ТЕМИТЕ ОТ ДНЕШНИЯ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ФИЛОСОФИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ - МОЯТ ГРАЖДАНСКИ ПОГЛЕД

Граждански увод

Училището, учителите, учениците...
Не е необходимо да ви обяснявам на вас, смислените и отговорни граждани, че учебният процес е преди всичко граждански процес, чрез който се цели социализирането на нашите малчугани. В училището можем да получим много знания, повечето от които рано или късно ще забравим, и единствено чувството за принадлежност към обществото остава дълбоко запечатано в съзнанието ни. В училището се научаваме да правим разлика между доброто и злото, да уважаваме себеподобните си, обществената норма и законите на държавата. Именно в училището детето излиза от естественото си, диво състояние, за да влезе в рамките на обществото.

Тези кратки обяснения би трябвало да ви помогнат да разберете защо във френската образователна система гражданската насоченост често взема надмощие над науката. Надявам се също така управляващите в България да си дадат сметка, че инвестициите в образованието имат далеч по-големи и важни гражански последствия от харченето на бюджетния излишък за превоз на пенсионери например.

Така че, войната срещу мислещите глави на учителите води неизменно до обезсмислянето на гражданското общество.



ДНЕШНИЯТ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ФИЛОСОФИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ

(учениците трябва да изберат един от трите въпроса)

1) Абсурдно ли е да се желае невъзможното?
2) Има ли въпроси, на които нито една наука не може да даде отговор?
3) Анализирайте следния текст:

Големите дела на една страна касаят само първенците. Те се събират съвсем бегло на едно и също място и – понеже често се случва да си изгубят дирите – между тях не могат да се поддържат стабилни връзки. Но когато делата на един кантон трябва да се решат от живеещите в него хора, същите индивиди са винаги в контакт едни с други и се чувстват едва ли не задължени да се опознаят и симпатизират.

Не е лесно да откъснем човек от самия него, за да го накараме да се интересува от съдбата на цялата държава, защото му е трудно да разбере правилно какво влияние може да окаже съдбата на държавата върху неговото лично бъдеще. Когато обаче му се наложи да прокарва път до частното си имение, човек си дава сметка от пръв поглед за връзката между това обществено дело и неговите най-важни лични интереси, и открива от само себе си, без да му го посочваме, тясната зависимост между частните и обществените интереси.

И натоварвайки гражданите с администрирането на малките дела повече, отколкото големите дела са в ръцете на държавата, създаваме у тях интерес към общото благо и им показваме, че имат постоянна нужда едни от други, за да го създават.

Възможно е с едно бляскаво действие да спечелим благоразположението на един народ, но за да спечелим любовта и уважението на заобикалящото ни население е нужна цяла поредица от малки услуги, от мрачно посредничество, непрекъснато внимание и стабилна репутация на безпристрастност.

Местните свободи, които карат много граждани да ценят благоразположението на съседите и близките, сближават постоянно хората за сметка на инстинкта за разединение и ги подтикват към взаимопомощ.

Алекси дьо Токвил, “За демокрацията в Америка”


Преводът ми е любителски и съвсем претупан. Затова предлагам текста в оригинал на френски :

Sujet de dissertation numéro 1 :Est-il absurde de désirer l'impossible ?

Sujet de dissertation numéro 2 :Y a-t-il des questions auxquelles aucune science ne répond ?

Commentaire de texte :Tocqueville sur l'articulation entre intérêt particulier et général.

« Les affaires générales d'un pays n'occupent que les principaux citoyens. Ceux-là ne se rassemblent que de loin en loin dans les mêmes lieux; et, comme il arrive souvent qu'ensuite ils se perdent de vue, il ne s'établit pas entre eux de liens durables. Mais, quand il s'agit de faire régler les affaires particulières d'un canton par les hommes qui l'habitent, les mêmes individus sont toujours en contact, et ils sont en quelque sorte forcés de se connaître et de se complaire.

On tire difficilement un homme de lui-même pour l'intéresser à la destinée de tout l'État, parce qu'il comprend mal l'influence que la destinée de l'État peut exercer sur son sort. Mais faut-il faire passer un chemin au bout de son domaine, il verra d'un premier coup d'oeil qu'il se rencontre un rapport entre cette petite affaire publique et ses plus grandes affaires privées, et il découvrira, sans qu'on le lui montre, le lien étroit qui unit ici l'intérêt particulier à l'intérêt général.

C'est donc en chargeant les citoyens de l'administration des petites affaires, bien plus qu'en leur livrant le gouvernement des grandes, qu'on les intéresse au bien public et qu'on leur fait voir le besoin qu'ils ont sans cesse les uns des autres pour le produire.

On peut, par une action d'éclat, captiver tout à coup la faveur d'un peuple; mais, pour gagner l'amour et le respect de la population qui vous entoure, il faut une longue succession de petits services rendus, de bons offices obscurs, une habitude constante de bienveillance et une représentation bien établie de désintéressement.

Les libertés locales, qui font qu'un grand nombre de citoyens mettent du prix à l'affection de leurs voisins et de leurs proches, ramènent donc sans cesse les hommes les uns vers les autres, en dépit des instincts qui les séparent, et les forcent à s'entraider. »

De la démocratie en Amérique, Alexis de Toqueville