четвъртък, 18 юни 2009 г.

ТЕМИТЕ ОТ ДНЕШНИЯ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ФИЛОСОФИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ - МОЯТ ГРАЖДАНСКИ ПОГЛЕД


Граждански увод

Училището, учителите, учениците...
Не е необходимо да ви обяснявам на вас, смислените и отговорни граждани, че учебният процес е преди всичко граждански процес, чрез който се цели социализирането на нашите малчугани. В училището можем да получим много знания, повечето от които рано или късно ще забравим, и единствено чувството за принадлежност към обществото остава дълбоко запечатано в съзнанието ни. В училището се научаваме да правим разлика между доброто и злото, да уважаваме себеподобните си, обществената норма и законите на държавата. Именно в училището детето излиза от естественото си, диво състояние, за да влезе в рамките на обществото.

Тези кратки обяснения би трябвало да ви помогнат да разберете защо във френската образователна система гражданската насоченост често взема надмощие над науката. Надявам се също така управляващите в България да си дадат сметка, че инвестициите в образованието имат далеч по-големи и важни гражански последствия от харченето на бюджетния излишък за превоз на пенсионери например.

Така че, войната срещу мислещите глави на учителите води неизменно до обезсмислянето на гражданското общество.



ДНЕШНИЯТ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ФИЛОСОФИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ

(учениците трябва да изберат един от трите въпроса)

1) Абсурдно ли е да се желае невъзможното?
2) Има ли въпроси, на които нито една наука не може да даде отговор?
3) Анализирайте следния текст:

Големите дела на една страна касаят само първенците. Те се събират съвсем бегло на едно и също място и – понеже често се случва да си изгубят дирите – между тях не могат да се поддържат стабилни връзки. Но когато делата на един кантон трябва да се решат от живеещите в него хора, същите индивиди са винаги в контакт едни с други и се чувстват едва ли не задължени да се опознаят и симпатизират.

Не е лесно да откъснем човек от самия него, за да го накараме да се интересува от съдбата на цялата държава, защото му е трудно да разбере правилно какво влияние може да окаже съдбата на държавата върху неговото лично бъдеще. Когато обаче му се наложи да прокарва път до частното си имение, човек си дава сметка от пръв поглед за връзката между това обществено дело и неговите най-важни лични интереси, и открива от само себе си, без да му го посочваме, тясната зависимост между частните и обществените интереси.

И натоварвайки гражданите с администрирането на малките дела повече, отколкото големите дела са в ръцете на държавата, създаваме у тях интерес към общото благо и им показваме, че имат постоянна нужда едни от други, за да го създават.

Възможно е с едно бляскаво действие да спечелим благоразположението на един народ, но за да спечелим любовта и уважението на заобикалящото ни население е нужна цяла поредица от малки услуги, от мрачно посредничество, непрекъснато внимание и стабилна репутация на безпристрастност.

Местните свободи, които карат много граждани да ценят благоразположението на съседите и близките, сближават постоянно хората за сметка на инстинкта за разединение и ги подтикват към взаимопомощ.

Алекси дьо Токвил, “За демокрацията в Америка”


Преводът ми е любителски и съвсем претупан. Затова предлагам текста в оригинал на френски :

Sujet de dissertation numéro 1 :Est-il absurde de désirer l'impossible ?
Sujet de dissertation numéro 2 :Y a-t-il des questions auxquelles aucune science ne répond ?

Commentaire de texte :Tocqueville sur l'articulation entre intérêt particulier et général.

« Les affaires générales d'un pays n'occupent que les principaux citoyens. Ceux-là ne se rassemblent que de loin en loin dans les mêmes lieux; et, comme il arrive souvent qu'ensuite ils se perdent de vue, il ne s'établit pas entre eux de liens durables. Mais, quand il s'agit de faire régler les affaires particulières d'un canton par les hommes qui l'habitent, les mêmes individus sont toujours en contact, et ils sont en quelque sorte forcés de se connaître et de se complaire.




On tire difficilement un homme de lui-même pour l'intéresser à la destinée de tout l'État, parce qu'il comprend mal l'influence que la destinée de l'État peut exercer sur son sort. Mais faut-il faire passer un chemin au bout de son domaine, il verra d'un premier coup d'oeil qu'il se rencontre un rapport entre cette petite affaire publique et ses plus grandes affaires privées, et il découvrira, sans qu'on le lui montre, le lien étroit qui unit ici l'intérêt particulier à l'intérêt général.




