Сервитьорки, гостоприемство и България ЕР

Миналата седмица пътувах до България с група френски ученици и за сетен път направих интересно откритие относно хората, страната, себе си, езика ни и изникващите насред шосето и в болните мозъци коварни дупки.

Първо отметнах, че българската дума сервитьор идва от френски – serviteur, което обаче на френски означава слуга. Иначе сервитьор (и сървър) на френски се казва serveur.
Та, дебатът в случая далеч не е само от езиковедско естество и на етимологична основа, защото един от най-големите проблеми в социален аспект се явява именно статутът на сервитьорите, в чиято компания мъжката част от населението прекарва повече време, отколкото със семействата си - на излет, почивка на морето или просто в непринуден светски разговор.

Пореди горепосочената причина сервитьорите са считани понякога за част от елита на нацията и достигат до завидни длъжности - най-вече в структурите на ДС, но понякога и другаде. Люси Стойков например (бивш пернишки сервитьор) е не само приятел и спонсор на президента Гоце, но и основен бенефициент при разпределянето на еврофондовете.

Първото ми спречкване с тази особена каста се случи в едно кърджалийско заведение за обществено хранене, където отидохме с френските ученици и българските колеги да вечеряме и да се повеселим. И понеже учениците бяха разпръснати сред българите, помолих сервитьорката да запише поръчката на французите на отделна сметка, за да мога след това по-лесно да се отчета. Оказа се невъзможно – сервитьорката отказа категорично, нацупи се, извика на помощ бармана и сервира учениците с един час закъснение. Изпокарахме се, но накрая все някак се оправих със сметката. В знак на приятелство, сервитьрката ми предложи да ми издаде фактурка за повечко пари – и аз да се облажа по балкански от държавната служба. Казах й да върви по дяволите.

Втората колизия със сервитьорка ни връхлетя по пътя на връщане. Пътувахме с легендарната родна авиокомпания Bulgaria Air (бивша БГА Балкан), чиято съдба щеше да стане повод за измислянето на древногръцката драма, ако преди три хилядолетия хората знаеха какво е самолет. Тежкото минало на компанията (фалити, преименувания, прехвърляния и измами) е отпечатано особено силно върху лицата на стюардесите (т.е. въздушните сервитьорки), чието изражение наподобява нещо средно между мексикански истукан и чакал от египетската митология. В основата на скандала се оказаха мижавите сандвичи, с който Bulgaria Air храни пътниците си. Раздадоха ни сандвичи със свинско, а трима от моите ученици бяха мохамедани и останаха без храна, защото в целия самолет имаше само един вегетариански сандвич. Възмутих се и пак се скарах, а сервитьорката (пардон, стюардесата) видимо се чудеше как въобще са допуснали мюсюлмани в тази иначе толкова християнска компания. Ами така де, мюсюлманите все се натискат да пилотират и накрая се забиват в някой крайпътен небостъргач.

Свидетелите на тази грозна сцена (въх, православен защитава мохамедани!) сладко преживяха изфирясалите сандвичи и усърдно се правеха, че не разбират за какво става дума във филма...

Самият аз съм „православен скот” и никога досега не си бях давал сметка за всички тези дребни форми на дискриминация, проявявани непрекъснато спрямо религиозните малцинства. От друга страна е странно как в страната, където от доста години могъщото "Движение за права и свободи" участва във всички правителства, и където около 10% от населението е мохамеданско, никой не се сеща, че е възможно сред пасажерите също да има около 10% мюсюлмани, които ще останат гладни, защото има само един-единствен вегетариански сандвич.

Абе на кой му пука?! Нали, Доган ефенди? На теб поне сервитьор(к)ите ти носят кайвето както им е наредено – с каймак и две лъжички шекер.