и аромати. Тук разбира се най-достойна за уважение е страстта на майсторите градинари, вложили сили и търпение в създаването на всички тези форми и багри, за да можем ние, потребителите на красота, да им се радваме в противоестествените градски условия. Като малък наблюдавах дядо ми как се занимава с овошни дръвчета и кошери – пазя си неговото ножче за спомен и тайно се надявам един ден и аз да стана градинар.


ГРАДСКАТА ПЕРСПЕКТИВА

Обичам да се разхождам из Париж, но не заради всеизвестните забележителности под формата на кули, арки и разни други сгради. Всъщност, най-ценното в парижките паметници на културата е пространството между тях. Убеден съм, че архитектите са се замисляли преди всичко над преспективата, която всъщност дава живот и подчертава красотата на човешкото творение и най-вече на огромното небе и течащата по средата Сена. Както е и в танците – бавни и бързи стъпки се следват с моменти на пауза. Застанете на Пон-Ньоф и ще си дадете сметка, че целият град е организиран в танцова стъпка около перспективата.


СНИМКИ

Преди купувах тонове пощенски картички и се сблъсквах с непреодолимия проблем на подреждането им в кутии, шкафове и мазета. В наши дни обаче разполагаме с цифрови апарати, които превръщат всяка снимка (или поне една от 100) в истинска картичка. Затова не спирам да щракам, а след това ги трупам на хард-диска и ги разглеждам почти всеки ден.


СНОБЕЕНЕ

Обожавам също така да снобея, но в истинския смисъл на думата, а не както погрешно разбираме израза – от тъпоумие. Понякога ми се случва да отида на два спектакъла в един и същи ден само защото ми се е отворил случай. Ако ми изпадне и нещо друго – нещо луксозно и модерно, нещо излишно и безсмислено, с удоволствие го приемам и се радвам на живота. Ако е вино, да е Бордо, ако е сирене, задължително искам камамбер в състояние на разлагане! Плезя се на превзетостта и нагло пея песничката на Борис Виан « Je suis snob ». Може да не ви се вярва, но и вие сте сноби до мозъка на костите си.


МУЗИКАТА

Падам си (май пак поради снобизъм) по старата музика от 60-те години. И слушайки някое позабравено парче на, да речем, Jerry And The Pacemakers, тайничко се надявам, че точно в този момент аз съм може би единственият човек на света, който се радва на тази чудесна музика.


С удоволствие подавам щафетата на художничката Галя, на учителя Павел, както и на поетите Иванчев и Пламен.


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

3 коментара:

  1. :)
    Цветя, Париж, музиката на шейсетте...романтична душа си ти, Сандо, не снобар...

    ОтговорИзтриване
  2. Само това със сиренето никога няма да го разбера. Сигурно е вродено.

    ОтговорИзтриване
  3. Жена ми не се съгласи за романтиката :-))) А под "снобар" имах предвид по-скоро "денди", но ми звучеше малко претенциозно и затова преминах към борисвиановата дефиниция за снобизъм.

    Колкото до миризливия камамбер - трябва време, известна доза усилие и компромис с обонянието, за да се оценят вкусовите му качества. С времето обаче камамберът (както и другите миризливи сирена) се превръща в дрога - без него винцето осиротява, а вечерята губи голяма част от очарованието си.

    ОтговорИзтриване