C'est donc en chargeant les citoyens de l'administration des petites affaires, bien plus qu'en leur livrant le gouvernement des grandes, qu'on les intéresse au bien public et qu'on leur fait voir le besoin qu'ils ont sans cesse les uns des autres pour le produire.




On peut, par une action d'éclat, captiver tout à coup la faveur d'un peuple; mais, pour gagner l'amour et le respect de la population qui vous entoure, il faut une longue succession de petits services rendus, de bons offices obscurs, une habitude constante de bienveillance et une représentation bien établie de désintéressement.




Les libertés locales, qui font qu'un grand nombre de citoyens mettent du prix à l'affection de leurs voisins et de leurs proches, ramènent donc sans cesse les hommes les uns vers les autres, en dépit des instincts qui les séparent, et les forcent à s'entraider. »




De la démocratie en Amérique, Alexis de Toqueville
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

9 коментара:

  1. Каквито темите - такъв и изпитът. Какъвто изпитът - такива и зрелостниците. Каквито зрелостниците - продължете сами...

    Тъжно е сравнението с казионните шаблони на българските кандидат-студентски изпити и матури*...
    Единственото съизмеримо нещо (по скромното ми мнение и информация) е изпитът по журналистика, където обаче фарсът взима връх над всичко.

    Добре е да се знаят, тези работи, мерси за информацията!

    *
    Поне по мое кандидастудентско време, надявам се днес да е по-различно, ама не вервам...

    ОтговорИзтриване
  2. На мен също ми е много интересна тази информация, понеже от много години сам преподавам философия. И я преподавам в пълно нарушение на всички инструкции, програми и директиви на Министерството, понеже те само вредят на едно отговарящо на нуждите на младежите, пък и на общността, преподаване на философията (и на предметите от т.нар. "гражданско образование".

    И знаете ли какво открих сега като сравнявам своята собствена програма и стил на преподаване на философия с начина, по който са поставени въпросите във френската матура?

    Ами открих нещо много интересно, а за мен изключително важно: всъщност аз за всичките тия години на търсения и на съпротива срещу нивелиращите (обезличаващи) държавни програми съм вървял в посока, която точно съвпада с тенденцията и духа на френското, а също така и на европейското образование по философия. Вървял съм във верната посока. Това ме прави щастлив и ми дава съзнанието за изпълнен дълг.

    А ето и доказателството на горните думи. За период от 10 години аз написах и издадох учебни помагала по всички преподавани в българското училище философски предмети: психология, логика, етика, философия на правото, философия, гражданско образование ("свят и личност"). Всичките ми помагала са написани диалогично, представляват непрекъснат диалог на автора с младите хора и зачитане на тяхното суверенно право на позиция. Пример: в моето помагало по философия, наречено "Лаборатория по философия" (с подзаглавие: Книга за опитващите се да разбират) всички теми са развити като поредици от въпроси, като към въпросите съм прибавил кратки текстове от великите философи (нарекъл съм го ИДЕИ), също така съм доббавил КАЗУСИ, също АЛТЕРНАТИВИ на отговорите. И сега въпросите, които откривам във френската матура са от същия род и дори са идентични по формулировка на въпросите, с които е изпълнено моето помагало по философия. Същото мога да кажа и за останалите ми помагала, като там въпросите се съдържат имплицитно в самия текст. Диалогичността е основният ми методологически и методически принцип на преподаването.

    Разбира се, образователната институция у нас не само че не ме подкрепи, напротив, пречеше на усилията ми, както се вижда сега, по европеизиране на преподаването по философия. Единствено помагалото ми по психология беше утвърдено от МОН, но чиновниците в инспекторатите с години наред забраняваха на учителите да преподават по него. Другите ми помагала, представени за утвърждаване в Министреството, продължават да събират праха в нечий луксозно обзаведен кабинет...

    Пиша това не за да се правя на не знам какъв си, а просто за да разберат повече хора в каква тежка ситуация се намира българското образование, в каква абсурдна обстановка са принудени да съществуват българските ученици и учители. Българското образование е в тежка криза от десетилетия, то е болно, неефективно, глупаво организирано, то се намира в плачевна и нетърпима ситуация. В тия избори сякаш само Синята коалиция има някои идеи за промяна, но и те, за жалост, не щат да се опрат на хора, практически ангажирани в образованието, т.е. познаващи реалната ситуация, ами говорят ангро, по принцип и пр.

