сряда, 10 юни 2009 г.

РОЖДЕН ДЕН В СТИХОВЕ


По случай рождения ден на Петър Иванчев, който чукна днес - без да му мигне окото - 33 лета, си позволявам да публикувам едно негово стихотворение от времето, когато бяхме на 22 и въобще не си правехме илюзии за новия век. Светът така и не ни изненада - остана безкомпромисно един и същ, но с тази разлика, че хубавите филми вече сме ги гледали.
Честит рожден ден!

.....



Несвоевременна епитафия

Защо се бавиш, моя сладка смърт,
нали през тебе аз прецеждам дните,
сега усмихнати стени пред мен мълчат
и двадесет и две години в мен въздишат.

Не мога сам, без твоя чер безкрай,
в душата ми не ще покълне зрънце,
ти нови цветове за мен създай
да сушат погледа ми като старо слънце.

Към теб вървя, макар да ми е тъжно,
че всеки стих отдавна бе изпят,
нелепо е, но трябва да се лъжа,
че има Господ в този глупав свят.

Пресит съм бил и твърде лицемерен,
когато съм твърдял, че любя пръст -
животът ми е равен и премерен,
от вярата остана само кръст.

Но ти не бързай, моя честна смърт,
ръцете ми сега самички пишат
и мислите не могат да се спрат,
че двадесет и две години в мен въздишат.


Октомври 1998г.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

3 коментара:

  1. Няма друго освен благодарност към хората, които направиха живота смислен и радостен. И особено на Сандо, с когото го делим най-отдавна.

    ОтговорИзтриване
  2. Най-доби пожелания за рожденика!
    И за приятелите му :)

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси-мерси! Вчера се чух с Пешо, който празнуваше скромно на чаша бира!

    ОтговорИзтриване

Предупреждавам уважаемите читатели на моя блог, че всички коментари с дискриминационен характер, или съдържащи цинизми и други форми на обида, ще бъдат цензурирани.