    ОтговорИзтриване
  3. Философията си е философия :)
    Господин Грънчаров:
    "И я преподавам в пълно нарушение на всички инструкции, програми и директиви на Министерството, понеже те само вредят на едно отговарящо на нуждите на младежите, пък и на общността, преподаване на философията (и на предметите от т.нар. "гражданско образование".
    Леле, дано има по-малко хора като вас. Аз лично винаги съм обичал нехуманитарните предмети. Физиката и математиката ми са хоби все още, въпреки, че се занимавам с програмиране. Нормите в образователната система са за да дават на човек избор как да се развие, а не всеки да му се пълни всякаква информация в главата. Във всички университети в България с хуманитарна насоченост се влиза с изпити по литература или история, а не с философия. Или може би, Вие преподавате в профилирана паралелка? Ако не - колко ли деца са изгорели с 5-ци и 4-ки ? Заради хора като вас не съм изкарал нито една шестица по музика, рисуване, език, (целия клас философий)( само философията е 50% от крайната оценка в дипломата за 12 клас!!! ). От това и не взех стипендия преди да ги разкарат тези предмети. В УАСГ вземат предвид цялата диплома ( оценка от математика, физика, химия и за капак 6 философий, които да ти убият успеха )
    По статията и коментарите. В България има много кадърни хора. Образователната система е също кадърна и изобщо не съм съгласен, че кандидат студентските изпити не са на ниво - за моя в СУ имаше задачи от Анализ изучаван в първи курс. Това, че матурите са прости - еми те са си за средно образование. Може ли да бъдат сложни? А може, може - една хубава темичка по полит-философия на накой си пре-, повреме-, постсоциалистически автор да търсиш под вола теле.
    Замислете се, господин Грънчаров трябва ли да изучавам профилирано два предмета, в които съм решил да се развивам и целия ми труд да бъде унищожен от "психология, логика, етика, философия на правото, философия, гражданско образование". Та то това е като една машина за бълване на политически боклук!

    ОтговорИзтриване
  4. След като прочетах че господинът наистина е нагажиран човек с доста творчество зад гърба си, реших да Ви се извиня. Тонът ми беше леко груб. Това обаче не оправдава встъпителната част на коментара Ви, още по-малко необективното мнение.

    ОтговорИзтриване
  5. Няма проблеми, Иван, Вашата първоначална реакция ми беше твърде полезна, понеже показва как възприема ситуацията в образованието ни човек като Вас, който в някакъв смисъл е негова жертва; не се притеснявайте, всички сме такива, с изключение на ония, които преди да тръгнат в първи клас са били изведени от родителите извън България и са учили в друга страна.

    За начина на преподаване на философия може да се говори и спори много, аз цял живот се занимавам с тия проблеми, и с удоволствие бих участвал в една такава дискусия.

    В ситуация като нашата трябва много да се експериментира и търси; който търси, ще намери; блажени търсещите...

    ОтговорИзтриване
  6. С поста си исках да докажа най-вече, че научното съдържание на преподаваните предмети не би послужило за нищо при липса на целенасоченост в образованието.

    Не е възможно да заливаме децата си с купища знания без да сме наясно какво общество искаме да построим. В продължение на десетелития - и тук Иван е прав - целта на образованието беше изграждането на Социалистическия човек и Комунизма. Сега обаче, в условията на демокрацията и човешките права, трябва да си дадем сметка за нуждата от гражданско образование, което да направи от децата ни модерни хора, готови да посрещнат предизвикателствата на съвременния свят.

    Сами по себе си и без ефикасна образователна система знанията не са нито образование, нито възпитание. А трябва на всяка цена да образоваме децата си! Или както казва Виктор Юго - "Едно образовано дете е един спасен човек!"

    ОтговорИзтриване
  7. Искам да се свържа с автора на този блог, със Сандо, но не открих имейл. Ако той види тази бележка, моля да ми пише на имейла, важно е...

    ОтговорИзтриване
  8. Искам да се свържа с автора на този блог, със Сандо, но не открих имейл. Ако той види тази бележка, моля да ми пише на имейла, важно е...

    ОтговорИзтриване